Решение № 404 от 25.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Благоевград, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500459 по описа за 2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 10981/13.12.2023г. е подадена от „Хидралифт Крейнс“, със седалище и адрес на управление:

*********, ЕИК 203133456, представлявано от Г.Л., против Решение № 340/19.10.2023 г. по гр.д.№ 428/22 г. по описа на РС-Петрич. В жалбата се навеждат доводи за недопустимост на постановеното решение, поради неспазване на правилата за родовата подсъдност, както и за нередовност на исковата молба. Във въззивната жалба се твърди, че съда неправилно е извел извод за редовност на воденото от ищеца счетоводство. От страна на въззивника се сочи,че съда не се е произнесъл по направените искания по чл.

182 ГПК във вр. с чл. 192 от ГПК, както и че съда не се е произнесъл по искането с правно основание чл.193 от ГПК направено с отговора на ИМ.

Въвеждат се твърдения, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и при липса на каквото и да било обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Навежда 1 се също така довод за липса на произнасяне с диспозитива, относно заявените от ответното дружество възражения за прихващане.

Моли се да бъде обезсилено постановеното решение, с всички произтичащи от това последици, а в случай, че бъде прието за допустимо, същото да бъде отменено като неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуланите правила. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, а наведените от жалбоподателя възражения за прихващане за неоснователни, поради което моли постановеното решение на Районен съд-Петрич да бъде оставено в сила.

С Решение №340/19.10.2023 г. по гр.д.№428/22 г. по описа на РС-Петрич на основание чл.79, ал.1 вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД „ХИДРАЛИФТ КРЕЙНС“ ЕООД, ЕИК: 203133456, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от Н. Г.Л., е осъдено да заплати на „МАНТАР-А“ ООД, ЕИК:

811189161, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от С. И. М., сумата от 16 957,49 (шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева, представляваща дължима сума по договор за наем от 30.10.2015 г., сключен между „Мантар-А“ ООД и „Хидралифт крейнс“ ЕООД, и издадени във връзка с него фактури, и която сума представлява сбор от: сума в размер на 4262,80 лв. с ДДС – неплатен остатък, дължим за месец февруари 2020 г. по фактура № **********/04.02.2020 г. на обща стойност от 7709,88 лв. с вкл. ДДС; сума в размер на 4973,81 лв. с вкл. ДДС – неплатен остатък, дължим за месец октомври 2020 г. по фактура № 0000003863/01.10.2020 г. на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; сума в размер на 11 лв. – неплатен остатък, дължим за месец декември 2021 г. по фактура № 0000004394/06.12.2021 г. на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; и сума в размер на 7709,88 лв. – неплатена наемна цена, дължима за месец януари 2022 г. по фактура № 0000004430/04.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2022 г. до погасяването.

В тежест на ответника са присъдени сторените от ищеца разноски съобразно 2 уважената искова претенция.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител въззивника поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Въззиваемата страна и ответник по жалбата, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предявената искова претенция, предмет на въззивната жалба намира правното си основание в разпоредбите на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Предмет на въззивната жалба е и възражение за прихващане по см. на чл.103, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно очертания спорен предмет и изложените в исковата молба фактически обстоятелства ищецът черпи права от неизпълнение на поетите договорни задължения по договор за наем.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между страните е сключен договор /неформален/ за наем, по силата на който, ищецът, като наемодател е отдал на ответника, като наемател, недвижим имот, находящ се в ********* - част от склад за промишлени стоки № 4 с обща площ от 1825 кв. м., находящ се в имот УПИ XVII, квартал 40, по плана на село Марикостиново срещу месечна наемна цена от 3285 евро заплаща се от наемателя на наемодателя по банкова сметка от първо до десето число на месеца, за който се дължи срещу надлежно издадени фактури.

Спорния по делото въпрос е съществуването на вземането за конкретни наемни вноски, като ищцовото дружество претендира вземане от 16 957,49 лева, представляващо дължима сума по договор за наем от 30.10.2015 г., 3 сключен между страните и издадени във връзка с него фактури - № ********** от 04.02.2020 г., фактура № 0000003863 от 01.10.2020 г., фактура № 0000004394 от 06.12.2021 г. и фактура № 0000004430 от 04.01.2022 г. В тази връзка по делото, пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е и заключение на в.л. по допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза. Анализа на събрания доказателствен материал сочи, че издадените и посочени по-горе процесни данъчни фактури са оформени съгласно изискванията на чл. 7 от ЗСч, като са налице всички необходими реквизити по тях, всяка една от които, е и надлежно вписана в Дневника за покупки, и декларирана в ТД на НАП. Този извод е такъв, доколкото именно в тази насока са събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Така се установява, че всяка от процесните фактури, е подписана без възражения от представляващия ответника, и материализира факта на приемане на отразените обстоятелства за наличието на наемни правоотношения, досежно наетия обект, за посочения период. Всички фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни.

В счетоводството на ищеца е отразено задължение от ответника в размер на 16967,49лв. и дължимия данък е внесен, а в счетоводството на ответника е отразено негово задължение към ищеца в размер на 11,70 лв. Tова което е установено по делото е, че превежданите по банков път суми от ответното дружество в полза на ищцовото и представляващи плащания по договора за наем, са осчетоводявани от дружествата по различен начин, като един банков превод в ищцовото счетоводство е ползван за погасяване на задължения по едни фактури, а в ответното счетоводство същият този банков превод е ползван за плащане на задължения по други фактури. Извършените обаче от ответното дружество банкови преводи за погасяване на задълженията му, произтичащи от договора за наем и обективирани в издадени от наемодателя данъчни фактури и данъчни известия към тях, не съдържат конкретно основание, по което се нарежда плащането, без индивидуализиране на конкретния месец, за който се плаща наемът или номера на фактурата, по която се плаща. При липса на данни за нередовност на счетоводството на ищеца, исковата претенция следва да се счита за доказана по основание и размер, доколкото е подкрепена от събраните доказателства, в т.ч. и от гласните такива на св. Вражарова. В случая ответното дружество не е посочило конкретното основание на плащането си и затова са налице 4 условията за приложение на чл. 76, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ЗЗД – при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото.

Въведените в жалбата оплаквания за нередовност на исковата молба, БлОС счита за неоснователни. От изложеното в исковата молба става ясен предмета на спора, като ясно е очертана претенцията за неплатена наемна цена с оглед изложените в обстоятелства, които отговарят на отправения петитум, отделно от това е налице и правен интерес от търсената защита, налице е и процесуална легитимация на страните в производството, а както и е налице подведомственост на спора пред съответния РС. Не се констатираха и процесуални нарушения от РС във връзка с въведеното във ВЖ оплакване досежно искане пред РС с правно основание чл. 193 от ГПК. На първо място характера на оспорваните доказателства пред първата инстанция не е на официални такива и в тази връзка не е необходимо нарочно откриване на производство по оспорването им. Тъй като законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ /както в случая/, съдът не е обвързан в преценката си за тях, поради което и при оспорване на верността не се открива процедурата за по чл. 193 ГПК, а доказването на посочените в документа факти се провежда в хода на съдебното дирене. Освен това ответното дружество неколкократно пред първата инстанция е отправяло искане за отлагане произнасянето по чл.

193 ГПК до събиране на останалите доказателства по делото, като експертно заключение и свидетелски показания, а след приобщаването им е налице нарочно изявление от процесуалния представител на ответника, че няма други доказателствени искания и желае да се даде ход по същество.

По отношение оплакванията досежно възраженията за прихващане, БлОС намира следното: липсата на произнасяне в диспозитива относно заявените от ответното дружество възражения за прихващане не е процесуално нарушение, доколкото съдът дължи такова произнасяне единствено, когато уважава същите. В случая тези възражения са отхвърлени като неоснователни и това е така, тъй като първото възражение е за прихващане на сумата от 133 926 лв., представляваща подобрения за изградените в наетия обект двуетажна офис постройка с размери 16.80 м./6.30 м. и ЗП от 106 кв.м., както и сключена до нея едноетажна постройка със ЗП от 21 кв.м., представляващи офисна част. То освен, че е недоказано по основание и размер е и в разрез с договореното по договора за наем, където е договорено, че наемателят има право да извършва 5 подобрения и преустройства в наетия имот само с писменото съгласие на наемодателя, като извършените от наемателя промени и подобрения са за негова сметка и остават безвъзмездно в полза на наемодателя след прекратяване на договора, независимо дали прекратяването е преди изтичане на срока или предсрочно и независимо по чия вина.

Възражението за прихващане на сумата в размер на 10 656 лв., представляваща стойността на меден ел. кабел с гумена обвивка и дължина 55 м, от която сума 8 525 лв. - стойност на кабела и 2 131 лв. - доставка и монтаж на кабела, за което се представя фактура, също е неоснователно, тъй като на място в обекта не е констатирано от в.л. съществуването на такъв кабел по вид и размер.

Възражението за прихващане срещу вземането на ищцовото дружество, касаещо сумата от 6 373,85 лв. /шест хиляди триста седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща дължими компенсации на ответното дружество, като краен потребител на ел. енергия за небитови нужди за периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата е неоснователно, защото ответника не е доказал да е направил плащане, по което да не е приспадната дължимата се компенсация по програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия.