Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4379 от 16.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16278/2021
Вид
Решение № 4379
Подписан
16.11.2022
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 355, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 4379 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20211110216278 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 606633-F628042 от 15.10.2021 г., издадено от Р.С. – Директор на офис „Център“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ (по-долу „Наредбата“), вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на „Екопартнерс” ЕООД, с ЕИК 831619663, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

НП се обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди, че дружеството е било възпрепятствано от пандемичната обстановка да изпълни задължението си в законовия срок.

Навеждат се доводи, че нарушението е маловажно по характер и се иска съдът да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М., който иска съдът да отмени наказателното постановление, като приеме, че е налице маловажен случай. Претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и се представлява в съдебното 1 заседание от юрк. М., която иска съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

При извършена проверка в информационната система на НАП, осъществена на 03.08.2021 г. служителят П. установила, че дружеството „Екопартнерс“ ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител, не е подало в ТД на НАП декларация образец 1, с данни за осигурените лица за месец юни 2021 г., в законоустановения срок за това – до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Установено е, че декларацията все пак е била подадена в деня на проверката (03.08.2021 г.), но преди извършването на проверката в информационната система от П., със закъснение от няколко дни, като същата била депозирана в НАП по електронен път с КЕП.

За това нарушение на „Екопартнерс” ЕООД, с ЕИК 831619663, е съставен АУАН за извършено административно нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „А“ от КСО, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 606633-F628042 от 15.10.2021 г., издадено от Р.С. – Директор на офис „Център“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ, вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на „Екопартнерс” ЕООД, с ЕИК 831619663, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели П. и И.Д., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни. Съдът намира, че фактическите 2 положения по делото са безспорно установени и са безспорни между страните, като спорът между тях се корени изцяло в прилагането на материалния закон.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка по спазването на материалния и процесуалния закон, съдът установи следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата „Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Съгласно нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО „Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.“ В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.

355, ал. 1 от КСО предвижда административно наказание „имуществена санкция“ от 500 до 5000 лева.

Нарушенията от този тип са от категорията на формалните. Същите се извършват чрез бездействие от страна на работодателя по изпълнение на законовото му задължение да подава данни за осигурителния доход на лицата, които е наел на работа, в законоустановения за това срок. В случая е 3 безспорно доказано, че дружеството не е изпълнило задължението си да декларира процесните данни в срока по закон.

Съдът обаче намира, че процесният случай е маловажен, като съображенията на този състав са следните:

Най-напред, следва да се отбележи, че закъснението е само от 7-8 дни, т.е. не е значително. На следващо място, не е без значение и обстоятелството, че нарушението е било отстранено от дружеството още преди да бъде установено от служител на НАП, тъй като то е установено едва след подаването на декларацията и при нейната проверка от съответния служител П.. Съдът намира, че закъснение в посочения горе срок разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, поради което процесният случай може да се прецени като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това, следва да се посочи, че не са настъпили никакви неблагоприятни последици от въпросното закъснение както за фиска, така и за осигурените лица, за които са подадени данните. Не са налице и данни за други вредни последици от нарушението, както и за предходни нарушения на същото дружество. Т.е. нарушението е извършено за първи път. Ето защо, при преценка на всички тези обстоятелства, съдът намира, че процесното нарушение е маловажно и АНО е приложил неправилно материалния закон.

При горните изводи, съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление и да предупреди санкционирания субект, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Поради отмяна на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя и доколкото е претендирано минималното адвокатско възнаграждение, то съдът намира, че следва да го присъди в размера, визиран в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева, на основание чл. 18, ал.

2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

606633-F628042 от

15.10.2021 г., издадено от Р.С. – Директор на офис „Център“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ (по-долу „Наредбата“), вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, на „Екопартнерс” ЕООД, с ЕИК 831619663, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Екопартнерс” ЕООД, с ЕИК 831619663, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на „Екопартнерс” ЕООД, с ЕИК 831619663, сумата от 300 лева, представляваща сторени разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5