Решение № 614 от 07.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500792 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 96747/21.12.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, чрез особения му представител срещу Решение № 3836/27.11.2023г. постановено по гр.д. № 1423/2023г. по описа на ВРС, 10-ти състав , изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с Определение № 1239/30.01.2024г., с което жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на П. Д. М., ЕГН ********** сумата от 3564 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. номер СС 9981 АР, собственост на П. Д. М., поради настъпило ПТП на 26.11.2022г. по изключителна вина на ответника В. Г. Н., а именно движение с несъобразена скорост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 26.11.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 1893 лева; ОСЪДЕН е да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 250 лева – разноски за възнаграждение за свидетел и за вещо лице заплатени от бюджета на съда.

Въззивникът В. Н., чрез особения си представител заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че ищецът не е установил всички елементи от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане от ответника в това число механизма на настъпване на вредата. Посочва, че в проведената САвТЕ вещото лице е преповторило отразените констатации в съставения протокол за ПТП без да е дало заключение дали увреденият автомобил е бил в техническа изправност и дали е 1 бил годен за движение при положение, че МПС е било и без проведен годишен технически преглед. С тези доводи се обосновава възражение за недоказаност от страна на ищеца на твърдяната причина за настъпване на ПТП, а именно шофиране с превишена скорост.

Възразява се и срещу материалната доказателствена сила на протокола за ПТП предвид на това, че същият е съставен от актосъставителя след настъпване на ПТП и последният не е бил свидетел на механизма на настъпването му. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – П. Д. М., чрез процесуалния му представител. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва се, че заключението на проведената САвТЕ е прието без оспорване от ответната страна, а посещението на местопроизшествието от полицейския служител е установено в самия протокол за ПТП. Счита, че насрещната страна не е провела доказване, че водачът на МПС се е движил със съобразена скорост, поради което правилно е било възприето от съда установеното от доказателствата шофиране с несъобразена скорост като причина за настъпване на ПТП. Моли първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и частна въззивна жалба, с вх.№ 14253/20.02.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от В. Г. Н., ЕГН **********, чрез особения му представител срещу Определение № 1239/30.01.2024г. постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК.

С обжалваното определение е изменено съдебното решение в частта за разноските, като в полза на особения представителя на ответника е присъдено възнаграждение в размер на още 100 лева, при направени изчисления за материален интерес от 3564 лева.

Възраженията са, че определянето на размера на дължимото възнаграждение на особения представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е следвало да стане по Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но при отчитане на първоначалния размер на иска от 13828,31 лева. Счита, че след като ищецът е оценил вредите си на 13828,31 лева, независимо, че е предявил иска си като частичен от 1000 лева, ответникът се е защитавал срещу целия размер и следователно възнаграждението на особения му представител е следвало да бъде определен върху него. Моли обжалваното определение да бъде изменено, като бъде присъдено възнаграждение съобразно цена на иска от 13828,31 лева.

В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна П. Д. М..

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като въззиваемата страна възразява 2 срещу размера на адвокатския хонорар на въззивника като прекомерен.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Д. М. срещу В. Г. Н. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3564 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. номер СС 9981 АР, поради настъпило по вина на ответника ПТП на 26.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 26.11.2022г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че е предоставил на ответника В. Н. за ползване собствения си автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. номер СС 9981 АР. На 26.11.2022г. около 23:50 часа, поради управлението му с несъобразена скорост в гр.Варна, на път II – 29, км. 3, п.в. „Летище Варна“ до Мото Пфое ответникът загубва контрол над автомобила и причинява ПТП като се блъска в крайпътно дърво. В следствие на произшествието, автомобилът бил значително повреден – преден капак, челно стъкло, решетка в преден капак, лайсна от хром на предния капак, левия фар, предна броня, таван и лайсна на тавана, левите врати, рамото на лявата и дясната чистачки, преден ляв и десен калник, предна лява джанта, ляв халоген, ляв фародържач, преден ляв носач, въздушна възглавница на шофьора, подкалник, предна лява колона и др. Твърди, че стойността на разходите за ремонт на автомобила са в размер на 3564 лева /след изменение размера на иска в съдебно заседание на 02.11.2023г./, поради което претендира ответникът да бъде осъден да му ги заплати ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 26.11.2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника В. Н., чрез назначения му особен представител. Заявява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за механизма на настъпване на вредата като счита, че съставеният протокол за ПТП не го удостоверява, тъй като от момента на ПТП до извършването на оглед и съставянето му е изминало време, а отделно от това актосъставителят не е бил очевидец на произшествието. Твърди, че посочването в протокола, че увреденият автомобил е нямал валиден талон за годишен технически преглед повдига съмнения за техническата му изправност предвид на това, че годината му на производство е 2001г., а така също за механизма на настъпване на ПТП. С оглед твърдяните увреждания в исковата молба, счита че е налице тотална щета. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на нея петитум обуславят извод за предявен от ищеца П. Д. М. иск с правно основание чл.45, 3 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника В. Н. да заплати на ищеца обезщетение за вредите, които виновно е причинил на собствения му автомобил.

За да бъде реализирана деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно виновно противоправно поведение от страна на ответника в следствие, на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е причинена виновно, като е необходимо и наличието на причинна връзка между действията и бездействията на причинителя и настъпилия резултат увреждането. Вредата, която е настъпила следва да е пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.

В случая ищецът претенцира за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на разходите необходими за отстраняване на уврежданията по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 180, с рег. номер СС 9981 АР, който е участвал в ПТП на 26.11.2022г.

По въпроса за собствеността на автомобила не е налице спор между страните, а и същата се установява от представеното свидетелство за регистрация част I /голям талон/ издаден на името на П. М.. Няма спор и по въпроса, че в деня на ПТП – 26.11.2022г. около 23:50 часа, автомобилът е бил управляван от В. Г. Н., който при движение по път II 29, km.

3, п.в. „Летище“ до Мото Пфое с несъобразена скорост, при десен завой е излязъл от платното за движение и се блъснал в крайпътно дърво, като спрял в мантинелата. Горното се установява от съдържанието на съставеният от служител на ОД на МВР Варна – м. А. на 27.11.2022г. в 00:30 часа протокол за ПТП № 745095. Протоколът е подписан от актосъставителя и водача Н., без възражения досежно водачеството на автомобила и щетите по него. Последните са установени по вид и стойност и от заключението на проведената Съдебна Авто-техническа експертиза изготвена на база проведен оглед на автомобила.

С оглед на това съдът приема за установени както авторството на деянието от ответника В. Н., така и настъпилите за собственика М. вреди. Доказана е и противоправността на деянието, доколкото такава е налице при всяко поведение – действие или бездействие, при което се нарушава законоустановената забрана да не се вреди другиму.

Спорен е въпросът за виновността на дееца, както и за наличието на причинноследствена връзка между противоправното деяние и настъпилите увреждания. В този смисъл въведените от ответника възражения са във връзка с техническата годност на процесния автомобил като се твърди, че превишаването на скоростта и загубата на управление над него са настъпили в следствие на технически проблем, а не на виновно поведение на водача.

Вината в гражданския процес се разглежда като проява на психичното отношение на дееца към противоправно извършеното от него деяние и вредоносните му последици. В гражданския процес, в производствата за непозволено увреждане, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Тежестта да обори цитираната презумпция е на този, който оспорва, че има вина за настъпване на вредоносните последици, в случая на ответника. Простото позоваване на годината на производство на процесния 4 автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“ – 2001г., както и на обстоятелството на непроведен годишен технически преглед не съставляват надлежно насрещно оборване на презумпцията.

Последиците от липсата на документ за проведен годишен технически преглед не създава аналогична презумпция, че МПС е технически негодно и аргумент за това е разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП, според който неспазването на задължението за представянето на превозното средство за технически преглед /чл.147 от ЗДвП/ без уважителни причини води до налагане на глоба за собственика. Временно спиране от движение на пътно превозно средство поради техническа неизправност, до отстраняването й, е принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, която се налага с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол. По делото няма данни и доказателства процесният автомобил да е бил спрян от движение поради наложена на собственика ПАМ, нито пък да е бил в техническо състояние, което да е препятствало ползването му по предназначение. В този смисъл са и разясненията дадени от вещото лице по САвТЕ в съдебно заседание. При това положение се налага извода, че лекият автомобил е бил в технически годно състояние, а ПТП в което е участвал на 26.11.2022г. е резултат от поведението на водача му.