Акт от 11.04.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш

Е Н И

Е

№

11.04.2019г. гр.Ямбол

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав на 09.04.2019година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ

ИВАНОВ

ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар

Л.Р.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д.

№ 82 по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

"Ланд Био" ООД гр.Ямбол, представлявано от управителя И.И., действаща чрез адв.В.К., против Решение №68/29.01.2019г. на Ямболски районен съд по гр.д.

№4145/2018г., с което е уважен предявения от ищеца ЕТ "Станмарк - С.П."*** иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД и е прието за установено, че дружеството "Ланд Био" ООД дължи на ищеца сумата 3000 лв. с ДДС, представляваща стойност на извършена услуга по фактура №**********/14.10.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3722/2018г. по описа на ЯРС.

Оплакванията на въззивника са за недопустимост на обжалваното решение, както и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивното дружество счита, че решението на ЯРС е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, неотговаряща на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.

В исковата молба липсвали фактически твърдения каква точно транспортна услуга е извършена от ищеца - по какъв маршрут, за какъв вид товар, единична цена, време, място и местоназначение на превоза, получател на товара и др., поради което искането е въззивната инстанция да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца за изправянето й. В случай, че това оплакване за нередовност на исковата молба, респ. за недопустимост на решението не бъде споделено, дружеството сочи, че решението на първата инстанция е неправилно. За незаконосъобразен е счетен основния извод на районния съд, че осчетоводяването на процесната фактура от страна на ответника е доказателство не само за наличието на облигационно отношение, но и за факта, че ищецът е изпълнил задължението си да извърши транспортната услуга. Без да отрича практиката на ВКС, според която отразяването на фактура за продажба на стоки или услуги в счетоводството и включването й в дневника на покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит, са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, твърдението на въззивното дружество е, че в случая то е оспорило реалното извършване на превоза от страна на ищеца.

Ищецът не представил доказателства

/първични счетоводни документи - товарителници, кантарни бележки, пътни листи, стокови разписки и др./ транспортът да е осъществен, а представената фактура не била подписана от представител на ответника и макар същата първоначално да е била приета и осчетоводена в ответното дружество, в последствие фактурата е била сторнирана, което означава, че дружеството не е потвърдило по реда на чл.301 ТЗ сключената сделка. За незаконосъобразен е счетен и извода на съда, че процесната фактура е могла да бъде анулирана от ответника, като наведените доводи са, че анулирането може да бъде извършено само от издателя на фактурата, т.е. от ищеца. Въззивникът изтъква, че при постановяване на обжалваното решение районният съд е допуснал и съществени процесуални нарушения и решението е немотивирано, тъй като съдът не обсъдил доводите на ответника - основния му довод, че транспортната услуга не е извършена. Съдът се фокусирал само върху осчетоводяването на фактурата като доказателство за облигационното отношение, но не коментирал факта, че фактурата е била сторнирана преди заповедното производство и ДДС е бил върнат в бюджета, което изключва хипотезата на чл.301