Решение № 109 от 29.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Габрово, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Д.а Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500117 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1256/11.02.2026 г. на А. М. М., чрез назначения особен представител адв. Н. Х., против Решение № 29/27.01.2026 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Габрово, с което е признато за установено в отношенията между страните, че А. М. дължи на „Топлофикация – Габрово“ ЕАД следните суми: 269, 72 евро, представляваща главница за топлоенергия за периода ноември 2021 г. – юни 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2024 г.; сумата от 46, 10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2022 г. – 04.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 732/11.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1526/2024 г. по описа на РС – Габрово.

Във въззивната жалба, особеният представител на страната, навежда доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционното решение.

Излага се, че отношенията между физическите лица и Топлофикация са неравнопоставени, т.к. възможността да се допуска индивидуални договорки в общите условия на топлоснабдителното дружество липсва на практика.

Твърди се, че страната е поставена в неравностойно положение, тъй като не са 1 положени всички усилия за намирането на страната. Сочи, че експертизата по делото е изготвена въз основа само на документи, предоставени от Топлофикация. Моли за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация – Габрово“ ЕАД, чрез адв. Д. Н., депозира отговор на въззивната жалба, в който заявява становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение, за което излага съображения.

Въззивната жалбата е редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с пр. квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от И.И.Б. против Д.К.Д. за установяване съществуването на вземанията в размер на 269, 72 евро, представляваща главница за топлоенергия за периода ноември 2021 г. – юни 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.09.2024 г.; сумата от 46, 10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2022 г. – 04.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 732/11.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1526/2024 г. по описа на РС – Габрово.

С Решение № 29/27.01.2026 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Габрово исковете са уважени изцяло. Съдът е приел, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, т.к. притежава имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в който случай не е необходимо подписването на договор между страните. Приел, че падежите на вземанията по изравнителните сметки са настъпили, поради което ответницата 2 е изпаднала в забава.

Всички правнорелевантни факти са правилно установени от първоинстанционният съд, поради което на осн. чл. 272 ГПК настоящата въззивна инстанция препраща към тях.

Съобразно с правомощията си по чл. 269, изр. последно ГПК и въведеното там ограничение в дейността на въззивната инстанция досежно проверката за правилност на обжалваното решение от наведените възражения във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да се приложи императивна правна норма и/или служебно следи за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция преминава по същество на наведените оплаквания във въззивната жалба.

Досежно изложеното възражение за неравнопоставено положение на физическите лица в отношенията им с топлопреносните предприятия, което се разбира като твърдение за наличие на неравноправно третиране на потребителите следва да се има предвид, че в случая се претендира вземане в исково производство, в което не може да се приеме по никакъв начин, че потребителят е с нарушени права на защита, тъй като има правна възможност да оспорва документи, да иска и ангажира доказателства. В тази връзка, института на Следва да се посочи също така, че съгласно разпоредбата на чл.

21, ал. 1, т. 4 ЗЕ за регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическата енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия, общите условия на договорите, предвидени в този закон се одобряват от ДКЕВР, а приложимите по делото Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Габрово“ ЕАД на потребители в гр. Габрово са одобрени с Решение № ОУ-017 на КЕВР от 28.07.2008 г. За изпълнение на своите правомощия, комисията се произнася с мотивирани решения /чл. 13, ал. 2/, които съгласно чл. 13. ал. 7 ЗЕ подлежат на обжалване пред Върховен административен съд, като обжалването не спира изпълнението на решението.

Освен това Законът за енергетиката е специален по отношение на Закона за защита на потребителите, тъй като регулира по-тесен кръг обществени отношения - ползването на топлинна енергия. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални 3 условия. По делото не е установено въззивницата да е упражнила правото си да възрази срещу цитираните ОУ. Наред с това, в първоинстанционното производство е прието и Писмо с изх. № Ц-02-716/23.07.2008 г. от Комисията за защита за потребителите /КЗП/ до „Топлофикация-Габрово“ ЕАД, с което последните са уведомени, че в изпълнение на правомощията си по чл. 148 ЗЗП КЗП не е констатирала в Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Габрово“ ЕАД на потребители в гр. Габрово неравноправни клаузи.

По отношение на възражението за неравноправно третиране на А.М. поради неполагане на достатъчно усилия за намирането й, следва да се има предвид, че процедурата по чл. 47 ГПК е редовно изпълнена. Страната е призована чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК след три посещения на адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, с едно посещение в неприсъствен ден. Уведомлението е залепено при осъществени предпоставки на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ГПК - на таблото до входната врата на входа, което е указано от законодателя място при неосигурен достъп до пощенските кутии или до вратата на конкретния имот. Изпълнено е и задължението по чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК за служебна проверка на адресната регистрация на страната, която е установила, че регистрирания постоянен и настоящ адрес съвпада с адреса, на който е търсено лицето и служебно издирване на местоработата на ответника, като е установено, че последният няма регистриран работодател. След изпълнение на всички предпоставки за редовно призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 - 3 ГПК, в изпълнение на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител на ответника на разноски на ищеца. Следователно и особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е надлежно учредено от съда като гаранция за защита на правата и интересите на представлявания ответник, вкл. досежно правото му на участие в процеса. Поради това не е нарушено правото на ефективна правна защита на страната и наведеното възражение във въззивната жалба от особения й представител се явява неоснователно.

Касателно възражението за изготвяне на приетата съдебно-техническа експертиза само по документи, представени само от „Топлофикация Габрово“ ЕАД, настоящата въззивна инстанция намира, че заключението на вещото лице е изготвено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Съдът е посочил на вещото лице да се запознае с материалите по делото и да направи справка в топлоснабдителното дружество за всички изчисления, което е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 197 ГПК. Вещото лице е основало 4 заключението си на допуснатите и приети документи по делото, като е без значение от коя страна са представени те. В този смисъл, въззивницата също е имала възможност да представя писмени доказателства, които ако бяха представени, вещото лице щеше да съобрази в заключението си, но такива не са представяни, поради което възражението също се явява неоснователно.

Предвид горните изводи, обжалваното първоинстанционен решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

Предвид изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят претендираните по делото разноски за адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 200 евро, платени в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие и 102, 26 евро, представляващи депозит за назначения особен представител на въззиваемата страна.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/27.01.2026 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Габрово.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. М. М., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, № ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК 107009273, представлявано от Л.Н.Н., със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Индустриална“ № 6, сумата от 302, 26 евро /триста и две евро и двадесет и шест евроцента/, представляващи разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5