Решение № 2039 от 11.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 11.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110124089 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

С искова молба ищецът Р. Ц. Т. е предявила кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр. 3 от ЗЗД (обуславящи) и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД (обусловен) срещу *************, с които се иска да бъде обявена нищожността на договор за кредит от 30.01.2020г. поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК, а под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1977.10лв, представляваща недължимо платена за периода от 30.01.2020 г. до 05.10.2020г. по нищожен договор сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция - 06.10.2020 г., до изплащането.

Твърди се, че на 30.01.2020г. страните сключили договор за кредит, по силата на който е предоставен ипотечен кредит в размер на сумата от 8180.67 евро, с левова равностойност от 16000 лева, дължими на 120 равни месечни погасителни вноски, при уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 2.5% на месец и годишен лихвен процент от 30%, като общата сума по договора била в размер от 30799.20 евро. Сочи се, че за обезпечаване на вземанията по договора ищецът се задължила да учреди в полза на кредитора 1 ипотека върху следния свой собствен недвижим имот – апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „Дедеагач“, на трети етаж в жилищна сграда, построена от ЖСК „************, заедно с ********-II и 1.625 % идеални части от общите части на сградата. Сочи се, че договорът съдържа нищожни клаузи в нарушение на ЗПК, тъй като договорът е изготвен предварително и условията не са индивидуално договорени между страните. Релевира се и довод, че била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като задълженията по договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот на ищеца, чиято пазарна цена значително надхвърля отпуснатата сума, с оглед на което договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор. Уговореният размер на възнаградителна лихва от 30 % от стойността на заема бил недължим, тъй като бил в противоречие на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, така и липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен процент по чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Твърди се, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба ищецът е заплатила възнаградителна лихва в общ размер на 500 евро, с левова равностойност от 978 лева, като с оглед недействителността на договора, същата е получена от ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно съединен обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 500 евро, с левова равностойност от 978 лева, представляваща недължимо платена за периода от 30.01.2020 г. до датата на исковата молба по нищожен договор сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция - 06.10.2020 г., до изплащането.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни. Поддържа се, че противоречието на договора или отделни негови клаузи с добрите нрави следва да се преценява, с оглед наведените от ищеца конкретни оспорвания, като в процесния договор по отношение на допустимия размер на възнаградителната лихва не са налице императивни правни норми. Сочи се, че общият размер на лихвите по договора бил известен при сключването му и бил в съответствие с изискванията за добросъвестност и не води до 2 значителна нееквивалентност на насрещните престации, доколкото отговаря на императивното изискване, касаещо размера на годишния процент на разходите. Поддържа се и че в отношенията между страните бил приложим Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/, който специален закон признава за действителни клаузите, с които се договарят разходи по кредита в размер на до 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с Постановление на Министерския съвет. Релевира се довод, че в стандартния европейски формуляр към договора било посочено, че в размера на ГПР по чл. 6. 5 от договора се включва само възнаградителната лихва, която съгласно клаузите на чл. 1. 1 и 3. 1 от договора е във фиксиран размер на месец от 2,5%, а размерът на ГПР от 34,4889% по кредита е под определения размер по чл. 29, ал. 9 ЗКНИП, като при изчисляването на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит бил включен единствено разходът за възнаградителна лихва, а други такси, комисионни и възнаграждения не се дължали. Клаузите на чл. 1. 1 и 3. 1 от договора в частта относно размера на дължимата възнаградителна лихва, са уговорени на ясен и разбираем език, така и в договора бил посочен и размерът на сумата, която ще бъде дължима в края на срока на договора, включваща главница и годишен процент на разходите. Излагат се и съображения, че разпоредбите на ЗЗП следва да се прилагат, доколкото не са в противоречие с разпоредбите на ЗКНИП, а целта на чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП е да определи по ясен начин максималния размер на разходите по договора за кредит. Твърди се, че преди сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за съществените елементи на договора и условията по същия, като между страните били сключени три договора при аналогични условия, но при различен процент на възнаградителна лихва, което било индиция, че ищцата е била съгласна с условията по договора и не е налице принуда поради затрудненото финансово положение, а условията по договора били индивидуално договорени между страните. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

3

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че между страните има сключен договор за кредит от 30.01.2020г. с твърдените клаузи, че за периода от 30.01.2020 г. до датата на исковата молба ищецът е заплатила за възнаградителна лихва по договора сумата от общо 500 евро, с левова равностойност от 978 лева, в полза на ответника и че същата е получена от ответника.

От приетия по делото договор за кредит от 30.01.2020г. се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ответникът предоставя на ищеца ипотечен кредит в общ размер на 8180.67 евро, за срок от 120м., при фиксиран лихвен процент от 2.5% на месец, с месечна вноска от 215.66евро, с първа погасителна вноска от 25.02.2020г. и последна от 25.01.2030г., като съгласно чл.6.5. е описано, че с подписване на договора потребителят декларира, че е уведомен от кредитора, че ГПР е в размер на 34.4889%, изчислен съгласно Приложение № 1 от ЗКНИП, като общата сума дължима по кредита е в размер на 25879.20евро, вкл. е приет и погасителен план към договора, така и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот ***********, дело № 33/2020г., така и стандартен формуляр за предоставяне на информация.

Приети са като писмено доказателство още два договора за кредит между страните от 04.12.2019г. и от 26.02.2020г.

Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ищцата е извършила 6 броя плащания по договор за кредит на обща стойност 1977.10лв., като с тях били погасени главница на стойност 114.52лв. и договорна лихва в размер на 1862.58лв. Сумата по заема била предоставена с две плащания в общ размер на 16000лв. Размерът на законната лихва е 10,00%, а от 01.10.2022г. е 0.49%. ГПР по договора за кредит бил в размер на 34.4890%, включващ само размера на лихвата. Ищцата имала сключени още два договора за кредит с ответника, лихвените проценти при които били различни – по договорът от 04.12.2019г. бил в размер на 2,00% месечно, по договорът от 30.01.2020. – 2,5% месечно и по договорът от 26.02.2020 – 2,95% месечно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

По допустимостта:

Исковата молба е била подадена на 06.10.2020г., по която първоначално е образувано гр.д. № 48466/2020г. по описа на СРС, 27 състав. Доколкото в петитума се иска обявяване нищожността на (целия) договор за кредит, съдът с определение № 20227135/16.10.2020г. е приел, че не е компетентен да се произнася по иска, доколкото отрицателният установителен иск за 4 нищожност на договора се формира от цената на договора, която е в общ размер на 25879.20евро (8180.67 евро главница, 17698,53 евро лихва), поради което на основание чл.104, т.4 ГПК е прекратил производството и е изпратил делото по компетентност на СГС. По образуваното гр.д. № 10228/2021г. с определение № 3140/07.04.2022г. е повдигнат спор за подсъдност от СГС по съображения, че размерът на цената на иска (по иск за обявяване на нищожност на договор) е размерът на уговорения кредит, който възлизал на 8180,67евро (т.е. без да се включва договорената лихва). По повдигната препирня по чл.122 ГПК САС с определение № 1131/27.04.2022г. по ч.гр.д. № 1084/2022г. приема, че компетентен да се произнася по исковете е СРС, доколкото процесният договор бил сключен за 8180,67евро, като цената се определяла от размера на уговорения кредит, не и от добавяне на уговорените лихви.

Настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнася по исковете и настоящото решение е недопустимо, но е обвързан от разрешения спор за подсъдност. Това е така, защото размерът на цената на иска е стойността на договора, включващ размера на отпуснатия кредит – главница, но и уговорената възнаградителна лихва и др. такси и комисионни по погасителния план, доколкото това е договорената цена (Определение № 862 от 11.12.2013 г. по к. ч. т. д. № 4135 / 2013 г. на ВКС). Материалният интерес от установяване на нищожност е свързан не с това, което кредитополучателят е получил, а е съизмерим с това, което е договорено да върне. Съответно, ако се приеме, че стойността на договора не се включва добавяне на уговорените лихви, то по иск за нищожност на отделните клаузи за лихва (стойността на която част се оценява като се определя по погасителен план - Определение № 290 от 09.04.2014 г. по ч.пр. д. № 953/2014 г. на ВКС) би се стигнало до положението, че би бил подсъден на окръжен съд на първа инстанция, но не и нищожност на целия договор включващ съответните клаузи.

По същество:

По обуславящите искове – съдът е дал квалификация по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, т.9, т.9а и т.10 от ЗПК, под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като е разпределил в тежест на доказване на ищцата да докаже, че между страните има сключен договор за кредит от 30.01.2020г. с твърдените клаузи (което е отделено за безспорно), в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци. Съдът приема, че е сезиран с отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.38, вр. чл.24, т.7, 8, 9 ЗКНИП под евентуалност – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Съображенията на съда относно тук възприетата правна квалификация се изразяват в следното: Въпреки променената правна квалификация, съдът приема, че правата на страните не са нарушени, поради което разликата в правната квалификация на иска в доклада и решението не представлява съществено процесуално нарушение (в 5 който смисъл е и Опр. № 707 от 12.11.2010 г. по т. д. № 353/2010 г., II т. отд. на ВКС), като съдът базира становището си, доколкото не се променя кръгът на фактите, подлежащи на доказване, доколкото приложим към процесния договор е ЗКНИП, а не ЗПК, така и по същество няма разлика в текстовете на разпоредбите.