Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1256 от 30.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 567/2022
Вид
Определение № 1256
Подписан
30.03.2022
В сила
30.03.2022
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256 гр. Варна, 30.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500567 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София срещу Разпореждане №4641/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 20223110100735 по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.С.И..

В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че дадените от заповедния съд указания за допълнителна индивидуализацията на вземането са неправилни, тъй като подаденото заявление съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както и необходимото съдържание за индивидуализиране на вземането. Излага аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.

По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в заявлението.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4. срещу И.С.И., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1121,62 лв., представляваща незаплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт № 16934056001 за ползвани и неплатени мобилни услуги, сключени между 1

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и И.С.И.

С разпореждане № 2883/26.01.2022г. производството по делото е оставено без движение, като на заявителя са дадени подробни указания да посочи по всяка фактура вземане по кой договор, за каква услуга/ такса и за какъв период се претендира.

Постъпила е молба вх.№7747/07.02.2022г. от заявителя, в която са посочени единствено сключените с длъжника договори, но не е конкретизирано каква сума се претендира по всеки един от тях.

С обжалваното разпореждане №4641/09.02.2022г. заявлението е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т. 1 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите.

По аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът отхвърля заявлението, когато то не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

В разглеждания случай в заявлението по чл.410 от ГПК не е уточнено основанието на вземанията, тъй като липсва яснота колко договора са сключени между цедента и длъжника, с какъв предмет и какъв е размерът на вземанията по всеки от тях, в рамките на фактурираните суми по всяка от фактурите. Сумите по фактурите са посочени общо и са различни за отчетните периоди, което не позволява да се приеме, че става въпрос само за уговорените по договорите месечни такси, а сочи, че се касае за различни по вид услуги. В заявлението не е индивидуализирано основанието за издаване на всяка от фактурите поотделно, а единствено е посочен номер на акаунт, открит на името на ползвателя на електронните съобщителни услуги и период, за който се отнасят. Това твърдение може единствено да обуслови извод, че се касае за сборно задължение от главници по множество договори, но не освобождава заявителя от задължението да индивидуализира вземането си по основание и начин на формиране. Тези нередовности са останали неотстранени, въпреки дадените надлежни указания, тъй като в уточнителна молба заявителят посочва единствено номер и дата на сключените с длъжника три договора за предоставяне на мобилни услуги, като вместо да посочи какво включват вземанията по всеки от тях, излага аргументи за липсата на необходимост от допълнителни пояснения.

При липсата на индивидуализация на вземането по неговите компоненти, основание и размер, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Налага се изводът, че постановеният съдебен акт, с който заявлението е отхвърлено, се явява правилен като краен резултат, поради което следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4641/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 20223110100735 по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено подаденото от “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.С.И..

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3