Решение № 71 от 07.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000523 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, ЕИК 124626113, със седалище гр.София срещу решение №260024/10.06.2022 г. по т.д.12/2021 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК 124537885, със седалище гр.Добрич, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 582 259.57 лв., претендирана като част от цялото вземане в размер на сумата от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нарушението на чл.1 и чл.15 от Дистрибуторски договор от 01.02.2016 г. и сумата от 137 694.97 лв., претендирана като обезщетение за вреди от забавено изпълнение на главното парично задължение за периода 05.05.2020 г. – 26.01.2021 г.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и нарушение на процесуалните правила.

В писмен отговор, насрещната страна „ ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК 124537885, със седалище гр.Добрич, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.

236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което 1 производството и решението са допустими.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Пред ОС - Добрич са предявени искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, ЕИК 124626113, със седалище гр.София за осъждане на „ДАФЛОРН“ ООД, ЕИК 124537885, със седалище гр.Добрич за заплащане на сумата от 582 259.57 лв., претендирана като част от сумата 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 2016 г. – 2020 г. от нарушението от страна на чл.1 и чл.15 от Дистрибуторски договор от 01.02.2016 г., както и сумата от 137 694.97 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 05.05.2020 г. – 26.01.2021 г.

Ищецът излага, че на 01.02.2016 г. е сключил с ответника "Дафлорн" ООД договор, по силата на който последният в качеството на производител, маркопритежател и патентодържател му е предоставил изключителното право да продава изчерпателно изброени продуктови линии - пробиотици от сериите "Биомилк", "Лактера", "Меджик Пауър", "Мараяс фейс" и закваски за конкретно определена територия - Република България, включително чрез сайтове за продажба. Твърди, че в началото на 2020 г. е узнал, че множество други търговски дружества предлагат същите продукти на българския пазар, но нито едно от тях не е негов клиент и не е купувало продуктите през неговата търговска мрежа. В тази връзка на 05.05.2020 г. е изпратил покана до ответника, с която го е предупредил да прекрати нарушения, в рзултат на което договорът е бил едностранно прекратен от страна на възложителя.

Ответникът не оспорва сключването на договора но възразява, че е предоставил право на ищеца да продава само част от произведени от него продуктови серии на територията на България, поради което не е налице пречка сам да продава останалите продукти. Наред с това излага, че преди сключване на процесния договор е действал друг дистрибуторски договор от 24.05.2013 г. със същия предмет, по който изпълнител е бил но сключен с "Дафлорн МЛМ5" ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е същия като този на ищеца, а именно Б Н А. Твърди, че е предоставил и на други дистрибутори права да разпространяват негови продукти на територията на други държави като в тзи връзка е продавал на дружествата регистрирани в България своите стоки, но същите са ги продавали единствено на територията на Република Корея, Република Китай и Хонг Конг, както и Гърция. Излага още, че е предавал проибиотици на лечебни заведения за нуждите на тяхната работа и научни проучвания, което не попада в забраната на чл.15 от договора. Оспорва предпоставките за възникване на отговорността по чл.79 вр. с чл.82 от ЗЗД, като твърди че клаузата е чл.15 от договора е нищожна, тъй като уговорката за изключителност на правото на дистрибутора противоречи на общата забрана в чл.15, ал.1 от ЗЗК. Отделно от това излага, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна и не са налице претърпени от вреди под форма на пропуснати ползи. В услловията на евентуалнст прави възражение за погасяване по давност на голяма част от претенциите, включително тези по чл.86 от ЗЗД.

2

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 01.02.2016 г. между страните е сключен договор, по силата на който „ДАФЛОРН“ ООД в качеството на възложител е предоставил на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД в качеството на дистрибутор изключително право на продажба на следните продукти на производителя – пробиотици серия "Биомилк", "Лактера", "Меджик Пауър", "Мараяс фейс" и пробиотични закваски на територията на България, както и в интернет чрез сайтове за продажба он-лайн. В чл.2 и чл.3 от договора страните са уговорили, че възложителят ще продава продуктите на дистрибутора, който ще бъде независим от възложителя търговец на закупената стока и ще я продава от свое име и за своя сметка, без да обвързва възложителя с други задължения към трети лица. В чл.15 от договора, възложителят е поел задължение да не продава продуктите на територията на България сам или чрез друга фирма, освен чрез съдействието на дистрибутора за срока на договора.

Спорът между страните е дали сключеният договор има характер на договор за търговско представителство или е договор за дистрибуция.

Дистрибуторският договор е разновидност на търговската продажба, при който дистрибуторът купува стока от производителя и я препродава на крайните купувачи продавачи в границите на определена територия.

Дистрибуторът е самостоятелен търговец, който за разлика от търговския представител действа в отношенията с третите лица от свое име и за своя сметка като поема риска от продажбата на стоката, тъй като се явява купувач от производителя и продавач спрямо третото лице.

С оглед на гореизложеното и тълкувайки клаузите на договора по правилата на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че действителната воля на страните при неговото сключване е създаване на дистрибуторско правоотношение. В договора възложителят е поел задължение като продавач /производител, възложител/, да продава стоките си на дистрибутора, който от своя страна да ги купува /чл.2 и чл.3/. За разлика от обикновения купувач обаче, дистрибуторът е поел и едно допълнително задължение – да продава стоките на други продавачи или на крайните потребители. Поетите от страните права и задължения, по никакъв начин не установяват характерните за косвеното търговско представителство учредителна, изпълнителна и отчетна сделки.

Обстоятелството, че цената е фактически заплащана едва след реализация на стоките от страна на дистрибутора, не променя характера на договора, тъй като в чл.10 от него страните изрично са уговорили момента, от който възниква задължението за плащане, а именно в 10-дневен срок след представяне на фактура от възложителя.

С оглед установения характер на правоотношението, съдът намира, че дистрибуторският договор е прекратен едностранно от възложителя с едномесечно предизвестие от 14.05.2020 г., получено от дистрибутора на 15.05.2020 г.

В чл.15 от договора страните са уговорили, че възложителят няма право да продава продуктите посочени в чл.1 на територията на Република България сам или чрез друга фирма, освен чрез съдействието на дистрибутора за срока 3 по договора.

Съдът намира, че тази клауза от договора е нищожда, тъй като противоречи на чл.15, ал.1 от ЗЗК и чл.101 от ДФЕС. В чл.15, ал.1 от ЗЗК е уредена общата забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като по смисъла на ал.2 от същия текст, тези споразумения и решения са нищожни.

Страните по договора са предприятия по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗЗК, които са уговорили клауза в сключен между тях договор, която води до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар в две проявни форми – антиконкурентна цел или антиконкурентен резултат. Договорът за дистрибуторство от 01.02.2016 г. има характеристиките на вертикално споразумение по смисъла на чл.1, т.1, б."а" от Регламент (ЕС) № 330/2010 г. на Комисията от 20 април 2010 г. за прилагането на чл.101, § 3 от ДФЕС, тъй като всяка от страните по него функционира на различно ниво - в производствената и в дистрибуторската мрежа. От една страна "Дафлорн" ООД е на пазара на производство на пробиотици, а от друга страна "Дафлорн МЛМ" ЕООД е на пазара на продажба на същите на посредници и/или крайни потребители, т.е. дружествата не са конкуренти помежду си. Въззиваемото дружество е единственият производител на продуктите посочени в договора, поради което следва да се приеме, че неговият пазарен дял е 100 % от съответния пазар. По силата на чл.15 вр. чл.1 от дистрибуторския договор, тези продукти е следвало да се разпространяват на територията на Република България само и единствено от въззивника, от което следва, че неговият пазарен дял като търговец е 100 % от съответния пазар. След като дейността на двете дружества формира целия обем на пазара с посочените в чл.1 от договора продукти, то и поетото задължение на производителя да предостави на дистрибутора изключително право да ги разпространява на територията на страната, създава господстващо положение на въззивника като единствен участник на пазара на разпространение на продуктите на въззиваемото дружество и изключва възможността на трети лица да разпространяват тези продукти в страната.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно наличието на антиконкурентният ефект на споразумението, тъй като последният се презюмира, когато самата му цел е предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, т.е. антиконкурентен ефект ще е налице, когато резултатът от разглежданото споразумение действително води или може да доведе до тези последици.

Неоснователно е твърдението, че въззиваемият не притежава 100 % от "съответния пазар", тъй като този пазар включвал всички пробиотици произвеждани в България, спрямо който процентния пазарен дял на въззиваемия е минимален. Съобразно дефиницията дадена в § 1, т.15 на ДР на ЗЗК, "съответен пазар" се състои от "продуктов пазар 1', в който са включени 4 всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени, както и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези е съседни райони.

След като въззиваемото дружество е единствен производител на описаните в чл.1 от договора пробиотици, защитени с търговски марки и патенти, всеки от които притежава различно лечебно свойство, то тези продукти не могат да се разглеждат като взаимозаменяеми с други подобни хранителни добавки, произвеждани и разпространявани на територията на Република България, поради което следва да се приеме, че както производителят има 100 % дял от съответния производствен продуктов и географския пазар, така и дистрибуторът по силата на уговорката в чл.1 и чл.15 от договора, притежава 100 % дял от съответния пазар за разпространението на тези продукти.

След като клаузите на които въззивникът основава своята претенция за заплащане на обезщетение за врени са нищожни, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни само на това основание.