Решение № 529 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300500352 по описа за 2023 година

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Техносистем инженеринг„ ЕООД, ЕИК 825304200, чрез пълномощника адвокат С., против Решение № 3528/31.10.2022 г. постановено по гр.д.№ 10971 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с., с което се признава по отношение на „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК 825304200, че в отношенията му с „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК 202245228, дължи плащане на сума от 3240 лева – главница , представляваща възнаграждение по договор за дългосрочна услуга от 11.09.2014г., за което са издадени фактури с номера №187/04.05.2016г.;

№190/01.06.2016г.;

№194/08.07.2016г.;

№200/15.85.2016г.;

№205/12.10.2016г.; № 210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.; №219/25.01.2017г. и №226/13.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 1423.51 лева обезщетение за забава в плащането на главницата общо за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2021г, ( или , формирано както следва: 173,21 лв. от 04.05.2016г. до 29.01.2021г.; 170,40 лв. от 01.06.2016г. до 29.01.2021г.; 166,70 лв. от 08.07.2016г. до 29.01.2021г.; 162,90 лв. от 15.08.2016г. до 29.01.2021г.; 157,10 лв. от 12.10.2016г. до 29.01.2021г.; 154 лв. от 12.11.2016г. до 29.01.2021г.; 150,70 лв. от 1

15.12.2016г. до 29.01.2021г.; 146,60 лв. от 25.01.2017г. до 29.01.2021г. и 141,90 лв. от 13.03.2016г. до 29.01.2021г), за които суми е издадена заповед за плащане № 1588/15.02.2021г. по частното гр. дело № 1936/2021г., ПРС, както и осъжда „Техносистем инженеринг„ ЕООД да заплати на „Еделкрафт„ ЕООД, сумата от 977 лева разноски по делата.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания, че решението е неправилно, непълно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Поддържа се възражение за изтекла погасителна давност за вземането, произтичащо от процесните фактури като периодично плащане.

Излага се възражение, че ищецът реално не е предоставял услуги по договора. Намират се за неоснователни претенциите за забава и за сторени разноски, поради изтекла погасителна давност на паричните задължения по фактури. Искането към въззивния съд е да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК 202245228, чрез пълномощника адвокат И., с който взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че обжалваното решение е допустимо, подробно обосновано и мотивирано съобразно доказателствения материал, правилно и законосъобразно, както и че са спазени съдопроизводствените правила при постановяването му. Оспорват се оплакванията в жалбата с позоваване на представените доказателства /фактури/ и изводите на ССчЕ за осчетоводяването на фактурите от ответното дружество. По отношение на възражението за погасяването на вземането по давност се позовават на представено по делото споразумение, въз основа на което се сочи, че давността е била прекъсната като е признато вземането. Искането към въззивния съд е да отхвърли жалбата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя договор за правна защита и съдействие.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗДД във вр. чл. 266 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК 202245228, против „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК 825304200, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3240 лева – главница по договор за дългосрочна услуга от 11.09.2014г., за което са издадени 2 фактурите с номера №187/04.05.2016г.; №190/01.06.2016г.; №194/08.07.2016г.;

№200/15.85.2016г.; №205/12.10.2016г.; № 210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.;

№219/25.01.2017г. и №226/13.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1 423.51 лева обезщетение за забава в плащането на главницата общо за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2021г., както следва: 173,21 лв. от 04.05.2016г. до 29.01.2021г. по фактура № 187/04.05.2016г.; 170,40 лв. от 01.06.2016г. до 29.01.2021г. по фактура № 190/01.06.2016г.; 166,70 лв. от 08.07.2016г. до 29.01.2021г. по фактура № 194/08.07.2016г.; 162,90 лв. от 15.08.2016г. до 29.01.2021г. по фактура № 200/15.08.2016г.; 157,10 лв. от 12.10.2016г. до 29.01.2021г. по фактура № 205/12.10.2016г.; 154 лв. от 12.11.2016г. до 29.01.2021г. по фактура № № 210/12.11.2016г.; 150,70 лв. от 15.12.2016г. до 29.01.2021г. по фактура №215/15.12.2016г; 146,60 лв. от 25.01.2017г. до 29.01.2021г. по фактура №219/25.01.2017г.; 141,90 лв. от 13.03.2016г. до 29.01.2021г. по фактура №226/13.03.2016г., за които суми е издадена Заповед № 1588/15.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1936/2021 г. на ПРС.

Ищецът твърди, че на 11.04.2014 г. между страните е сключен договор за дългосрочна услуга, по силата на който ищецът като изпълнител е издал данъчни фактури, обективиращи реално извършени дейности в полза на ответника, който е възложител. Твърди, че фактурите са съставяни своевременно и са отразявани в счетоводните регистри, но задълженията по тях не са били погасявани. На 19.02.2018 г. било подписано споразумение за разсрочване на задълженията, по което било извършено частично плащане, но не били платени горепосочените 9 бр. фактури. В предвид на изложеното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на главницата и мораторна лихва като била издадена Заповед № 1588/15.02.2021г. за изпълнение по чл.410 ГПК по частното гр. дело № 1936/2021г., ПРС. Моли за уважаване на исковете и присъждането на разноски.

В срока по чл.131 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът е взел становище за неоснователност на исковете. Признава сключването на договора за периодична услуга с ищеца и предоставянето на ежемесечни услуги. На осн.чл.111 ГПК прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца, произтичащо от описаните фактури. Оспорва реалното предоставяне на услугите с довода, че няма подписани протоколи за извършвани дейности. Възразява за неоснователност на претенциите за забава и разноски с довода за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

За да постанови обжалваното решение, РС е приел за установено, че страните не спорят по съществуването на договора. Приел е за неоснователно възражението за липса на реално изпълнение с позоваване на сключеното между страните 3 споразумение и приетото в производството заключение на ССЕ за включването на процесните фактури в дневниците за покупките на регистрирания по Закона за данък добавена стойност ответник. Също така е и посочил, че ответникът не е доказал направата на възражения против извършената работа по реда на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД, както и че счетоводството на ответното дружество е редовно водено и извършената работа е осчетоводена като стойност. РС е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. Според РС касае се за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в „ от ЗЗД, тъй като вземанията на ищеца произтичат от договор, който е единен правопораждащ факт по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК, а плащанията на „Техносистем инженеринг„ ЕООД са предварително договорени по размер и срок – те се дължат ежемесечно, както са и издавани съответните фактури. Посочил е, че тъй като тези плащания са поставени в зависимост от количеството извършена в конкретния месец работа и са с различен падеж, не е налице хипотеза, която кредиторът да е приел плащане на части. По изложените съображения РС е приел, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в „ от ЗЗД и е приложима кратката погасителна давност, която не е изтекла предвид сключеното между страните споразумение от дата 19.02.2018г. Последното е кредитирано като признание на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД, с което е прекъсната давността и поради което същата не е била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК на 02.02.2021г.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор, като при въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбите оплаквания, както и като взе предвид възраженията и доводите, релевирани с отговорите на въззивните жалба, Пловдивски окръжен съд намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1936/2021г., ПРС, за претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение. Процесните вземания са идентични със заявените в заповедното производство и исковата молба е подадена след депозиране на възражение от ищеца против заповедта по чл.410 г. от ГПК в предвидения от закона срок, с което се обуславя допустимостта на предявените установителни искове, поради което същите следва да се разгледат по същество.

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че страните са били обвързани от договор за дългосрочна услуга от 11.09.2014г., с който ответникът е възложил на ищеца извършването на подготовка на заваръчни процедури, заверка на сертификати на заварчици, консултации в сферата на заваряването и други дейности, 4 изискващи от възложителя, които са във възможностите на изпълнителя срещу заплащането на сумата от 300 лева ежемесечно, дължимо от възложителя на изпълнителя до 10 работни дни след представяне на фактура за извършваната дейност за текущия месец /т.1.1 от договора/. По делото се установява, че стойността на извършените услуги по договора е била фактурирана от ищеца с издаването на фактури с номера №187/04.05.2016г.; №190/01.06.2016г.; №194/08.07.2016г.;

№200/15.85.2016г.; №205/12.10.2016г.; № 210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.;

№219/25.01.2017г. и №226/13.03.2016г. всяка на стойност от 360 лева с вкл.ДДС и с основание плащане на сума за извършена услуга, съгл. т.1.1 от договора за дългосрочна услуга от 01.05.2013 г. за съответния месец на издаване на фактурата. Вземането по процесните фактури е било установено с подписването на споразумение от 19.02.2018 г. от представители на страните, с което са уговорили разсрочено заплащане на задължението по фактурите. От приетото като неоспорено заключение на ССЕ се установява, че процесните данъчни фактури, издадени от ищеца с получател на услугата ответника, са осчетоводени по надлежен ред в счетоводството на ответното дружество, включени са в дневниците за покупки и справки - декларации по ЗДДС с право на приспадане на данъчен кредит при обща стойност на фактурите с ДДС в размер на 3 240.00 лева и ДДС за възстановяване в размер на 540.00 лева. Вещото лице е изчислило законната лихва за забава по всяка отделна фактура в два варианта: от датата на падежа (дата на издаване) на фактурата до 01.02.2021 г. в размер на 1426, 21 лева; от 02.02.2018 г. до 01.02.2021 г. в размер на 986, 40 лева, подробно представена в табличен вид за всяка от фактурите.