Определение № 17 от 08.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20242100601520 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по повод въззивен частен протест на Районна прокуратура - Бургас (РП, БРП), против Определение № 1850 от 02.08.2024 г. на Районен съд – Бургас по ЧНД № 3077/2024 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление от 04.06.2024г. на Районна прокуратура Бургас за прекратяване на Досъдебно производство (ДП) № 7779 ЗМ-29/2020 г. по описа на РУ МВР - гр. Камено, пор. № 318/2020 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

С частният протест се излагат конкретни възражения и доводи против правните изводи на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и неправилно, и постановяване на ново, с което да се потвърди прекратителното постановление на прокуратурата.

След като се запозна с наведените в протеста оплаквания и след служебна проверка на събраните, и приложени към ДП № 7779 ЗМ-29/2020 г. по описа на РУ МВР - гр. Камено, пор. № 318/2020 г. по описа на РП – Бургас, в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал.1 от НПК с Постановление на БРП от 10.02.2020 г. за това, че на 14.11.2019 г., в с.

1

Равнец, област Бургас, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето и устата, е причинена средна телесна повреда на А. М. И., ЕГН: ********** от с. ***, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето, в следствие на причинена фрактура на 11 горен преден зъб и луксация на 21 и 22 зъби – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на разследването са проведени разпити на свидетели, проведени са очни ставки, приобщени са писмени доказателства, изготвени са писмени заключения по назначени съдебномедицински експертизи. На 31.08.2020 г. в качеството на обвиняем е привлечено лицето С. В. И., ЕГН: **********, затова че на 14.11.2019 г. в с. Равнец, област Бургас, чрез нанасяне на удар с камък в областта на лицето и устата, причинила средна телесна повреда на А.

М. И., ЕГН: **********, изразяваща се в трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30 дни, следствие на причинена фрактура на 11 горен зъб и луксация на 21-ви и 22-ри зъби – престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

С Постановление от 04.06.2024 г. прокурорът, наблюдаващ досъдебното производство, прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. В мотивите към постановлението прокурорът е посочил, че въпреки проведеното обективно, всестранно и пълно разследване не са били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извод, че е осъществено изпълнителното деяние на разследваното престъпление. Наред с това прокурорът приема, че независимо от направения задълбочен анализ и оценка на доказателствената маса, събрана в хода на разследването, не можело да се направи правен извод относно авторството и вината за разследваното престъпление, тъй като нямало хармонично единство между събраните по делото доказателства, които да правят такъв извод единствено възможен и не пораждащ съмнение. Поконкретно прокурорът приема, че предвид установеното в хода на разследването, не можело да се установи, а още по-малко да се докаже по безспорен начин, в кой точно момент е бил счупен зъбът на пострадалата и как се е случило това. Не можело също да се докаже според прокурора, дали уврежданията се дължат изобщо на някое от действията на С. И. и на кое, или травмата е резултат на инцидент, случайно деяние.

Прекратителното постановление е обжалвано пред Районен съд – Бургас 2 от упълномощен адвокат на пострадалата А. И., по който повод било образувано ЧНД № 3077/2024 г. по описа на същия съд. С определение от 02.08.2024 г. (протестираното определение) първостепенният съд отменил като незаконосъобразно и необосновано постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, водено срещу обвиняемата С.

И. като върнал делото на прокуратурата за продължаване на действията по разследване. Според районния съд, в прекратителното постановление липсвал задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства, вкл. и чрез съпоставка на показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и изготвените експертизи. Съдът е посочил, че от обжалваното постановление не ставало ясно кои свидетелски показания са кредитирани с доверие от прокурора и кои не, и съответно защо, за да обоснове с тях крайния си извод за недоказаност на обвинението. Отправен е упрек за липсата на какъвто и да е било анализ на изготвените по делото експертни заключения – според първостепенния съд прокурорът се е задоволил единствено да посочи в общи линии какви са констатациите на вещите лица, без да направи извод дали им дава вяра и без да се направи анализ как те се съотнасят към останалия доказателствен материал по ДП. Според решаващият съд това е било особено важно, защото експертните заключения са в подкрепа на обвинителната теза.

Затова съдът приема, че прокурорът е следвало да се аргументира, защо не им дава вяра респ. защо приема, че същите не допринасят за извода за участието на обвиняемата в престъплението, за което е привлечена. Не на последно място районният съд приема, че липсва задълбочен анализ на доказателствените източници и досежно механизма на причиняване на телесната повреда. Така например съдът сочи, че от прекратителното постановление не ставало ясно дали въобще се приема нанасяне на удар в лицето на пострадалата, довел до противоправния резултат, тъй като прокурорът в тази насока единствено цитирал показанията на пострадалата и нейната майка. Не ставало ясно и отношението на прокурора към възможността телесната повреда да е получена и по различен от описания от пострадалата начин, предвид наличните по ДП данни за сбиване между пострадалата и обвиняемата.

Настоящият въззивен съдебен състав намери протестираното определение за законосъобразно и правилно, поради което прие, че следва да го потвърди, а подадения срещу него протест – да остави без уважение.

3

Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с изложените от първостепенния съд правни изводи, поради което намира за ненужно да ги преповтаря, но с оглед направените с въззивния протест възражения, следва да направи само следните уточнения:

Изложената в прекратителното постановление фактическа обстановка, в по-голямата си част, е установена правилно и намира своето потвърждение в доказателствената съвкупност по делото. Тя обаче не съдържа основни факти и фактически изводи, касаещи предмета на доказване и явяващи се обективни елементи от състава на разследваното престъпление.

Всички приложените по делото медицински експертни заключения сочат, че пострадалата е претърпяла травматични увреждания, по-тежките от които представляват фрактура на 11 горен зъб и луксация на 21-ви и 22-ри зъби. Те, според вещите лица, са затруднили трайно, за повече от 30 дни, дъвченето на пострадалата, поради което квалифицирането на инкриминираното деяние като престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК изглежда логично и на пръв поглед обосновано. Видно от писменото заключение на експертите по назначената последна, тройна съдебномедицинска експертиза, нараняванията, довели до трайно затрудняване дъвченето на И., се дължат на въздействието на твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност и могат да бъдат получени както от удар с камък, така и от удар с юмрук. Вещите лица са категорични, че тези травматични увреждания не могат да се получат при падане от собствен ръст върху терен или бордюр.

Изложените по-горе факти и експертни изводи, очевидно имащи своята доказателствена обезпеченост, не са намерили своето категорично отражение във фактологията, описана в прекратителното постановление. Нещо повече, липсва ясен фактически извод за механизма на причиняване на съставомерните наранявания на пострадалата, макар същият може да бъде аргументиран както с посочените експертни заключения, така и с показанията на разпитаните свидетели. Всъщност, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, прокурорът не е посочил ясно и категорично кои свидетелски показания кредитира, кои – не, и защо. Изпълнението на това задължение е особено важно когато са налице противоречиви доказателства, или както е в конкретния случай, когато са налице две групи свидетели с 4 противоречиви показания относно съставомерни факти. В този случай решаващият орган – в случая наблюдаващият прокурор, е длъжен да направи подробен разбор на тези доказателствени източници, включително и чрез съпоставяне на съдържащите се в тях доказателствени факти, и да изложи в акта си конкретни доводи, кои доказателства приема за достоверни и относими към предмета на делото, кои не приема за такива и защо, и как е достигнал до тези изводи. Единствено чрез излагане в прекратителното постановление на конкретни мотиви касателно доказателствения разбор, контролиращата съдебна инстанция може да направи проверка дали аналитичната дейност на наблюдаващият разследването прокурор е била подчинена на формалната логика и може да подчини, и свърже установените от конкретни доказателствени източници факти и обстоятелства с конкретни причинно-следствени връзки.

В конкретния случай наистина само може да се гадае защо наблюдаващият ДП прокурор е приел да не кредитира показанията на пострадалата А. И. и нейната майка в частта им, с която те сочат конкретен механизъм на причиняване на съставомерните телесни увреждания, макар описаното от тях да съвпада с експертните заключения за един от възможните начини за счупване на 11 горен зъб и луксацията на 21-ви и 22-ри зъби. В тази връзка следва да се припомни, че заинтересоваността на свидетеля, респ. на пострадалия, от изхода на делото не следва да се приема за абсолютно основание за отхвърлянето на показанията му като недостоверни, макар те да са доказателствено подкрепени с други доказателствени източници. По аналогичен начин, липсата на каквато и да е било заинтересованост у даден свидетел от изхода на делото също не следва да се приема като абсолютно основание за приемане на показанията му като относими и достоверни, дори когато този свидетел е очевидец. Това е така, тъй като човешкото възприемането на определени факти и събития и тяхното запаметяване зависи от множество обективни фактори – отдалеченост от мястото на инцидента, наличие на препятствия, пречещи за правилното възприемане на събитията, здравословно, физическо и психическо състояние на свидетеля в този момент и пр. Не на последно място обективно възприетите от свидетеля факти и събития се отразяват в съзнанието на свидетеля осмислени под въздействието на неговата възраст, социален опит и натрупана информация за околния свят, затова последващото им възпроизвеждане при разпит винаги има субективен 5 оттенък, който може да бъде преодолян чрез съпоставянето им с други доказателствени източници.

Дори и да се приеме за недостатъчно доказан описаният от пострадалата механизъм на причиняване на съставомерната й телесна повреда чрез удар с камък в лицето, не става ясно защо наблюдаващият прокурор изключва възможността въпросните телесни увреждания да са причинени от удар с юмрук, след като експертното заключение е категорично, че те не са настъпили при падане от собствен ръст върху земята или върху бордюр, а и са налице гласни доказателствени средства, че обвиняемата и пострадалата са си разменяли удари с ръце. Впрочем изводът на прокурора, че не можело да се докаже дали уврежданията се дължат на действията на обвиняемата И. или травмата е резултат на инцидент, случайно деяние, е в остро противоречие с цитираното по-горе заключение на вещите лица по назначената тройна съдебномедицинска експертиза. При това положение прокурорът дължи излагане в прекратителното постановление на конкретни мотиви защо не приема експертното заключение в частта му касателно възможните механизми на настъпване на съставомерните телесни увреждания на пострадалата.

Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb5020ea-85f1-42d6-ace9-2bfeacf28e81