Решение № 18282 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18282 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110151539 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени осъдителни искове срещу И. А. С., както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 3425,76 лв. – представляваща от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ....., за периода от 01.07.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 30.08.2024г. до окончателното изплащане;

- с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 806,70 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3425,76 лв. в размер на законната лихва за периода 01.10.2021г. – 14.08.2024г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот гр. ....., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, чрез особения му представител адв. Г., с който се оспорват исковете по основание и размер. Счита исковата молба за нередовна. Намира исковете за недоказани. Оспорва качеството си на потребител.

Обсъжда доказателствената стойност на съобщенията към фактури, приложени към исковата молба. Счита, че не е изпаднал в забава, поради липса на покана за плащане. Твърди, че СТИ не е било годно. Намира, че не е налице валидно облигационно отношение между страните.

Навежда възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

1

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

С Нотариален акт от 28.06.2013г. Г. Л. е придобила собствеността върху имот с адрес: гр. ......

Видно от удостоверение за наследници от 02.04.2025г. единствен наследник на Г. Л. е дъщеря И. А. С..

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Ето защо съдът счита, че И. А. С. притежава качеството потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ......

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с 2 конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от 3

Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените в отговора частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

От заключенията на СТЕ и ССчЕ се извежда, че стойността на главницата за потребена ТЕ е 3287,44 лв./1680,84 евро/, до която следва да се уважи иска.

Вещото лице при изготвяне на СТЕ е установило, че в законоустановения срок СТИ е било проверено в ДАМТН лаборатория със заключение – „Съответства“. Ето защо възраженията в тази насока са неоснователни.

Съгласно заключението на ССчЕ, към което съдът се присъединява, няма погасени по давност задължения.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.

Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г., които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.

Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

От заключението на ССчЕ се извежда, че стойността на лихвите върху главницата за потребена ТЕ е 714,46 лв./365,30 евро/, до която следва да се уважи иска.

Относно разноските:

Предявен размер: 4232,46 лв., Уважена част: 4001,90 лв.; Отхвърлена част : 230,56 лв.

Разноски на ищеца: ДТ– 100,37 евро; Депозити за експертизи – 450 евро., Депозит за особен представител – 369,79 евро и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в 4 минимални размер от 102,26 евро на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП или общо 1022,42 евро.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от ответника в размер на 966,72 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. .... ДА ЗАПЛАТИ на “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., както следва:

- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3287,44 лв./1680,84 евро/ – представляваща от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ....., за периода от 01.07.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 30.08.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3287,44 лв./1680,84 евро/ до пълния предявен размер от 3425,76 лв., като неоснователен;

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 714,46 лв./365,30 евро/– представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 3425,76 лв. в размер на законната лихва за периода 01.10.2021г. – 14.08.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 714,46 лв./365,30 евро/ до пълния предявен размер от 806,70 лв., като неоснователен;

- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на сумата 966,72 евро.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „...” АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5