Решение № 229 от 21.11.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Свиленград, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100589 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден“, ***, с ЕИК:

131468980, срещу Д. М. Д., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ************, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

С исковата си молба ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е поискал от съда да признае за установено в отношенията на страните, че ответникът Д. М. Д. му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 406/2024 г. по описа на РС - Свиленград, а именно: 44,94 лв. – главница, представляваща неплатена сума за електронни съобщителни услуги, предоставяни по договор с партиден номер М5756601, дължима по Приложение № 1/13.01.2020г. - за услуга 101000819248, за периода 09.05.2021г. – 08.11.2021г., и 12,21 лв. - обезщетение за забава, начислено върху тази главница за периода 02.07.2021г. – 10.05.2024г.; 192,24 лв. – главница, представляваща неплатена сума за електронни съобщителни услуги, предоставяни по договор с партиден номер М5756601, дължима по Приложение № 1/13.01.2020г. - за услуга 201000819250, за периода 09.05.2021г. – 08.11.2021г., и 51,99 лв. - обезщетение за забава, начислено върху тази главница за периода 02.07.2021г. – 10.05.2024г.; 210,37 лв. – главница, представляваща неплатена сума за електронни съобщителни услуги, предоставяни по договор с партиден номер М5756601, дължима по Приложение № 1/09.09.2020г. - за услуга 359886081188, за периода 09.05.2021г. – 08.09.2021г., и 60,09 лв. - обезщетение за забава, начислено върху тази главница за периода 02.07.2021г. – 10.05.2024г.; 100.00 лв. - неустойка, дължима по договор с партиден номер М5756601 - за услуга 101000819248, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 23.19 лв. за периода 26.01.2022г. - 10.05.2024г.; 100.00 лв. - неустойка, дължима по договор с партиден номер М5756601 - за услуга 201000819250, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 23.19 лв. за периода 26.01.2022г. - 10.05.2024г.; 100.00 лв. - неустойка, дължима по договор с партиден номер М5756601 - за услуга 201000819250, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 23.19 лв. за периода 1

26.01.2022г. - 10.05.2024г.; 100.00 лв. - неустойка, дължима по договор с партиден номер М5756601 - за услуга 201000819250, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 23.19 лв. за периода 26.01.2022г. - 10.05.2024г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2024г. до изплащане на вземането.

Ищецът е посочил, че с ответника сключили рамков договор № 502018428 от 12.01.2020г. и приложения към него, с предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги по партида с номер М5756601. По силата на рамковия договор и приложенията към него ищецът предоставил на ответника комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886081188, двойна пакетна услуга финансиран интернет № 101000819248 и фиксирана телевизия № 201000819250. За извършените услуги били издадени фактури, описани в табличен вид, с посочване на номерата на договорите и на фактурите, дата на издаване, падеж и задължение. Договорът бил едностранно прекратен от ищеца, съгласно чл.54.12 от ОУ, поради забава на плащането на дължимите суми от страна на ответника.

За дължимите по договора суми ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 406/2024 г. по описа на РС-Свиленград – за заплащане на сумите, предмет на настоящите искови претенции.

Предвид изложеното, ищецът е поискал от съда да уважи исковете и да му присъди разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва като неоснователни част от исковите претенции в общ размер на 847,55 лв., поради това, че ги погасила чрез плащане в хода на процеса. Оспорва и претендираните вземания за мораторна лихва върху неустойките от общо 400,00 лв., като счита, че дължи такава от датата, на която узнала за тези задължения, а именно от датата, на която й били връчена заповедта по чл.410 от ГПК – 10.05.2024г.

В хода на процеса ищецът е оттеглил исковите си претенции за заплащане на претендираните суми за месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги в общ размер на 447,55 лв., както и за заплащане на претендираните суми за неустойки в общ размер 400,00 лв., тъй като тези суми в общ размер на 847,55 лв. му били заплатени от ищцата по банков път на 10.09.2024г., т.е. след завеждане на исковата молба в съда.

С оглед оттеглянето на част от исковете, с влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.10.2024г., производството по делото е частично прекратено - в частта му по предявените установителни искове за главници в общ размер 447,55 лв., представляващи неплатени суми за електронни съобщителни услуги и предявените установителни искове за неустойки в общ размер 400,00 лв.

Ищецът поддържа исковите си претенции за заплащане на мораторна лихва в общ размер 217,05 лв., формирана както следва: 12,21 лв. - мораторна лихва върху сумата от 44,94 лв., претендирана за услугата фиксиран интернет № 101000819248, начислена за периода от 02.07.2021 г. до 10.05.2024 г.; 51,99 лв. - мораторна лихва върху сумата от 192,24 лв., претендирана за услугата фиксирана телевизия № 201000819250, начислена за периода от 02.07.2021 г. до 10.05.2024 г.; 60,09 лв. - мораторна лихва върху сумата от 210,37 лв., претендирана за комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886081188, начислена за периода от 02.07.2021 г. до 10.05.2024 г.; 23,19 лв. - мораторна лихва върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване на услугата фиксиран интернет № 101000819248, начислена със сметка № 557597734/25.01.2022 г., за периода от 26.01.2022 г. до 10.05.2024 г.; 23,19 лв. - мораторна лихва върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване на услугата фиксирана телевизия № 201000819250, начислена със сметка № 557597736/25.01.2022 г., за периода от 26.01.2022 г. до 10.05.2024 г.;

23,19 лв. - мораторна лихва върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за 2 невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване на услугата фиксирана телевизия № 201000819250, начислена със сметка № 557597738/25.01.2022 г., за периода от 26.01.2022 г. до 10.05.2024 г.; 23,19 лв. - мораторна лихва върху сумата от 100,00 лв., претендирана като неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, предоставено за ползване на услугата фиксирана телевизия № 201000819250, начислена със сметка № 557597739/25.01.2022 г., за периода от 26.01.2022 г. до 10.05.2024 г.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 406/2024 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК № 213/03.06.2024 г. - за заплащане от ответника на сумите, предмет на първоначалните искови претенции.

По ч.гр.д. № 406/2024 г. по описа на РС-Свиленград длъжникът е подал в указания му срок възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта по чл.410 ГПК. В изпълнение на даденото му указание, ищецът е предявил установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице пълна идентичност, доколкото предмет на предявените установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

Представен е по делото Договор № 502018428, сключен на 13.01.2020 година между „А1 България” ЕАД, като „оператор“, и Д. М. Д., като „абонат“, ведно с приложения към договора от датите 13.01.2020г. и 09.09.2020г. Видно от договора операторът се е задължил да предоставя на потребителя електронни съобщителни услуги при условията на този договор и Общите условия за взаимоотношенията между оператора и потребителя. В договора е обективирана декларация от потребителя – ответник, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия и с Условията за продажба от разстояние, както и с действащия Ценоразпис на Оператора, относим към ползваните от Абоната услуги.

Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури: 1/.

Фактура № 04341915066/11.06.2021г., издадена за отчетен период 09.05.2021-08.06.2021г., платима в срок 01.07.2021 г., на обща стойност 194,90 лв.; 2/. Фактура № 0433449654/12.07.2021г., издадена за отчетен период 09.06.2021-08.07.2021г., платима в срок 01.08.2021 г., на обща стойност 151,13 лв.; 3/. Фактура № 0434980042/12.08.2021г., издадена за отчетен период 09.07.2021г. - 08.08.2021г., платима в срок 06.09.2021 г., на стойност 77,93 лв.; 4/. Фактура № 0436506943/13.09.2021г., издадена за отчетен период 09.08.2021г. 08.09.2021г., платима в срок 08.10.2021 г., на стойност 74,11 лв.; 5/. Фактура № 0438029387/13.10.2021г., издадена за отчетен период 09.09.2021г. - 08.10.2021г., платима в срок 07.11.2021 г., на стойност 47,93 лв.; 6/. Фактура № 0439550643/12.11.2021г., издадена за отчетен период 09.10.2021г. - 08.11.2021г., платима в срок 07.12.2021 г., на стойност 47,93 лв.

Приложени са и т.нар. „сметки“, издадени от ищеца за начислени неустойки по договора от по 100,00 лв., със съответни номера ***, **********, *** и ***, и четирите издадени на 25.01.2022г., със срок на плащане датата на издаването - 25.01.2022г.

Издадените от ищеца фактури и сметки обективират вземанията за главниците, предмет на предявените установителни искове.

3

По делото е приложен препис от Общите условия (ОУ) за взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България” ЕАД, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите условия не носят подписа на абоната/потребител, но тяхното приемане е удостоверено в с подписването на договора.

Приложен е и Ценоразпис на А1 за клиентите по договора, в който са залагнали процесните неустойки от по 100,00 лв. Този ценоразпис също не е подписан от абоната/потребител, но приемането му също е удостоверено в с подписването на договора.

Безспорно е, че предвид наличието на валидно договорно правоотношение между страните през процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорения месечен абонамент и такси по договора, както и претендираните неустойки, и че е погасил тези вземания, чрез плащане, извършено в хода на процеса.