Решение № 4429 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110154199 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от К. С. Н. срещу с, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 20 856,41 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 15.07.2024 г.;

2. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 5 444,27 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни през 2022 г., 2023 г. и 2024 г.;

3. иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата в размер на 7640 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор, по което заемал длъжността „разработчик софтуер“ при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 7080 лева, което със споразумение от 28.10.2022 г. било увеличено на сумата от 7640 лева. Поддържа, че със заповед № 21 от 16.07.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Сочи, че работодателят не изплатил в пълен размер дължимото му за периода от 01.04.2024 г. до 15.07.2024 г. нетно трудово възнаграждение, което възлизало на сумата от 20856,41 лева. Посочва, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят признал и дължимостта на вземанията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случая на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но посочените обезщетения не му били заплатени. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 74-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ. В проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.

С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е доказал сторени разноски в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.

Доколкото на основание чл. 359 КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса по настоящото производство и предвид уважаването на предявените искове ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1357,63 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 20 856,41 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 15.07.2024 г.

ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 5 444,27 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни през 2022 г., 2023 г. и 2024 г.

ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 7640 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на сумата от 2000 лева.

ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати по сметка на 2

Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1357,63 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3