Решение № 358 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601593 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.11.2025 г., постановена по НОХД № 14940/2025 г., по описа на СРС, НО, 132 с-в, съдът е признал подсъдимия В. Ц. С. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че на 02.04.2025 г. в гр. София, бул.

„Монтевидео“, на паркинга на магазин „Билла“, в паркиран лек автомобил, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната Н.Д.И., родена на ******** г. (на 12 години към датата на деянието), а именно: опипвал я по вътрешната страна на бедрата, гърдите и половия орган, настоявал да го опипва по половия член, събул панталоните си, хванал ръката й и я поставил на половия си член, за да го опипва и стимулира – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 149, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66, ал. 1 НК за срок от три години.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като подробно е посочил кои от тях следва да се върнат на правоимащите лица след влизане на присъдата в сила и кои – да останат по делото, респективно да бъдат унищожени след изтичане на съответните срокове за съхранението им.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият С. е осъден да заплати в 1 полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 5881,20 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.

К. М. – упълномощен защитник на подсъдимия С., в която са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Акцентира се върху безукорното процесуално поведение на подсъдимия, изразените от него критичност и съжаление относно повдигнатото му обвинение, както и върху признанието на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, с което според защитата С. е спомогнал за по-бързото установяване на обективната истина по делото. Сочи се, че като не е съобразил горепосоченото, в това число трудовата и социална ангажираност на подсъдимия, съдът му е наложил наказание, несъответно на целите, регламентирани в чл. 36 НК. Отправя се искане атакуваната присъда да бъде изменена, а на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, което да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а НК, алтернативно – да му се определи наказание при приложение на чл. 55 НК.

В разпоредително заседание от 20.03.2026 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. М. поддържа изложените във въззивната жалба аргументи за неправилност на атакуваната присъда.

Излага допълнителни съображения за извършен от контролираната инстанция повърхностен доказателствен анализ, както и за липса на солидни аргументи, обосноваващи налагането на наказание при приложение на разпоредбата на чл. 58а НК. Намира формулираните от СРС изводи за висока обществена опасност на дееца и на деянието, както и за превес на отегчаващите отговорността обстоятелства за неправилни и доказателствено необезпечени.

Акцентира се, че в мотивите към присъдата съдът е приел безкритично, че подсъдимият е бил наясно с възрастта на пострадалата, за което обаче липсвали каквито и да е доказателства по делото, освен разпитите на пострадалата И.. Развиват се доводи за превратно тълкуване от страна на съдебния състав на заключението на изготвената по делото СПЕ, както и за надграждане на изводите на вещото лице със предположения в посока обоснованост на обвинението. Защитата излага подробно становище за допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на предявяване на материалите по разследването на защитника и на подсъдимия, въпреки ясно изразеното от тях желание за това. Отправя се искане атакуваната присъда да бъде отменена, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно се иска на подсъдимия да бъде наложено наказание по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 НК или в минимален размер, което да бъде редуцирано съобразно чл. 58а НК.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище 2 за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, като моли същата да бъде потвърдена. Оспорва изложените от защитата аргументи, като намира същите за опит необосновано да бъде занижена наказателната отговорност на подсъдимия. Поддържа, че наложеното на С. наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, като счита, че съдът обосновано е приел, че не са налице основания за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК.

Подсъдимият В. Ц. С., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично, поддържа изцяло становището на защитника си, а в предоставеното му право на последна дума моли за по-леко наказание.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същ ата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава ХХVІІ от НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е констатирал, че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, районният съд е обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва признанията на подсъдимия и няма да събира доказателства за фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е възприел изцяло описаната там фактическа обстановка и е я пресъздал в изготвените към присъдата си мотиви.

Настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира с възприетото от контролираната инстанция становище, че фактите, посочени в обвинителния акт и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемането им в цялост така както са отразени в обвинителния акт. От последния се извежда следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Ц. С. е роден на ******** г. в с. Сатовча, общ. Сатовча, 3 обл. Благоевград, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, работещ като управител на две дружества, с ЕГН:

**********. Родител на две малолетни деца. Към месец март 2025 г. е бил на 39 години.

Свидетелката Н.Д.И. е родена на ******** г. Към месец март 2025 г. е била на 12-годишна възраст.

На неустановена дата свидетелката И. получила по мобилното приложение „Снапчат“ покана за приятелство от профила на подсъдимия С. в приложението. Той се представил с име „В.“ и че е на 24 години. Двамата започнали комуникация по приложението, в хода на която свидетелката разкрила, че е на 12 години и изпратила на подсъдимия своя снимка. Той също й изпратил своя снимка.

След няколко дни подсъдимият поискал свидетелката да му изпрати своя по-разголена снимка, по бельо. След първоначалния й отказ последвало настояване от негова страна, като в крайна сметка свидетелката му изпратила по приложението своя снимка. На изображението тя закрила лицето си, но се виждали задните й части по бельо. Подсъдимият изпратил отговор, показващ че снимката му е харесала, както и снимка на половия си орган и попитал дали го харесва.

С. още няколко пъти отправял молби към И. за изпращане на снимки по бельо, които тя изпълнила. В хода на комуникацията им той й написал, че е правил секс с две други момичета – на 12 и на 13 години, че те са му били скучни, за разлика от нея.

В края на месец март подсъдимият написал на И., че я обича и желае да се видят, дори да бъдат по-интимни. Тя отказала. Той обаче продължил да настоява за среща на живо, в резултат на което тя приела да се видят в гр.

София, бул. „Монтевидео“, на паркинга на магазин „Билла“ в 12,30 часа на 02.04.2025г.

На посочените ден и място подсъдимият пристигнал с неустановен по делото бял на цвят автомобил - джип. Слязъл от колата и помахал с ръка на свидетелката, като й казал да влезе в автомобила и да седне на задната седалка. И. разпознала подсъдимия от по-рано изпратените й снимки, като й направило впечатление, че изглежда по-възрастен на живо. Свидетелката седнала на задната седалка, от дясната страна, а подсъдимият се настанил до нея - от лявата страна.

В хода на срещата им подсъдимият започнал да опипва И. по вътрешната страна на бедрата й, като плъзгал ръката си напред и назад, при което я докоснал няколко пъти по интимните части, а след това я попитал и дали може да я опипа на голо. Свидетелката била облечена с панталон и блуза. Въпреки, че И. не отговорила на въпроса на подсъдимия, той я прегърнал с дясната си ръка през рамената, като с лявата си ръка започнал да я опипва на голо по половия орган, което продължило около 5-10 минути. След това извадил ръката си от под панталона й и започнал да вдига блузата й. И.

4 му казала, че не желае, но подсъдимият й отговорил, че ще й хареса, вдигнал блузата й, бръкнал под сутиена й и започнал да я опипва по гърдите. След няколко минути подсъдимият казал на свидетелката, че сега е неин ред и пожелал да го опипа по половия член. Тя запазила мълчание, като по негово настояване докоснала през панталона половия му член и усетила, че е твърд.

Подсъдимият разкопчал колана и ципа на панталона си, свалил го до горната част на бедрата и хванал дясната ръка на свидетелката И., като я поставил върху половия си член, за да го опипва и стимулира. Тя забелязала, че половият му член е във възбудено състояние, като го държала в ръката си и го пипала в продължение на около 5 минути, през което време гледала към прозореца на автомобила. След това И. поискала да си тръгне, но подсъдимият я помолил да остане още малко. Тя не се съгласила и си тръгнала, а подсъдимият потеглил с автомобила си.

По-късно през деня С. писал на И. отново по мобилното приложение „Снапчат“, че срещата му е харесала и иска да я повторят. Тя само формално му отговорила, че е съгласна, но го блокирала в приложението. Той обаче успял да я открие в друго мобилно приложение - „Тик Ток“. Свидетелката направила опит да спре и там комуникацията им под предлог, че родителите й са разбрали за случилото се. Това обаче не отказало С., който поискал да си пишат тайно в мобилното приложение „Вайбър“. Там тя също го блокирала.

Подсъдимият започнал да праща текстови съобщения на свидетелката по мобилния й телефон, като й казал, че разполага с неин запис. Това породило притеснение у И., която започнала да разпитва подсъдимия за записа. Възползвайки се от ситуацията, той настоял тя да го отблокира в приложението „Вайбър“, което се и случило.