Решение № 183 от 30.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600867 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 40/26.02.2024г., постановена по НОХД № 2598/2023г., Пловдивския районен съд, 8- ми н.с., е признал подс. И. З. Д. с ЕГН:

********** ЗА ВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на 27.11.2020 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ и го е признавл за НЕВИНЕН в това, по същото време и на същото място да е извършил действия съпроводени със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазването на обществения ред – **** Р. Д. Ж. в група „****“ в сектор „Охранителна полиция“ при 04 Районно управление ОД МВР гр.

Пловдив, **** И. П. Д. в група „****“ в сектор „Охранителна полиция“ при 04 Районно управление ОД МВР гр. Пловдив, **** В. З. С. – **** степен в група 01 „***" към сектор „Криминална полиция“ при 04 Районно управление ОД МВР гр. Пловдив и **** И. Н. Б. – ****група „****“ към сектор „Охранителна полиция“ при 04 Районно управление ОД МВР гр. Пловдив, 1 като го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

Против първоинстанционната присъда е постъпил протест и допълнителен такъв от РП- Пловдив, с искане за нейната отмяна в частта й относно оправдателния диспозитив по обвинението на Д. по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен в тази му част. В допълнение към протеста се излагат доводи за неправилна и неточна преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно виновното поведение на подс.Д., досежно по-тежката квалификация на осъщественото деяние.

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив поддържа протеста и допълнителното изложение към него и излага съображения в тази насока. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимия да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода.

Адв. К. – защитник на подсъдимия, счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена, като излага съображения в тази насока.

Подсъдимият Д. поддържа казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че съжалява, че един обикновен битов инцидент се превръща в обществено достояние. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира, че протестът е подаден в срок и отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 и ал.2 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд е приел е за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. З. Д., ЕГН ********** е роден на **, б., българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан и с ЕГН **********.

Според материалите по делото подсъдимият И. Д. страдал от психично разстройство - психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол - обикновено алкохолно опИ.е. От 2017 до 2019 г. живеел на семейни начала със св. М.И., като имали дете. Двамата се разделили поради системна злоупотреба с алкохол от негова страна.

На 27.11.2020 г., около 15.30 часа, свид. И. и Г. Д.- В. - сестра на 2 подсъдимия - пътували с автомобила на Д.- В. към дома в гр. Пловдив, ул.

„***. Във въпросната жилищна сграда живеел и самият Д..

Д.-В. спряла автомобила и двете с И.излезли пред него, а в този момент към тях се приближил подсъдимият, който бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е и имал кръв по лицето и по дрехите си. Като ги видял Д. започнал да вика и да ги обижда, заканвал им се със саморазправа, посегнал да удари сестра си и ударил в гърба свид. И., която пък се уплашила от поведението му и започнала да бяга, като се качила в таксиметров автомобил.

Д. я последвал и се опитал да отвори вратите на таксито, но залитнал и паднал на земята. Д.-В. махнала на свид. И.да слезе от автомобила и да отиде при нея. Приближавайки се И. видяла, че на място са пристигнали полицейските служители от 04 РУ, ОДМВР гр. Пловдив - това били свидетелите И. Д.и Р. Ж., които отправили спрямо подс. Д. устно разпореждане да преустанови нарушаването на обществения ред.

Още с пристигането си патрулната двойка установила, че подсъдимият е в неадекватно състояние, крачи нервно в различни посоки. Полицейските служители опитали „да завържат разговор“ с подсъдимия, който от своя страна всячески избягвал контакт с тях, поради което бил предупреден, че ако не изпълнява разпорежданията им, ще бъда задържан. От страна на подсъдимия не са били отправяни обиди и закани персонално към двамата служители на реда, като отрицателни коментари Д. правил само относно институцията на Министерството но вътрешните работи. Същият нервно сновял по уличното платно и не желаел да влезе в разговор с някой от патрулната двойка.

Св.Д. и св.Ж. потърсили съдействие от други техни колеги от районното управление.

При пристигане на „подкреплението“ включващо свидетелите В. С. и И.

Б. /също служители в IV РУ ОДМВР - Пловдив/ било констатирано, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние, бил превъзбуден и се „афектирал“ към присъстващите на место свидетелки И.и Д.-В.. Тъй като св.

С.в не бил с полицейска униформа, подс. Д. поискал да му се легитимира в какво качество се явява, при което С. му показал служебната си карта. Св. Б. опитал да проведе разговор с подсъдимия, тъй като го познавал от времето , когато Д. бил служител в МВР, но безрезултатно. На подсъдимия били поставени белезници и същият бел отведен в сградата на IV РУ ОДМВР Пловдив.

Св. Г. и Ю. И. станали неволни очевидци на случващото се на ул.“***“ на дата 27.11.2020 г., поради което и били приканени от полицейските служители да свидетелстват за ставащото на улицата. И двамата посочени свидетели били категорични и напълно единодушни, че действително са присъствали на груби и провокативни словоизлияния от страна на подсъдимия към органите на властта, но същевременно от страна на Д. не е имало както физическо посегателство към полицаите, така и каквато и да 3 били съпротива при поставянето на белезници на ръцете му и отвеждането му с патрулния автомобил.

Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е приел за категорично установена след подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Доказателствените източници са обсъдени според действителното им съдържание от първостепенния съд, поради което и оплакванията във протеста за необоснованост на постановената присъда се явяват неоснователни.

Гореизложената фактическа обстановка проверяваният съд е намерил за несъмнено установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели – И. Д., Р.

Ж., В. С., И. Б. , Г. и Ю. И. и М. И., както и от изготвената и приобщена по делото СПЕ на подс. Д..

Критично са анализирани, съпоставени с изводимото от други доказателствени източници и обясненията на подсъдимия Д..

Направеният доказателствен анализ е подробен, доказателствената и аналитична дейност на съда е правилна и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована, споделя се изцяло и от настоящия съдебен състав.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на свидетелите са логични, последователни, житейски правдоподобни и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Точно е прието, че с показанията на Г. и Ю. И. се установява времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Отчетено е, че същите са били свидетели-очевидци, присъствали са на мястото на инцидента и са напълно незаинтересовани от изхода на наказателното производство. Чрез техните показания се установява по безспорен начин, че е имало груби и провокативни изявления от страна на подсъдимия към органите на властта, но същевременно от страна на Д. не е имало както физическо посегателство към полицаите, така и каквато и да били съпротива при поставянето на белезници на ръцете му и отвеждането му с патрулния автомобил.

Правилно са кредитирани, съпоставени с доказателствата по делото и показанията на св. И., която също е възприела факти и обстоятелства от значение за разкрИ.е на обективната истина.

Точно е прието, че с показанията на двете групи полицейски служители / Д. - Ж. и С. - Б./ не се изяснило в какво точно са се състояли полицейските разпореждания, които не са били изпълнени от страна на подсъдимия, на същият били поставени белезници и бил отведен в сградата на IV РУ ОДМВР - Пловдив. Относно това обстоятелство както св. Д., така и св. Б. били единодушни, че при поставането на белезниците от страна на подсъдимия не е имало каквато и да била съпротива, а така определеното като „агресиращо“ негово поведение се състояло в говорене на висок тон от страна на подсъдимия.

4

Първия съд корактно и аргументирано е дал вяра на обясненията на самия подсъдим, като е отчел и двойнствената им природа като доказателствено средство и средство за защита. Неговите обяснения се подкрепят напълно от останалите доказателства по делото, логични са и са вътрешно непротиворечиви. С неговите обяснения се установява, че нито от негова страна към полицаите, нито от тяхна страна към него е имало физическа агресия, а и самият той по никакъв начин не им е отказвал да изпълнява техни разпореждания и не е оказвал съпротива при задържането му.

Правилно е кредитирано с доверие и заключението на вещото лице по изготвената по делото експертиза /СПЕ/, същото е компетентно изготвено и обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област и неоспорено от страните по делото.

При така приетата фактическа обстановка, която напълно се споделя и от настоящата инстанция, въззивният съд установи, че не е налице нарушение на материалния закон. Първостепенният съд е направил законосъобразен извод, признавайки подс. Д. за невиновен по възведеното му обвинение за престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като същевременно е намерил, че е налице за основание за прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт.

Хулиганството е престъпление, насочено срещу обществения ред и спокойствие и с него се засягат интересите на обществото като цяло и на отделни негови членове. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на възприетите в обществото морални ценности и които грубо, в значителна степен нарушават обществения ред. От субективна страна следва да бъде налице хулиганския мотив, т.е. деецът с действията си да изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки пренебрежението си към законовия ред и добрите нрави.

В случая първия съд законосъобразно е приел, че И. З. Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста на чл. 325 ал. 1 от НК поради това, че на 27.11.2020 г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, тъй като на посочената дата и то под въздействието на поетия алкохол подсъдимият е отправял агресивни реплики към свидетелката М. И., неговата сестра Г. Д. В., както и пристигналите на место полицейски служители И. Д., Р. Ж., В. С. и И. Б.. Деянието е било осъществено при наличието на пряк умисъл с целен и настъпил вредоносен резултат.