Решение № 102 от 15.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.

Образувано е по предявени от П. С. Ц., срещу „ТН КАР“ ЕООД, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 7678,96 лева, представляваща трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор за периода от м.06.2024 г. до м.03.2025 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1081,40 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.07.2024 г. до 14.09.2025 г., както и думата от сумата от 215,29 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за пет дни за 2025 г. по сключения между страните трудов договор, прекратен със Заповед № ***/08.04.2025 г. на управителя на дружеството – работодател, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 10,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.04.2025 г. до 14.09.2025 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните е сключен трудов договор по силата на който ищецът е работил в магазина на ответника при 8 часов работен ден. Поддържа се, че със Заповед № ***/08.04.2025 г. на управителя правоотношението е прекратено, но работодателят не е заплатил възнагражденията и обезщетението за ПГО на работника за процесния период.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

1

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове.

В съдебното заседание ответникът не се представлява.

Като разгледа доказателствата по делото, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и с претендираното обезщетение за забава.. В съответствие с гореизложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, за които са представени доказателства. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева. Съобразно това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1200 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати, съразмерно на уважената част от претенцията по сметка на РС - Бургас дължимата държавна такса за разглеждането на исковете в размер от 359,43 лева.

Съгласно ЗВЕРБ, всички суми следва да бъдат конвертирани в евро.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТН КАР“ ЕООД, ЕИК 102145180 със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 76 да заплати на П. С. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. ***, следните суми: сумата от 3926,19 евро /три хиляди деветстотин двадесет и три евро и деветнадесет е.ц./, представляваща трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор за периода от м.06.2024 г. до м.03.2025 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 552,91 евро /петстотин петдесет и два лева и деветдесет и един е.ц./, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.07.2024 г. до 14.09.2025 г., както и думата от сумата от 110,08 евро /сто и десет евро и осем е.ц./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за пет дни за 2025 г. по сключения между страните трудов договор, прекратен със Заповед № ***/08.04.2025 г. на управителя на дружеството – работодател, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5,22 евро /пет евро и двадесет и два е.ц./, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.04.2025 г. до 14.09.2025 г., на 2 основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ТН КАР“ ЕООД, ЕИК 102145180 със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 76 да заплати на П. С. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. *** , сумата от 613,55 евро /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет е.ц./, представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

ОСЪЖДА „ТН КАР“ ЕООД, ЕИК 102145180 със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 76 да заплати по сметка на РС - Бургас, сумата от 183,77 лева /сто осемдесет и три евро и седемдесет и седем е.ц./, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3