Решение № 306 от 18.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Монтана, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20261630100046 по описа за 2026 година

Разглеждат се обективно кумулативно съединени: установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК,вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.

22 от ЗПК и осъдителен иск за неоснователно обогатяване с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищецът М. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, *** е предявил срещу ответното дружество ,,***‘‘ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** обективно кумулативно съединени искове с искане/петитум/:

-Да бъде обявен за нищожен/недействителен сключеният между страните Договор за кредит *** на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивни законови разпоредби: нарушени чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, както и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК;

- Да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 114,04 евро-платена без правно основание по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни, поради 1 което моли да бъдат отхвърлени от съда с решението, за което се излагат подробни съображения. Към отговора се прилагат писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от

ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени,.

Не е спорно по делото и видно от писмените доказателства, че между страните е сключен Договор за кредит ***/*** г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 500лв.;

- Размер на погасителна вноска: 90лв.;

- Годишен процент на разходите/ГПР/: 34,51%;

- Брой погасителни вноски:6;

- годишен лихвен процент: 26,93 %;

-срок на кредита: 6м.;

-Обща стойност на плащанията: 540 лв.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт

– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

2

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В посочения размер на ГПР от 34,51% не са включени двете допълнителни такси-за бързо разглеждане и динамично плащане, уговорени в чл. 9 от Договора за кредит/105,66 лв. –такса бързо разглеждане и 157,30 лв. за динамично плащане, които вземания са разсрочени и дължими заедно с месечните вноски по кредита/. Това от една страна ще доведе до по-висок и недопустим размер на ГПР по кредита, надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва, което води до недействителност на целия кредит. На следващо място, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.

10, ал.1 от ЗПК- основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.

Предвид недействителността на кредита и съгласно чл. 23 от ЗПК, по него е дължимо от кредитополучателя единствено вземането за главница/чистата стойност на кредита/- без лихви, такси и разноски. В случая, главницата е в размер от 500 лв., респективно ищецът няма да дължи никакви други лихви, такси и разноски и каквито и да е било вземания по кредита, освен ,,чистата‘‘ му стойност-главницата.

Видно е от представената на л. 23 от делото от ответното дружество справка за плащанията по кредита, че ищецът е надплатил сума в общ размер от 104,04 евро над главницата- за договорна лихва, такса бързо разглеждане и динамично плащане. Съгласно чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В случая, надплатената сума от 104,04 евро по недействителното кредитно правоотношение, надплатена над главницата е получена от ответника безспорно без правно основание, поради което следва да се върне.

Предвид горното, съдът намира, че обективно кумулативно съединените искове, като изцяло доказани по основание и размер, следва да се уважат от съда.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски, съгласно приложения на л. 29 от делото списък на разноските- 21,99 евро държавна такса и 511,29 евро- адвокатско възнаграждение- общо 533,28 евро.

Водим от горното и на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК вр. чл. чл. 124, ал.1 от ГПК,вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД,

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: М. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, *** и ,,***‘‘ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***

Договор за кредит ***/*** г. е недействителен- поради нарушение на императивни законови разпоредби: чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, както и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК;

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,***‘‘ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, *** сумата от общо 533,28 евро- деловодни разноски..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4