Определение № 277 от 24.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600327 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение рег. № 546 от 23.06.2025 г. по ЧНД № 641/2025 г. на Старозагорския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е била оставена без уважение молбата на осъдения В. И. И. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода да престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.

Срещу цитираното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е постъпила жалба от осъдения В. И. И.. Със същата се прави искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и вместо това да се постанови условно предсрочно освобождаване на остатъка от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Окръжна прокуратура – Стара Загора и пенитенциарната администрация не е ангажирали становище по жалбата.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

С присъдата по НОХД № 235/2024 г. на Димитровградския районен съд В. И. И. е бил признат за виновен за две престъпления – кражба, извършена при условията на опасен рецидив, както и за осъществени хулигански действия – също при условията на опасен рецидив в съучастие с друго лице. За посочените престъпления са му били наложени 1 наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - респективно в размер на седем и на девет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание от девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като присъдата е влязла в сила на 17.10.2024 г.

С протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 353/2024 г. на РС – Димитровград, влязло в сила на 11.12.2024 г., И. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления – хулиганство при условията на опасен рецидив, както и за причиняването на лека телесна повреда по хулигански подбуди. За всяко едно от тях му е било определено наказание от по девет месеца лишаване от свобода, а при условията на чл.

23, ал. 1 НК - едно общо най-тежко наказание също от девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

С присъда по НОХД № 199/2024 г. на РС – Димитровград, влязла в сила на 11.03.2025 г., е бил признат за виновен за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на длъжностно лице – охранител на * при изпълнение на службата му, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК – десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същия съдебен акт на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на И. е било определено едно общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, по съдебните актове по НОХД № 199/2024 г., НОХД № 235/2024 г. и НОХД № 353/2024 г. – всички на РС – Димитровград.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения В. И. И., с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за кумулация на наказания лишаване от свобода. Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно във връзка с изпълнение на плана на присъдата първият съд е посочил, че при осъдения са били отчетени като проблемни зони отношението към правонарушението, злоупотребата с алкохол, междуличностните проблеми, умения за мислене, управление на финанси и доходи. При постъпването на лишения от свобода в затвора е биле отчетено средно ниво на риска от вреди съобразно личностовите характеристики на осъдения. Отчетено е било и средно ниво на риска от рецидив. При сегашния престой на осъдения в затвора е бил регистриран стремеж към спазване на установения ред и правила, за да не се допускат дисциплинарни нарушения. Същият не е бил наказван предвид доброто познаване на режимните изисквания. Същевременно е останал силно съпричастен към някои от негативните аспекти 2 на затворническата субкултура. Проявил е пасивност по отношение на предложените му дейности, като не е участвал в предлаганите мероприятия. Основните проблемни зони в изготвяне на текущия доклад са останали същите, както и при първоначалния такъв. Рискът от вреди, предвид криминалната история и личностовите характеристики е бил определен като среден. Осъденият е бил дефиниран като типичен извършител на правонарушения – с устойчиви криминални нагласи и трайно възприет модел на антисоциално поведение, с липса на реалистично целеполагане. С декларативно заявено желание за позитивна промяна и следване на законосъобразни модели, което при все формално заявено, е било мотивирано главно с постигането на цели, свързани с облекчаване на правното положение, без да е обвързано с реална критичност към собственото поведение. Лишеният от свобода е склонен да омаловажава отговорността си и не обмисля в цялост факторите, обуславящи криминалното му поведение. Към момента не може да бъде обосноват извод за наличие на трайна устойчивост в поведението на осъдения. То все още не е претърпяло желания положителен ефект. Корекционният процес при него не е завършен, а прогнозата за ресоциализация към този момент е неблагоприятна. Препоръчва се продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от свобода в посока промяна начина на мислене и подпомагането му да развие умения и способности за разпознава проблемите, като сам потърси алтернативни начини за решаването им.

При преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като отчитайки тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху осъдения. Законосъобразно, инстанцията е взела предвид при оценката на риса на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала оценката на риск от рецидив и вреди наред с цялостното поведение на лишения от свобода.

Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода наред с всички останали данни за поведението на осъдения.

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи в контролирана среда.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 546 от 23.06.2025 г., постановено по ЧНД № 641/2025 г. на Старозагорския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4