Решение № 315 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104305 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Ф. Н. М. и по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 121 от 03.07.2023 год., постановено по в. гр. дело № 266/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ри граждански състав, като ищецът го обжалва в частта му, в която е потвърдено решение № 354 от 20.03.2023 год., постановено по гр. дело № 1822/2022 год. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., а ответникът – в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът по чл. 2, ал. 1, т 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 20 000 лв.

С определение № 5027 от 05.11.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК и по двете касационни жалби по следния въпрос: Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка и анализ от съда на всички обективно съществуващи конкретни обстоятелства, установени по делото, които са от значение за точното прилагане на принципа на 1 справедливостта по чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ?

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в занижен размер, в противоречие с принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и без да обсъди всички установени по делото обстоятелства и в частност, че на ищеца били наложени тежки мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „парична гаранция“, както и забрана за напускане на пределите на страната, за продължителен период от време, обвинението станало достояние на близки, познати, както и на широк кръг от хора чрез публикации в пресата, като авторитетът на ищеца бил уронен; докато бил задържан били ограничени контактите му с приятели, загубил приятели, а други се отдръпнали. Предишните осъждания на ищеца не следвало да се вземат предвид от въззивния съд, тъй като процесното обвинение било за тежко престъпление – разпространение на наркотични вещества по смисъла на чл. 354а, ал. 1 НК, което само по себе си било силно укоримо. Въззивната инстанция не била отчела и редица други обективно съществуващи обстоятелства, от значение за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, като не били изложени и мотиви защо справедливото по размер обезщетението възлиза на 20 000 лв. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала писмен отговор.

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер, в противоречие с принципа на справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е надценил характера и тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, тежестта на мярката за неотклонение, както и цялостното й неблагоприятно въздействие върху ищеца. Представените доказателства по делото не установявали по несъмнен начин настъпването на твърдените вреди, като показанията на разпитаните свидетели не следвало да бъдат изцяло кредитирани, съгласно чл. 172 ГПК, като освен това ищецът претендирал вреди, настъпили по причина, за която ответникът не отговарял. Недоказано било и твърдението, че обвинението било медийно разгласено.

Ищецът бил осъждан през 2018 год. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 НК.

Въззивният съд не бил изложил мотиви защо справедливото по размер обезщетението възлиза на 20 000 лв. Този размер не бил съобразен с това, че при по-продължителни 2 наказателни производства и взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ съдебната практика определяла значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди.

Ответната страна Ф. Н. М. счита, че въззивното решение е правилно в обжалваната от ответника част. Претендира и присъждането на направените разноски.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, решение № 319 от 17.11.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2829/2015 год., ІV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, Решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, Решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, Решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касаторите решения и др. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните 3 инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/.

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай.

Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т.ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за 4 неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.

По същество на касационните жалби:

Въззивният съд е прел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като воденото срещу ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК е било прекратено поради недоказаност на обвинението.

За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. въззивният съд е приел, че: 1/ престъплението, за което ищецът е обвинен, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – за него е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, като е налице опасност при осъждане ищецът да трябва да изтърпи предходно условно наказание „лишаване от свобода“; 2/ наказателното преследване е продължило от 17.12.2020 год. до 13.08.2021 год. /7 месеца и 27 дни/, който срок сам по себе си не е дълъг, но в случая следва да се отчете, че е проведено след набедяване на ищеца в престъпление; 3/ ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на 4 месеца и 5 дни – през този период не е могъл да работи и да осигурява доходи за себе си и за своето семейство, като след това мярката му е променена на „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., а на 29.04.2021 год. му е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“; 4/ спецификата на процесното обвинение, отразена в постановлението за прекратяване на наказателното производство – в случая ищецът е търпял отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение значително над обичайните при провеждане на наказателно производство, тъй като то е провеждано за действия, които той не е извършил, а в които е набеден с участие на полицейски служители, след като преди това е отвлечен, изтезаван и заплашван, при реална опасност да бъде осъден за престъпление, което не е извършил, поради което ще следва да изтърпи и предходно наказание; 5/ настъпила промяна в живота на ищеца в сериозна негативна степен – отделен е от семейството си, ограничени са социалните му контакти, засегната е неговата трудова реализация; съществено е засегнат емоционалния му статус, но обратимо – той преживял стрес, притеснения и напрежение, а за здравословното му състояние няма настъпили трайни последици, 6/ липса на промяна в отношението на близките и приятелите към ищеца след задържането му на 16.12.2020 год. и повдигнатото му обвинение и 7/ наличието на две преходни осъждания на ищеца, едното от които за притежание и разпространение на наркотични вещества /чл. 354а, ал. 1, предл. 1 НК/ – обстоятелства, които се отразяват както на репутацията на ищеца, така и на интензитета на преживяванията му, които са различни от обичайните за лице, което не е било задържано и осъждано.