Протокол № 502 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 633/2026
- Вид
- Протокол № 502
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Деян Иванов Денев, Камен Георгиев Господинов, мл.с. Бойко Александров Мачорски
Цитирани разпоредби
- чл. 144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 331, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 502 гр. Варна, 18.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Деян Ив. Денев
Членове:
Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Галина Г. Славова и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600633 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 11:27 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ПОДСЪДИМ М. Ж. Ж., редовно призован, се явява лично, заедно с адв. И. Т., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ- Ч. О. Н. В. Ж., редовно призован, се явява лично и с адв. С. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБ.- ПОДСЪДИМ Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия 1
Господинов.
АДВ. Т.: Поддържам жалбата. Не съм се запознал с определението Ви, с което ни е отказано доказателственото искане за допускане на втора съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, тъй като не сме го получили, не е и публикувано за електронен достъп.
СЪДЪТ уведомява адв. Т., че е постановено определение, с което искането му за допускане на втора съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е оставено без уважение, като посочва и мотивите за това.
АДВ. Т.: Искането ни за допускане на повторна СППЕ е във връзка с факта, не че едни и същи вещи лица нямат право да изготвят експертиза на две различни процесуални качества страни по делото. Проблемът по това дело е, че на досъдебното производство разследващият орган е назначил първо съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалото лице, такава съдебнопсихиатрична експертиза е била изготвена, тя се съдържа в материалите по делото. Три, четири или пет месеца след това, в хода на разследването, разследващият орган назначава същите вещи лица, които са изготвили експертно заключение с предмет на обвинението закана за убийство на пострадалото лице. Те изготвят заключение и на обвиняемото лице, след като същите тези лица се запознават с материалите по делото на досъдебното производство, използват същите материали и се запознават с тяхното заключение, което са изготвили на пострадалото лице. Ние какво да очакваме като заключение по отношение на същите вещи лица, по отношение на експертно заключение за обвиняемото лице? Това са основните ни възражения. Първоинстанционният съд се произнесе и каза, че няма пречка едни и същи вещи лица да изготвят експертно заключение на две страни по делото. Да, това е така и не правим възражение. Въпросът е, че предметът на обвинението е закана за убийство, а не наркотици или убийство, или състав престъпления против личността. Ако беше уважено искането ми за допускане на СППЕ, нямаше да правя възражение за процесуално нарушение. Сега, обаче ще изложа твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване и нарушаване правото на защита на обвиняемия.
Няма да соча други доказателства.
2
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с жалбата. Няма да соча доказателства.
Нямам възражения срещу определението на съда, с което е оставил без уважение искането на защитата за допускане на повторна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Т.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам изцяло въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. Посочили сме и в допълнението на въззивната жалба какви са ни основните аргументи и възражения. А те са, че така постановената първоинстанционна присъда е постановена при непълнота на събраните доказателства, от една страна, а от друга страна- при липса на мотиви, изразяващи се в липса и отговор на възраженията на защитата от първоинстанционния съд. Никъде в мотивите си първоинстанционният съд не е изложил отговор на редица възражения, изложени по отношение на този обвинителен акт, с който е бил предаден на съд, по отношение на съставомерността и изпълнителния състав на деянието по чл. 144, ал.3 от НК, нито пък има съдържателни мотиви по отношение на преценката за справедливо обезщетяване и по отношение на гражданския иск, нито за признатия адвокатски хонорар дори.
Основните ни възражения са, че съдът е посочил в мотивите си, че не намирал нито едно доказателство, което да внесе съмнение за доказаността на обвинението, а в следващия момент присъдата съдържа един оправдателен диспозитив. Ако това не е логическо противоречие, аз не виждам друго основание за логическо противоречие и несъответствие между мотиви и присъда. Мотивите трябва да представляват една логическа последователност на присъда. Не може да има оправдателен диспозитив и след това съдът да казва в мотивите си „няма нито едно доказателство, което да внесе съмнение“. Ами тогава защо си го оправдал, в крайна сметка по отношение на част от обвиненията?
Възразяваме, че присъдата е постановена при липса на мотиви, тъй като съдът въобще не е обсъдил, не е анализирал и не е коментирал в мотивите си 3 писмени доказателства по отношение на факти и обстоятелства, свързани с предмета на обвинението, с взаимоотношенията между лицата и с конкретни дати, които са свързани с предмета на обвинението. Съдът не е отговорил на възраженията на защитата по отношение на елементи от изпълнителния състав на деянието закана за убийство, като прокурорът е посочил, че на конкретни инкриминирани дати са били извършени тези деяния. От началото на това дело в съдебната му фаза правя възражение, че прокурорът не е посочил в обстоятелствената част на обвинителния акт начина на извършване на изпълнителното деяние- как и по какъв начин са осъществени тези закани, при лични срещи или чрез мобилна комуникация. Няма отговор по тези въпроси. Има наличие на множество противоречия в показанията на пострадалото лице, крещящи несъответствия в показанията му, които са дали основание на първоинстанционния съд да констатира противоречие между показанията му в досъдебното производство. Осем пъти е разпитано пострадалото лице в досъдебното производство. Съдът констатира противоречията и при тази фактология приема, че показанията му били логически, последователни и не противоречащи на материалите по делото.
Това не е така. Самата негова интимна партньорка, бившата съпруга на подсъдимия, в съдебно заседание дава показания вече като не съпруга на подсъдимия и на въпроси на защитата двукратно, трикратно е заявила, че пострадалото лице пред нея е заявило лично, че не се е страхувало и притеснявало, нямало е заплаха за живота му. Как при тази фактология да възприемем, че първоинстанционният съд е отговорил на всички възражения?
Липсата на отговор на тези възражения не биха могли да бъдат санирани от почитаемия въззивен съдебен състав, поради което ви моля да отмените изцяло така постановената присъда и върнете делото за ново разглеждане, с оглед наведените оплаквания.
Налице е и липса на мотиви по отношение на признатия размер за справедливо обезщетение, относно посочения граждански иск също няма никакви мотиви в съда. То и няма как да има, защото, ако обърнете внимание, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не беше събрано нито едно годно доказателствено средство, което да обоснове основателността на предявената искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди. И когато няма такива събрани доказателства, как е възможно съдът да излага мотиви, че такъв размер- 5000 лева, съответно в евровата му равностойност, 4 представлявало обезщетение за неимуществени вреди, като е взел едно изречение от СППЕ, която е предмет на оплакванията и възраженията ми в тази насока. По отношение на СППЕ за нас са били налице основанията изначално за отвод на вещите лица, когато са изготвили втора експертиза.
Затова ви представих и заключение по СПЕ по друго съдебно производство, в което вещо лице, участвало в същите експертизи, е дало друго заключение.
Това също е една нотка на изразено съмнение по отношение на заинтересоваността на тези вещи лица, изготвили заключение първо на пострадалото лице и после на обвиняемия. Тоест, експертното заключение на обвиняемия вече е било бламирано, след като те се запознават с експертното си заключение на пострадалото лице. Тези възражения моля да приемете за съществени и да прецените, че са основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, ведно с всички други оплаквания, които сме изложили в допълнителното писмено изложение.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- ПОДСЪДИМ /право на лична защита/:
Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че присъдата е правилна и законосъобразна, както и мотивирана в достатъчна степен, за да не се налага нейната отмяна.
Съдът е положил усилия да събере всички относими доказателства, включително поискани от подсъдимия и защитника му, впоследствие ги е обсъдил в достатъчна степен и е посочил кои от тях кредитира и кои не, поотделно и в тяхната съвкупност. В този смисъл намирам за неоснователни оплакванията за необоснованост на присъдата. Считам, че съдът правилно е кредитирал показанията на пострадалия, доколкото осем пъти е разпитван, тъй като както е отразил в мотивите си, деянията са няколко и за всяко едно от тях той е подавал отделно жалби и сигнали и е бил разпитван отделно в хода на досъдебното производство. Това не означава, че показанията му са противоречиви в различните разпити. В този смисъл и фактическите, и правни изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд считам за правилни, включително и направения от съда извод за доказване на обвинение в частта, за която е осъден подсъдимият Ж.. След като не е налице протест за оправдателната част на присъдата, няма да коментирам този въпрос. Считам, че наказанието е правилно определено, изложени са мотиви защо е определен 5 такъв размер.
По отношение на гражданско- осъдителна част също считам, че присъдата е достатъчно обоснована, поради което и моля същата да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
АДВ. С.: Също моля да оставите въззивната жалба без уважение, а присъдата на първоинстанционния съд потвърдите като правилна и законосъобразна. Основанията ми за това са следните: в мотивите си първоинстанционният съд подробно е изложил всички доводи, съобразени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са подробни доводи защо едни от доказателствата са приети и защо други не. За това говори, че за част от датите, за които е възведено обвинение, е постановена оправдателна присъда. Това води до извода, че съдът е обективно и обстоятелствено е съобразил всички факти по делото при постановяване на съдебния си акт. Те са посочени подробно в мотивите към обжалваната присъда.
По отношение на гражданския иск считам, че присъденият размер е съобразен с претърпените от доверителя ми болки и страдания, и причинените му неимуществени вреди. Категорично е доказано по делото, че подсъдимият многократно е отправил заплахи за убийство към доверителя ми, които са му причинили уплаха от тяхното осъществяване. Отделно от това, категорично по делото се установява, че му е нанесъл и побой, който също е довел до страх от осъществяване на отправените заплахи. Доколкото се касае за многократно осъществяване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК и трайността на неговия уплах, намирам определеният размер на присъдения граждански иск за правилен и законосъобразен. В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
На основание чл. 297 НПК съдът дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДСЪДИМИЯТ: Искам една справедлива присъда за това, което преживях последните години. Моето наказание е разбито семейство, две малки деца, които растат при разведени родители. Това петно, децата ми да растат при разделени родители, ще ми остане до живот. За мен това е доста тежко. Затова като последна дума моля за справедлива присъда.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.