Решение № 12198 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12198 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110160694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу Д. А. К., ЕГН ***, Л. Г. К., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН **********, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество следните суми:

За Е. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева (дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53 лева (два лева и 53 стотинки),

За Д. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г.

1 до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева (дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53 лева (два лева и 53 стотинки),

За Л. Г. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 475,50 лева (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и 50 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 185,13 лева (сто осемдесет и пет лева и 13 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 50,86 лева (петдесет лева и 86 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 10,09 лева (десет лева и 09 стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г. по ч. гр. д. 25930/2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. К. е подала отговор, като оспорва исковете по основание, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия.

Оспорва наличието на основание за начисляване на лихви, както и на услугата за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на 2 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. е подал отговор, като оспорва исковете по основание, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия.

Твърди, че е открита партида на другия ответник – Л. К., която има силата на договор между страните. Оспорва наличието на основание за начисляване на лихви, както и на услугата за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. К. е подала отговор, като оспорва исковете по основание, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия.

Твърди, че е открита партида на другия ответник – Л. К., която има силата на договор между страните. Оспорва наличието на основание за начисляване на лихви, както и на услугата за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Н“ АД, което не оспорва исковете и сочи, че начислението на количество топлинна енергия е начислявано за процесния имот на партида с титуляр Л. К..

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 25930/2023 по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 01.06.2023 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Д. А. К., ЕГН ***, Л. Г. К., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН ********** да заплатят на топлофикационното дружество следите суми:

За Е. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева (дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, 3 мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53 лева (два лева и 53 стотинки),

За Д. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева (дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53 лева (два лева и 53 стотинки),

За Л. Г. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 475,49 лева (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и 49 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 185,13 лева (сто осемдесет и пет лева и 13 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 50,86 лева (петдесет лева и 86 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 10,09 лева (десет лева и 09 стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2023 г. по ч. гр. д. 25930/2023 г.

Заповедта е връчена на основание ответниците, като същите са подали възражение по 414 ГПК. Съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които и в срок е предявен настоящият иск.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:

4 съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представения от ищеца Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните имоти от 04.01.1986г., се установява, че през 1986 г. ответникът Л. Г. К. и съпругът й А Димитров К. са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Не се твърди или установява впоследствие да се е разпоредил с него, поради което съдът намира за доказано, че ответникът е собственик на имота в процесния период. По делото е приложено и Удостоверение за наследници с изх. № РСП18-УГ015 6783/ 06.06.2018 г., от което се установява, че А К. е починал на 03.03.2005 г., като е оставил за свои наследници съпругата си Л. К. и децата си Д. К. и Е. К..

Видно от заявление-декларация от 02.08.2018 г. Л. К. се е легитимирала като собственик на процесния топлоснабден имот и е заявила желание да бъде открита партита в ответното дружество на нейно име. Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на Л. К. са довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия между нея и дружеството, като същата от този момент е станала клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваните от другите съсобственици идеални части. В този смисъл, съдът приема за доказано, че ответницата Л. К. има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от ТЛП главни отчети. Поради това съдът приема, че Л. К. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.

По отношение на ответниците Д. К. и Е. К. съдът намира, че не притежават пасивна материалноправна легитимация, доколкото се установява, че между ТС ЕАД и Л. К. има сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което исковете срещу тези двамата ответници следва да се отхвърлят изцяло с оглед съображенията по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС – (съ)собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (какъвто е настоящият случай), през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.