Решение № 11730 от 14.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11730

Варна, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЗОРНИЦА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА административно дело № 20267050702186 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Ю. И. Н., [ЕГН], с адрес с. Приселци, общ. Аврен, [улица]против ЗППАМ № GPAM - 2579214/ 10.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която спрямо Н. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорва се факта на извършване на нарушението. Поддържа се, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на релевантни доказателства.

Искането е за отмяна на ЗППАМ, както и за присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично представлява се от адв. Г., която поддържа предприетото оспорване.

По същество, изразява становище за основателност на жалбата.

Ответникът – младши автоконтрольор при ОД на МВР – Варна не депозира писмен отговор на жалбата.

В проведеното съдебно заседание, ответникът, редовно призован, представлява се от юрк. Г., който оспорва жалбата. По същество, излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Варна, след извършване на съвкупна преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

АУАН с GA № 5262417/ 10.07.2026 г., съставен от младши автоконтрольор при ОД на МВР – Варна, за това че на 15.06.2026 г., около 23:00 ч., в гр. Варна, на паркинга на ФК, с адрес [улица], Ю. И. Н. управлява л. а. [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, като излиза от реда на паркиране на МПС, блъска паркирания от дясната му страна л. а. с рег. № [рег. номер]. След като реализира ПТП, водачът не остава на място, за да установи последиците от него. ПТП е с материални щети.

Актът е подписан от водача, с отбелязване че има възражения.

При съставянето на акта е съставен и Протокол за ПТП№ 2026 – 1020 – 52379 – 1/ 10.07.2026 г.

Съобразявайки съставения АУАН с GA № 5262417/ 10.07.2026 г., младши автоконтрольор при ОД на МВР – Варна, упълномощен със Заповед № 365з-7399/ 04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Варна, издава оспорената в настоящото производство GPAM - 2579214/ 10.07.2026 г. срещу Ю. И. Н., с която и е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з)дд) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от три месеца.

Като фактически основания за издаването на ЗППАМ органът е излага 15.06.2026 г., около 23:00 ч., в гр. Варна, на паркинга на ФК, с адрес [улица], Ю. И. Н. управлява л. а. [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД, като излиза от реда на паркиране на МПС, блъска паркирания от дясната му страна л. а. с рег. № [рег. номер]. След като реализира ПТП, водачът не остава на място, за да установи последиците от него. ПТП е с материални щети.

При така приетите факти и на основание чл.171, т.1 б. “з“, „дд“ от ЗДвП спрямо Н. е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС № ********* до решаване на въпроса за отговорността, за 3 месеца. В ЗППАМ е посочено, че е отнето СУМПС №*********.

Оспорената заповед е връчена на Ю. Н., на 10.07.2026 г., лично.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.

Разгледана по същество допустимата жалба е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM - 2579214/ 10.07.2026 г. е издадена от компетентен административен орган, видно от представената по делото Заповед № 365з – 7399/ 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Варна.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 172 ал.1 ЗДвП форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити и с оглед съдържанието е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 172 ал.1 ЗДвП, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

Съдът извърши служебна проверка относно допускането на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146 т.3 АПК. Развилото се административно производство е предвидено в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП и предвид естеството му не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване, а органът може да пристъпи към издаване на ЗППАМ при наличие на фактическите и правните основания за това. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. В случая на жалбоподателя е връчен съставеният АУАН и му е предоставена възможност да направи възражения. Видно от направеното в акта отбелязване, налице е изрично изявление на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, че има възражения по съставянето му. При това положение, от страна на административния орган не е изпълнено задължението по чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил действителната фактическа обстановка, имаща значение за издаване на ЗППАМ, както и да обсъди доводите и възраженията на страните относно осъществяване на обективните и субективни елементи на нарушението. А последното е от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на индивидуалния административен акт. В случая, процесния АУАН е съставен срещу оспорващата, въз основа на данни от охранителна камера на паркинг, на който се твърди, че е настъпило ПТП, който е приобщен по административната преписка. От извършения оглед на този клип, в хода на проведеното съдебно заседание, се установява, че на 15.06.2026 г., в периода от 23:08:04 ч. – 23:09:25 ч., на паркинг за моторни превозни средства, син лек автомобил се насочва към бариерата на изхода и докосва паркиран черен автомобил. При черния автомобил се наблюдава включване на светлинна сигнализация. От съдържанието на този клип не са видни нито водача на синия автомобил, нито регистрационните номера на синия и черния автомобили, а така също и настъпване на щети по превозните средства.

При това положение липсва и изискуемата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, доколкото не е доказано неизпълнение от страна на Ю. И. Н. на нейно задължение, в качеството и на участник в пътнотранспортно произшествие, в резултат от което са реализирани материални щети.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и представените от страните доказателства, не се установява Ю. И. Н., в качеството и на водач на МПС с рег. № [рег. номер], да е участвала в ПТП, при което да са реализирани материални щети, и да не е спряла за да установи последиците от същото. Ето защо се явява необоснован извода на ответния орган за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на приложената ПАМ.

Гореизложеното налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, в полза на оспорващата страна следва да се присъдят извършените разноски, а такива са доказани с платежен документ за заплащане на държавна такса по делото в размер на 5.11 евро и адвокатско възнаграждение от 300 евро, или в общ размер на 305.11 евро.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал.2, предложение второ от АПК и чл. 143 ал. 1 АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, съдът

РЕШ И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. И. Н., [ЕГН], с адрес с. Приселци, общ. Аврен, [улица], ЗППАМ № GPAM - 2579214/ 10.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която спрямо Ю. И. Н. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Ю. И. Н., [ЕГН], с адрес с. Приселци, общ. Аврен, [улица], сумата в размер на 305.11 евро /триста и пет евро и единадесет евроцента/, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: