Решение № 184 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Панева

Членове:

Надежда Трифонова

Пламен Дацов при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200150 по описа за 2025 година

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.Р. И. – защитник на подсъдимия Г. А. Й. срещу Присъда №27 от 18.09.2024 год. по ВНОХД №424/2024 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, III въззивен наказателен състав.

Оплакванията в касационната жалба и двете допълнения към нея са за наличието на основанията визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. В тази връзка се моли да се отмени атакуваната присъда и оправдае подсъдимия или алтернативно намали наказанието до минимума предвиден в закона.

Срещу така депозираната касационна жалба и две допълнения е постъпило възражение от частния обвинител Д. Д. Д. чрез адв.А. К.. В същото се сочи, че не са налице твърдените от касатора пороци в акта, постановен от Окръжен съд – Плевен.

В хода на производството по същество адв.И. поддържа изцяло депозираната касационна жалба ведно с допълненията към нея. Моли да се приеме, че при постановяване на присъдата ОС - Плевен е нарушил материалния закон, като неправилно е признал подсъдимия за виновен в извършване на деянието въз основа на събраните по делото доказателства с превратното им тълкуване. Не се доказвало Й. да е употребил сила, тъй като извършените от него действия са били със съгласието на частния обвинител. Алтернативно се моли за намаляване на наказанието, тъй като било явно несправедливо и се вземат 1 предвид обстоятелствата, че подсъдимият е имал добро процесуално поведение, винаги при призоваване се е явявал в досъдебна и съдебна фаза на процеса, не е ставал причина за отлагане на делото и като личност е с ниска степен на обществена опасност.

Подсъдимият Й. в своя защита поддържа тезата на адвоката си като моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на въззивния съд потвърдена като правилна и законосъобразна.

Адв.К. – повереник на частния обвинител Д. Д. оспорва подадената касационна жалба и счита, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 3 от НПК, като е отговорил мотивирано на поставените въпроси и възражения, вкл. и за частния обвинител във връзка с допуснати процесуални нарушения при оценка на доказателствения материал от първата инстанция. Цялата оценъчна дейност, според процесуалния представител, е извършена при стриктно съблюдаване на правилата по НПК за това. Не са игнорирани обясненията на подсъдимия, а подробно са анализирани. Не са фаворизирани показанията на пострадалата. Не е допуснато нарушение и относно справедливостта на наложеното наказание.

Частният обвинител Д. Д. поддържа адвоката си.

В последната си дума подсъдимият се солидаризира със защитника си.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №36 от 13.03.2024 год., Районен съд – Плевен, III наказателен състав по НОХД №44/2023 год. е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Г. А. Й. за невинен и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1 НК.

С Присъда №27 от 18.09.2024 год., Окръжен съд – Плевен, III въззивен наказателен състав по ВНОХД №424/24 год. е отменил горецитираната присъда и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.150, ал.1 НК, като го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ с четири години изпитателен срок.

По отношение на наведените основания в касационната жалба и допълненията към нея:

В една немалка част от депозираната жалба, представените доводи са свързани с обосноваността, което не представлява касационно основание и поради това настоящият 2 състав не дължи отговор. Нееднократно ВКС е имал възможност да отбележи, че настоящата инстанция е съд по правото, а не по фактите. Изключение от това принципно положение е хипотезата на чл.354, ал.5, изр.2 от НПК, която в конкретния случай, очевидно, не е налице. Именно в тази връзка отбелязаните в касационната жалба възражения свързани с анализ на доказателствата, техният преглед, съпоставка и коментар свързан с това дали доказват или не повдигнатото обвинение е въпрос по същество, който е неприложим на този етап на инстанционен контрол. Прави впечатление, че касаторът представя в жалбата си собствена интерпретация на доказателствения материал, различен от приетия от окръжния съд, без да уточни в какво се състои процесуалния порок на застъпената в мотивите трактовка на доказателствените източници. Това, което се твърди е, че посочените в жалбата доказателства установявали липса на извършено престъпление, като се сочи бланкетно, че е допуснато превратно тълкуване. В контекста на последното следва да се напомни, че касационното производство има за цел да разглежда правилното прилага на правото, а не да преразглежда фактическите обстоятелства по делото. Основното върху, което се фокусира касационната инстанция е да се провери, дали контролираният съд е приложил правилно закона към установените факти и дали са спазени процесуалните правила.

На следващо място и във връзка с искането на защитата за оправдаване на подсъдимия. Безспорно ВКС има правомощията да постанови оправдателна присъда и това е визирано в разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, пр. последно вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК когато приетата фактическа обстановка не обосновава извършено престъпление или деянието не е извършено, но въпреки това подсъдимият е признат за виновен. В тази връзка и с оглед основното искане за оправдаване на Й. следва да се обърне внимание, че последното е възможно единствено и само в рамките на приетите от въззивния съд фактически констатации, а от изложените съображения в касационната жалба е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за погрешна аналитична доказателствена дейност на контролирания съд. Несъгласието с фактическите констатации на долните инстанции или твърдения за необоснованост на доказателствата сами по себе си не са достатъчни за отмяна на атакувания съдебен акт в касационната фаза.

Извън горните уточнения и по отношение на наведените доводи, които покриват критериите визирани в чл.348 НПК, следва да се има предвид следното:

В касационната си жалба адв.И. – защитник на подс.Й. твърди, че окръжният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и оттам е нарушил материалния закон, осъждайки подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение.

Това възражение е неоснователно, тъй като видно от мотивите към присъдата, окръжният съд е анализирал подробно, всестранно и пълно всички доказателства по делото.

Не се наблюдава повърхностно или превратно тълкуване на доказателствената маса, като от своя страна въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл.107, ал.5 НПК е направила собствена преценка на наличните доказателства, което е и довело до обратна присъда свързана именно със задълбочената оценъчна дейност. Окръжният съд е използвал и процесуалната възможност да събере допълнителни доказателства за неизяснените 3 обстоятелства по делото, като е назначил допълнителна съдебно медицинска експертиза, което е дало възможност, спазвайки изцяло нормата на чл.13 НПК, да се разкрие в пълна степен обективната истина. Не може да се приеме и, че е налице ниглижиране правилата на формалната логика поради обстоятелството, че видно от мотивите към второинстанционната присъда, окръжният съд е изследвал не само поотделно, но и в съвкупност всички доказателствени източници сравнявайки и коментирайки защо кредитира едни, не кредитира други, а трети частично, като при внимателен анализ на атакувания съдебен акт се установява, че реално не е убягнало от вниманието на съдебния състав нито едно доказателство, което от своя страна води до категоричната констатация за всеобхватно, детайлно и подробно обсъждане на всички доказателства.

Не може да се приеме и другото възражението на касатора, че неправилно са били интерпретирани показанията на свидетелите К., Г., П., Д.Д. и Р.Д. относно състоянието на пострадалата. Напротив, в своите мотиви окръжният съд задълбочено и в съответствие със събрания доказателствен материал е кредитирал тези показания, като не само са коментирани поотделно, но са и съпоставени помежду си с другите събрани по делото доказателства и изготвени експертизи – л.11-19 от мотивите към второинстанционната присъда. В този смисъл не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че въззивната инстанция е дала приоритет на показанията на пострадалата, които били противоречиви без да коментира и приеме обясненията на подсъдимия. Втората инстанция е коментирала обясненията на Й. и това е видно от л.20-22 от мотивите. Прави впечатление, че въззивната инстанция изрично е установила, че първоинстанционният съд, „не само че не е подложил на проверка обясненията на подсъдимия с дължимата грижа, но напълно е пренебрегнал показанията на пострадалата“. В тази връзка втората инстанция е изпълнила своите задължения като е санирала въпросния недостатък констатиран в мотивите на районния съд с подробен анализ не само на обясненията на Й., но и на показанията на пострадалата.

Констатира се и още нещо, че в своя аналитичен подход резонно и съобразно съдебните стандарти за мотивировка окръжният съд е съпоставил обясненията на подсъдимия с останалите гласни доказателствени средства по делото, като е отбелязал в какво точно се състои противоречието и защо същите тези обяснения са защитна позиция и поради каква причина не могат да бъдат приобщени. Съпоставката в своята детайлност стига до там, че е разгледано не само това, което е извършено в хода на съдебното производство, но и в досъдебната фаза, установявайки съществени противоречия в обясненията между тези дадени пред съда и онези в досъдебното производство, конкретизирайки в кои точно части се отчитат разликите и несъответствията. Същото се отнася и до показанията на пострадалата, които по никакъв начин не може да се приеме, че са фаворизирани, тъй като и те както и обясненията на подс.Й. са съпоставени с показанията на други свидетели, като тези на Р.Д. и Й.К., включително и с наличните писмени доказателства. Засегнато е възражението, което се прави и пред настоящата инстанция, за наличието на заинтересованост от частния обвинител на л.15 от мотивите посочвайки, че Д. няма имуществена претенция към Й., а всичко останало е свързано с липса на опит от нейна страна - срам, неудобство и страх. В този контекст е неоснователно възражението, че 4 показанията на Д.Д. са кредитирани приоритетно за сметка на други доказателства. По делото детайлно с изводи съответстващи на събраните доказателства, окръжният съд е мотивирал както наличието на употребена сила (л.72-74 от мотивите на окръжния съд), така и субективната страна на извършеното престъпление (л.74 от мотивите на окръжния съд), което е едно от основните възражения в касационната жалба.

С оглед на всичко отбелязано не може да се приеме основният довод на касатора, че именно вследствие на превратния анализ на доказателствената съвкупност се е стигнало до нарушение на материалния закон. Съставът на окръжния съд е спазил всички правила и стандарти в своята аналитична дейност и е постановил акт в съответствие със своето вътрешно убеждение каквото е и изискването на чл.14 НПК. В този смисъл правилно и законосъобразно Окръжен съд – Плевен е достигнал до заключението, че от събраните доказателства и приетата фактическа обстановка подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.150, ал.1 НК.

По отношение на посоченото основание за явна несправедливост на наказанието с твърдения за несъобразяване ниската обществена опасност на дееца, доброто му процесуално поведение и това, че не е ставал причина за отлагане на процеса. В тази връзка се моли за намаляване на наказанието към минимума предвиден в закона.