Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 09.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 228/2019
Вид
Решение № 65
Подписан
09.01.2020
В сила
21.07.2021
Състав
НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.284 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е

Н И Е гр.

София, 09.01.2020 г.

СГС, VІ - 4 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 228/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „Н.Т.“

ЕООД, с която са предявени срещу З. „Б.В.И.Г.“ искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 14.05.2014 г. е сключил със „С-Б.“ ЕООД в качеството на лизингодател договор за лизинг на л.а.“Тойота Рав 4“, на който е бил допълнително монтиран имобилайзер, а на ищеца е предадено дистанционно управление. На 26.05.2015 г. лизингодателят е сключил с ответника застрахователен договор по отношение на лизинговия автомобил, а през периода 22.00 часа на 10.02.2016 г. –

11.50 часа на 11.02.2016 г. застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет, за което е образувано досъдебно производство N 419/16 г. по пр.преписка 3286/16 г. на СРП, но ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение. На 01.11.2017 г. застрахованият лизингодател е прехвърлил на ищеца с договор за цесия вземането за застрахователно обезщетение. Поддържа се, че дистанционното за имобилайзера на застрахования автомобил не е бил оставено в автомобила, както първоначално е смятал управителят на ищеца И.Г.-Х., а е било открито от нея няколко дни по-късно, поради което не е налице основание да се откаже от ответника изплащане на застрахователно обезщетение. Иска се от ищеца да се осъди ответникът да заплати сумата от 56 318 лв. – главница за застрахователно обезщетение, както и сумата от 16 097,57 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.04.2016 г. – 05.02.2019 г.

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че към момента на противозаконното отнемане на застрахования автомобил дистанционното за монтирания имобилайзер е било оставено в автомобила, което означава, че устройството за защита не е било активирано. Налице е неизпълнено от застрахования задължение, което е основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредата от ищеца. Сочи се от ответника, че за процесния имобилайзер има две дистанционни, но след събитието му е предадено от ищеца само едно. Искът се оспорва и по размер.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че застрахованият е имал само едно дистанционно имобилайзъра, за което поради неоткриване е било направено предположение, че е бил оставено в купето на автомобила, но същото след това е открито. Освен това автомобилът е бил оборудван не само с допълнително монтирания имобилайзер, но и с фабричен, както и с алармена система.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с довода, че в автомобила при отнемането му се е намирало дистанционното за имобилайзера, което означава, че то не е било активирано. За допълнителното монтиране на имобилайзъра е предвидено изискване от застрахователя, поради което незадействането му при излизане от автомобила е основание за отказ да се плати застрахователно обезщетение.

Представен е договор за финансов лизинг от

14.05.2014 г., от който се установява, че между ищеца и „С-Б.“ ЕООД е възникнало търговско правоотношение, по което „С-Б.“ ЕООД е поел задължението да предостави на ищеца ползването на л.а.“Тойота Рав 4“ с номер на шаси JTMDBREV30D045172 срещу плащане на лизингова цена под формата на лизингови вноски.

Представена е застрахователна полица от

26.05.2015 г., от която се установява, че между „С-Б.“ ЕООД и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на л.а.“Тойота Рав 4“ с рег.********с номер на шаси JTMDBREV30D045172 през периода 30.05.2015 г. – 30.05.2016 г.

Представени са Общите Условия към застрахователния договор.

Представено е постановление за спиране на досъдебно производство на СРП от 09.03.2016 г., от което се установява, че е спряно наказателното производство по дознание N 419/16 г., водено срещу неизвестен извършител за това, че на 10.02-11.02.2016 г. противозаконно е отнел чуждо МПС - л.а.“Тойота Рав 4“ с рег.********с номер на шаси JTMDBREV30D045172.

Представен е договор от 01.11.2017 г. за прехвърляне на права за претендиране на застрахователно обезщетение по застрахователен договор, от който се установява, че „С-Б.“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца вземането за застрахователно обезщетение срещу ответника, произтичащо от сключен застрахователен договор за л.а.“Тойота Рав 4“ с рег.********и увреждането на автомобила на 10-11.02.2016 г., за която претенция е заведена щета 470415161606735.

С уведомление от 06.11.2017 г. ответникът е уведомен от цедента „С-Б.“ ЕООД за прехвърляне на вземането.

Представено е заявление от 11.02.2016 г., с което И.Г.-Х. е уведомила ответника застраховател за това, че на 11.02.2016 г. е установила липсата на л.а.“Тойота Рав 4“, застрахован с процесната застрахователна полица. В обяснението към заявлението за кражба на автомобила е посочено, че „дистанционното на имобилайзера беше под пепелника, тъй като ми беше казано, че трябва да стои в автомобила“.

Установява се от заключението на СТЕ, че към настъпване на процесното събитие средната пазарна цена на застрахования автомобил е възлизала на 48 000 лв., както и че автомобилът е бил оборудван с фабричен имобилайзер и с допълнително монтиран Мeta 43. Имобилайзерът представлява електронно устройство, което забранява запалването на двигателя, докато н бъде изключено от собственика със специален чип. Имобилайзерът се включва автоматично 20 секунди, след като се махне ключа на автомобила от положение контакт и радиокартата е извън обхват от около 3-4 метра, а при влизане в автомобила и подаване на контакт с ключа имобилайзерът се изключва и се възстановява запалването на двигателя, ако се прочете валидна радиокарта. Посочено е, че имобилайзерът може да не се изключи и да не позволи запалване на двигателя, ако картата е оставена в автомобила и изтичат 15 минути, след които картата минава в енергоспестяващ режим и няма да излъчва.

Установява се от показанията на св.Х., че автомобилът е имал едно дистанционно за допълнително монтираният имобилайзер, както и че на 07.02.2016 г. автомобилът е бил паркиран вечерта на ул********. След като е подаден сигнал в МВР за отнемането на автомобила дистанционното за имобилайзера е било намерено в чантата на съпругата на свидетеля /управител на ищеца/, след което дистанционното е предадено на застрахователя на 18.02.2016 г.

Представено е електронно писмо от

01.11.2019 г., в което се сочи от „М.-06“ ООД, че за всеки монтиран имобилайзер има два броя транспорери.

Представен е приемо-предавателен протокол от 30.05.2014 г., в която се сочи, че на л.а.“Тойота Рав 4“ с рег.********е бил монтиран от „М.

06“ ООД допълнителен имобилайзер „Мета 43“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

Установи се от представената застрахователна полица от 26.05.2015 г., която обективира сключен договор за имуществено застраховане с неговите съществени елементи, че между „С-Б.“ ЕООД и ответника е възникнало застрахователно правоотношение, по което ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на л.а.“Тойота Рав 4“ с рег.********с номер на шаси JTMDBREV30D045172 през периода 30.05.2015 г. – 30.05.2016 г.

Не се спори по отношение на факта, че в изпълнение на изискванията на застрахователя автомобилът е бил оборудван с допълнителен имобилайзер, монтиран от „М.-06“

ООД, както и че застрахованият е отдал автомобила на лизинг на ищеца.

От постановление за спиране на досъдебно производство на СРП от 09.03.2016 г. по дознание N 419/16 г., водено срещу неизвестен извършител за това, че на 10.02-11.02.2016 г. противозаконно е отнел чуждо МПС - л.а.“Тойота Рав 4“ с рег.********с номер на шаси JTMDBREV30D045172, и от удостоверение на СДВР от 18.03.2016 г. се установява, че застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет през периода 22.00 часа на 10.02.2016 г.

– 11,50 часа на 11.02.2016 г. Противозаконното отнемане /“кражба“/ на застрахования автомобил представлява покрит от застрахователя риск, който е основание за възникване задължение за плащане на застрахователно обезщетение.

От страна на ответника е наведено своевременно с писмения отговор възражение за наличие на изключен риск по т.19 от ОУ „Общи изключения“ и т.4 „Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар или кражба“, вр. с т.1 подраздел II „Специални изисквания“ и т.2 на подраздел VIII „Предохранителни мерки“, защото по негови твърдения дистанционното за допълнително монтирания имобилайзер е било оставено от застрахования в автомобила при паркирането му преди настъпване на събитието.

Това възражение на застрахователя следва да се квалифицира по чл.211, т.2 КЗ /отм./, респ. по чл.207 ал.2, тъй като се основава на твърдение за неизпълнение на задължение на застрахования, изрично предвидено в застрахователния договор, което е довело до настъпване на събитието, респ. до създаване на ситуация, при която е увеличен рискът от настъпване на събитието.

В действителност в посочените по-горе клаузи от Общите Условия към застрахователния договор е предвидено изискване застрахованият автомобил да не се оставя с невключен имобилайзер, а това задължение се приема от съда за съществено с оглед интереса на застрахователя, защото в т.II.1 от Специалните изисквания от ОУ е предвидено изискване за монтиране на допълнителен имобилайзер, а това устройство е пряко свързано с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, тъй като като дава допълнителна защита на застрахования автомобил, освен фабрично монтирания имобилайзер. Изискването за снабдяване с допълнителен имобилайзер е в интерес на застрахователя, защото дава допълнителна гаранция, намалявайки вероятността от настъпване на риска „кражба“, а от заключението на СТЕ се установи, че имобилайзерът представлява електронно устройство, което забранява запалването на двигателя, докато не бъде изключено от собственика със специален чип –транспондер/дистанционно; то се включва автоматично 20 секунди, след като се махне ключа на автомобила от положение контакт и радиокартата е извън обхват от около 3-4 метра.

При наличие на включен имобилайзер, дори и да се проникне противозаконно в автомобила, ще е невъзможно проникналото лице да задейства двигателя на автомобила и да го управлява. Няма никакво съмнение, че задължението на застрахования да задейства допълнителния имобилайзер е значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./, а ако дистанционното за имобилайзера се остави в автомобила, имобилайзерът няма да се включи и няма да се създаде пречка за задействане на двигателя при проникване в автомобила.

Спорният по делото въпрос е от фактическа страна и се изразява в това дали дистанцинното /транспондер/ за имобилайзера е било оставено в автомобила. От страна на ответника, който носи доказателствената тежест за установяване на факти, които са основание на повдигнатото от него отбранителното възражение по чл.211, т.2 КЗ /отм./, се представиха доказателства за факта, че преди противозаконното отнемане в автомобила е било оставено дистанционното за допълнително монтирания имобилайзер. Представено е обяснение на И.Г.-Х., управител на лизингополучателя, на който застрахованият е отдал на лизинг автомобила, в което се сочи, че дистанционното на имобилайзера е било оставено в автомобила под пепелника. След като е било оставено в автомобила дистанционното за имобилайзера, това защитно средство не би могло да се активира и да създаде пречка за запалване на двигателя. В този смисъл съдът приема, че поведението на лицето, на което застрахованият е отдал на лизинг автомобила, представлява неизпълнение на съществено за застрахователя задължение, което води до увеличаване на риска и до създаване на предпоставка за противозаконното му отнемане. Не е изпълнено основното задължение на застрахования да пази и ползва автомобила с грижата на добър стопанин и да вземе мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди и да отстранява източниците на опасност /решение № 184 от 24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.