Присъда № 68 от 25.11.2024, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 68/25.11.2024г. постановена по НОХД № 380/2024г. по описа на РС - Разград

Обвинението против подсъдимия И. И. И. от гр. Разград е за това, че:

1/ на 30.08.2022г. в гр.Разград, в условията на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на С. М. П. от гр.Разград- чрез изблъскване, хващане за ръцете, притискане на носа и устата й с ръка, довело до невъзможност за нормално дишане и моментна дезорентация, зашеметеност и обърканост, които по своята медико- биологична характеристика обуславят разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, и

2/ на 30.08.2022г. в гр.Разград, в условията на домашно насилие, се заканил с убийство спрямо С. М. П. от гр.Разград и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.3 вр. ал.1 НК /ред. преди изм. с ДВ бр.67/2023г./.

Подсъдимият И. И. И. от гр. Разград не се признава за виновен, като на съдебното следствие отказва да дава обяснения. На основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК съдът е прочел и приобщил към материалите дадените такива на ДП. В тях сочи, че действително на 30.08.2022г. с бившата му вече съпруга С., с която към него момент били във влошени взаимоотношения, възникнал спор и скандал. Последният бил предизвикан от нея, тъй като дошла в неговата стая, държейки се предизвикателно, отказвайки да напусне стаята въпреки отправените от него молби. Тогава той отишъл до вратата и я изблъскал с две ръце към коридора, след което се прибрал в неговата стая и притворил вратата. В един момент забелязал, че тя е облечена и ще излиза, поради което си помислил, че може да се възползва от това, че я е изблъскал от стаята, предвид факта, че преди това го е заплашвала, че ще се оплаче за домашно насилие. Това го мотивирало да излезе в коридора и да и препречи пътя, казвайки й, че не може да я пусне да излезе от дома им ако не му каже къде отива. Тогава С. си взела телефона, тръгнала към нейната стая и започнала да набира нещо. Подсъдимият си помислил, че ще се обади в полицията, поради което изпаднал в лека паника и издърпал телефона от ръцете й. В този момент св. П. се развикала, което още повече го притеснило и той след като издърпал телефона й от ръцете /в този момент тя била обърната леко с гръб към него/, хвърлил го на спалнята и с дясната си ръка а хванал за устата, а с другата за тялото, молейки я да спре да пищи. В станалото боричкане в един момент се свлекли на пода, като не знае как е набран номера на майката на С.. Последната викала „ало, ало“, но никой от тях не бил в състояние да й отговори. След това подсъдимият пуснал бившата си съпруга и двамата станали, след което той се прибрал обратно в неговата стая. След около минута- две на неговия телефон се обадила майката на С. на неговия мобилен и искала обяснения какво става. Тогава С. отишла в стаята и след като чула, че разговаря с майка й, поискала да я пусне на „спийкър“ за да я чуе 1 баща й, казвайки „..ти разбра ли бе, опита се да ме удушиш…“. Категорично заявява, че никога не е посягал да удря бившата си съпруга, нито й се е заканвал, заплашвал с убийство и физическа саморазправа. Заявява, че към настоящия момент вече са разведени и отношенията им са доста добри.

Защитникът му – адв. С. счита, че и двете деяния, за които е повдигнато обвинение спрямо подзащитния й, са останали недоказани в хода на производството. Събраните по делото доказателства не подкрепят по несъмнен начин обвинителната теза, тъй като не се установява по несъмнен начин наличието на „домашно насилие“ по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, в редакцията му към 30.08.2022г.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Намира, че всички други доказателства установяват по несъмне начин извършеното престъпление, участието на подсъдимия и виновността му.

Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага на съда да го признае за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде изтърпяно ефективно, с цел да бъде преустановено това негово поведение и да не се стигне до осъществяване на тази закана.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И. И. И. е роден на **.0*.19**г. в гр.Р, живущ в гр.Р, неосъждан, разведен, работи.

Към м. август 2022г. подс. И. и св. С. М. П. били съпрузи от 21 години. Имали родено от брака едно дете на 8 години- Г И.в И.. Живеели в жилище, находящо се в гр. Р, ул. “С Н“ № *, ап. *. Бракът им бил прекратен поради сериозно и непоколебимо съгласие между съпрузите по реда на чл. 50 от СК, като било утвърдено и сключеното между тях споразумение относно упражняването на родителските права и издръжката на детето Габриел и личните отношения между тях, по силата на решение № 715/30.10.2022г. по гр.д. № 1671/2022г. по описа на РС-Разград

На 31.08.2022г. била депозирана жалба от св. С. П., в която посочвала, че на 30.08.2022г. съпругът й- подс. И. И. упражнил спрямо нея физическо насилие. В жалбата твърдяла, че същия дълги години упражнявал психически и емоционален тормоз, като я обиждал и унижавал, а от една година е подложена и на физически тормоз- удари с юмруци по главата.

Същата посочила, че на 30.08.2022г. около 23ч. били в дома си, като съпругът й тъкмо се прибрал от работа. От изложеното става ясно, че всеки от тях обитава отделна стая в жилището им от години- тя в спалнята, а той в хола.

След като той отишъл в стаята си, тя също отишла там заявявайки, да не се карат след като синът им се върне от баба си, след което се прибрала в 2 спалнята. Впоследствие отишъл при нея, като я попитал къде се намира офисът й, но тя отказала да му каже и той се върнал в хола. След това тя отново отишла в стаята му, при което той й казал да се маха и я бутна по гърба в коридора и тя си отшила отново в стаята, където решила да си облече дрехи и да отиде да спи в офиса. Съпругът й я видял и й казал, че никъде няма да ходи, като заключил вратата и взел ключа. Тя се уплашила и казала, че ще звънне на 112 като взела телефона си, опитвайки се да набира. В този момент подс. И. избил телефона от ръката й и той хвръкнал някъде, а тя се разкрещяла. Тогава той запушил устата и носа й с ръка откъм гърба й. Между двамата станало сборичкване и тя паднала на земята /на пода/, като той продължил да я стиска. Тя усетила, че се задушава и решила, че губи съзнание, при което той отпуснал хватката и тя успяла да си поеме въздух и му бутнала ръцете, като му казала, че щял да я задуши. Докато били на земята явна телефона й звъннал или тя набрала майка си, която чула „задушаващи звуци“.

Впоследствие подс. И. и св. П. отишли в хола, къде майка й звъннала на телефона на съпруга й и провели разговор. През това време съпругът й отключил входната врата на апартамента, а П. взела телефона си и отишла в офиса, като на 31.08.2022г. отново отишла в апартамента за да си вземе багаж.

Въз основа на тази жалба било образувано настоящото ДП, като в дадените впоследствие на ДП и пред съдебния състав показания, св. П. заявява, че семейният им живот бил осеян от множество прояви на психически и физически тормоз, като първият случай бил през 2002г., впоследствие отношенията им били нормални до раждането на детето им през 2008 до 2012г., като след раждането на детето отношенията им се обтегнали, често подс. И. използвал обидни дума и изрази спрямо нея, които я карали да се чувства глупава, грозна, неразбираща. Двамата живеели заедно, но дистанцирани. Същата твърди, че през 2014г. подс. И. с голям нож, приличащ на сабя, й казал, да го скрие, тъй като не искал да нарани нея и детето.

Впоследствие, през 2015г., когато той работел в гр. Несебър, тя му заявила, че ако продължава с това поведение спрямо нея, ще се разведат. Тогава подс. И. със сериозен, тих и контролиран глас й отвърнал, че ако се разведе с него ще подпали къщата на родителите й, при което свидетелката се уплашила, че той може да изпълни заканата си. През 2019г., след пореден семеен скандал, подс.

И. й казал, че е за психиатър, при което свидетелката решила, че е време да се разделят и когато подсъдимият излязъл от жилището им, тя събрала багаж за нея и детето, и двамата отишли при родителите й в гр. Главиница.

Впоследствие, след молби и извинения от страна на И., двамата отново заживели заедно, а той посещавал психиатър и провеждал лечение за депресия.

Св. П. заявява, че през м. август 2021г. една сутрин в дома им, в пристъп на ревност, заради получени съобщения та телефона й, подс. И. й нанесъл 5 удара в областта на брадичката с юмрук, така че главата й рикоширала в стената на кухнята, а след това дни наред я боляла теменната област. През м. октомври 2021г., отново в дома им, в присъствието на детето, 3 което било в съседната стая и чувало всичко, подс. И. крещейки й ударил шамар /плесница/ в областта на брадичката, хванала я в областта на предмишниците на двете ръце, изблъскал я и я завлякъл в коридора на жилището, където започнал да я удря в областта на корема. Когато детето дошло при тях, той прекратил побоя. Свидетелката синини по ръцете и болки в корема. За всичко това св. П. не подала сигнали в полицията, не сезирала съда по ЗЗДН, нито посетила лекар. Твърди, че споделяла за някои от нещата с приятелка, но тя починала, както и че родителите й разбрали, но това обстоятелство се опровергава от показанията на св. Г.М. и св. М М., които не конкретизират за каквото и да било физическо или психическо насилие.

Св. П. пред съда заявява, че през 2021г. не е подавала жалби, а има само една подадена през 2022г. за случая на 30.08.2022г., като искала просто да получи подкрепа от полицай, който да внесе малко респект, като нямала никаква идея, че ще се стигне до тук. Заявява, че и синините не са били кой знае какви. Твърди, че детето не й е показвало да е травмирано от случващото се между тях. Категорична е, че след напускане от нейна страна на семейното жилище на 30.08.2022г. и прекратяване на брака им, отношенията им са нормални.

Видно от заключението на изготвената в хода на разследване съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, ако показанията на разпитаната св. С. П. са достоверни, тя е преживяла три епизода на домашно насилие от съпруга си:

- през м. август 2021г. – удари с юмруци в областта на брадичката от което теменната област на главата й се е ударила в стената;

- през месец ноември 2021г. – удар с шамар по брадичката, стискане на предмишниците и изблъскване с последващи удари в коремната област с ръце;

- на 30.08.2022г. - изблъскване, хващане за ръцете, притискане на носа и устата й с ръка, събаряне на земята с невъзможност за нормално дишане, довело до „припадане“ и липса на спомени. Не могат да се направят обективни изводи дали и за какъв период след притискането на външните отвори на дихателните пътища- нос и уста, е имало твърдяното от пострадалата загуба на съзнание – пълно откъсване от окръжаващата среда.

Същото се характеризира с пълна арефлексия, адинамия и липса на вербален контакт, за което няма свидетели. При липса на такива данни експертизата счита, че ако при инцидента пострадалата е била дезориентирана, зашеметена или объркана, й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Заключението на комплексната съдебно- психиатрична и психологическа експертиза по отношение на пострадалата П. определя, че тя не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит, способна е да възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Данните за продължаваща във времето дисхармония в отношенията с подсъдимия сенсибилизират лицето в конкретната конфликтна 4 ситуация, която с голяма вероятност се възприема от нея като застрашаваща и увреждаща. Преживяното негативно събитие и свързаните с него негативни преживявания и чувства е отшумяло за няколко месеца.