Решение № 3224 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3224 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330115114 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу С. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответницата и „Стик - Кредит“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който ответницата получила сума в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент 36,00 % и годишен процент на разходите - 42,58 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва, в срок до 28.07.2023 г. на 24 броя погасителни вноски, всяка по 174,48 лева. При забава в плащането на погасителна вноска ответницата дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че процесният договор бил сключен чрез средства за комуникация от разстояние по електронен път, при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Поддържа се, че дори са се приеме, че договорът не е бил сключен по електронен път, то с оглед реалния характер на договора за паричен заем, то същият се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума.

Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., с който са му прехвърлени 1 вземанията на предишния кредитор „Стик - Кредит“ АД, включително и тези по процесния Договор за потребителски кредит № **** от **** г. Твърди, че ответницата била уведомена за цесията на посочения от нея настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес на 24.07.2023 г. В случай че уведомяването се приеме за ненадлежно извършено, то ищецът моли да се приеме, че ответникът е уведомен за извършената цесия с исковата молба.

Излагат се твърдения, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения и не е осъществил дължимите плащания по процесния договор.

Поради неизпълнение от ответника на задълженията по договора за кредит, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6195/22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 12356/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, II бр. с., за следните суми: 1173,61 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ****, сключен между длъжника и „Стик Кредит“ АД, вземанията по който са цедирани на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г.; 537,39 лева - договорна лихва за периода от 28.07.2021 г. до 28.07.2023 г.; 430,67 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 28.07.2023 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /15.07.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Предвид изложеното, моли същите да бъдат уважени. Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С. А. А., с който оспорва предявените искове. Възразява срещу дължимостта на претендираните с исковата молба суми. Оспорва да е сключвала процесния договор, респективно оспорва наличието на облигационни отношения, както с ищцовото дружество, така и със „Стик - Кредит“ АД. Поддържа, че не е сключвала договор за кредит от разстояние, не е подписвала и не е потвърждавала такъв.

Счита, че договор за кредит от разстояние при така посочените в исковата молба параметри, е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Твърди, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга, в разрез с изискванията на добросъвестността, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. На следващо място се сочи, че съгласно договора, заемателят следва да осигури в срок до три дни, считано от датата 2 на сключването му, едно от предвидените обезпечения - физически лица, които да отговорят на описаните в договора условия или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечение се дължала неустойка, която следвало да се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска. Твърди, че предвидената в договора неустойка представлява добавък към възнаградителната лихва и като такава следва да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че поради невключването на неустойката в посочените в договора ГЛП и ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлявало и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на предявените искове.

При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане между претендираната от ищеца главница в размер на 1173,61 лв. и сумата от 2060,05 лв., представляваща недължимо платена от ответника на ищеца в периода 28.07.2021 г. 13.09.2024 г. по процесния договор за кредит, от която: 460,05 лв. - за договорна лихва и 1600 лв. - за неустойка.

С протоколно определение от 15.05.2025 г., съдът е допълнил изготвения по делото доклад в следния смисъл: С приетото за разглеждане възражение за прихващане ответната страна моли, ако съдът счете предявения иск за главница в размер на 1173,61 лв. за основателен, то ответната страна прави възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 1173,61 лв. със сумата от 850 лв., представляваща получена без основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 223,55 лв., наказателна лихва в размер на 11,80 лв.; неустойка в размер на 480,98 лв.; възнаградителна лихва в размер на 107,28 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 6195/22.07.2024 г. по чл.

410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 12356/2024 г. на ПдРС, II бр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата 1173,61 лева /хиляда сто седемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****, сключен между длъжника и „Стик Кредит“ АД, вземанията по който са цедирани на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** ; сумата от 537,39 лева /петстотин тридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ - договорна лихва, дължима за периода от 28.07.2021г. до 28.07.2023г.; сумата от 430,67 лева /четиристотин и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 28.07.2023г. до 28.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 3

/15.07.2024г./ до окончателното й погашение.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Към исковата молба ищецът е представил следните документи: договор за продажба и прехвърляне на вземания от **** г.; уведомление за цесия, с приложение 1 към нея; договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от **** г., ведно с погасителен план към него; СЕФ; извадка от електронна кореспонденция, проведени от „Стик-Кредит“; история на изпратени смс съобщения към клиент; Общо условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в. л. по която е установило, че при включване само на разходи за лихва, ГПР по кредита е в размер на 42,58%, така както е посочено в договор за потребителски кредит от **** г., т.е. при изчисляване на ГПР са включени само разходи за възнаградителна лихва. По данни от справка, предоставена от „СтикКредит“ АД платената сума по договора е в размер на 850 лв., с която са погасени:

223,55 лв. – такси; 11,80 лв. – наказателна лихва; 480,98 лв. – неустойка; 107,28 лв. – възнаградителна лихва и 26,39 лв. – главница. Размерът на неустойката по договора е 2342,66 лв. В случай, че към лихвата от 644,78 лв. се добави неустойката при липса на обезпечение 2342,66 лв., сборът от двете суми е 2987,44 лв. Оскъпяването за срока на кредита /24 месеца/, с уговорената в процесния договор неустойка е 248,96%.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за вземане по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен от разстояние между „Стик Кредит“ АД, в качеството на кредитор и ответницата, в качеството на кредитополучател. Предвид това приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира 4 положен подпис /саморъчен или квалифициран електронен подпис/, който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето – заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма /в конкретния случай – текстови запис/. Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от **** г. с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението /в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о./.

Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателствени материали не се установява между ответника и „Стик Кредит“ АД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, не е достатъчно да установи възникването на кредитното правоотношение. Не се установяват и твърденията в исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, като в тази насока съдът не кредитира представените извадки от електронна кореспонденция, доколкото същите по никакъв начин не установяват, че са проведени точно с ответника. Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да идентифицира лицето – заемател по договора за кредит. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. В настоящото дело, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение между „Стик Кредит“ АД и ответницата, това не е сторено, поради което и само на това основание исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.