Решение № 352 от 22.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Дупница, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510201048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1139-002697 от 26.11.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на А. Е. Е., с адрес: гр. Д, ул."А. Ч." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, както и лично и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. С. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 15.10.2025 г., около 10:30 ч., в гр. Дупница, по ул. „Саморанска“, срещу дом № 2, с посока на движение към ул. „Орлинска“, жалбоподателят като водач управлявал товарен автомобил, марка и модел „Р. К.“, с рег. номер ********, собственост на Н. И. П., който автомобил е бил с прекратена на 24.09.2025 г. служебно регистрация, на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като не е бил пререгистриран на името на своя нов собственик в срок, съгласно Договор за продажба-праводаване № 6512/23.07.2025 г., заверен при Нотариус № 518. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите С. и В., мл.-автоконтрольори 1 при ОДМВР - гр. Кюстендил, сектор „ПП“. След извършена от тях справка с РСОД било установено горепосоченото, че МПС е с прекратена регистрация, от 24.09.2025 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За така установеното административно нарушение свидетелят С. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от колегата му - свидетелят В., като актът бил подписан без възражения и от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис. С АУАН били иззети - 2 броя рег. табели и СРМПС част II, издадени за процесното МПС.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 13.11.2025 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на 26.11.2025 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 25-1139-002697 от 26.11.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на А. Е. Е., с адрес: гр. Д, ул."А. Ч." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството са разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят С. и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта В., които потвърждават в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта, като добросъвестно заявяват, че не са сигурни или не си спомнят други подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите, са достатъчно последователни и еднопосочни, логично и добросъвестно описват относимите към предмета на доказване по делото обстоятелства и предприетите от свидетелите служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма данни за каквито и да е техни предварително влошени отношения с жалбоподателя. Казаното от тях се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и форма, както и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

2

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.7 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин.

Нормата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП в актуалната му редакция предвижда следното:

„Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика“.

Докато чл. 140, ал.1 от ЗДвП задължава: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места….“

При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично след това в текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни табели и с представено при проверката СРМПС Част II е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП /ред. изм. и доп. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г../, от дата 24.09.2025 г., като според доказателствата това е станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран в срок след закупуването му от новия собственик, без да се сочи изобщо името на такъв нов собственик в текста на АУАН или НП, както и не е посочена изобщо датата на която се твърди, че е бил прехвърлен автомобилът на новия му собственик, за да се прецени евентуално изтекъл ли е изобщо предвидения в 3

ЗДвП срок за пререгистрация на това МПС. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок, докато чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, аналогично при прехвърляне на собствеността задължава това да бъде сторено в 1-месечен срок след закупуването на МПС.

Вместо това е налице категорично неясната и непълна констатация на актосъставителя в акта, която след това идентично е преписана донякъде и от АНО в НП, че процесното МПСво не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е непререгистрирано ПС в срок от 24.09.2025 г., каквото и да означава това? След което е описано допълнително от АНО извън съдържанието на АУАН, само че на дата 23.07.2025 г. е бил регистриран Договор за продажба-праводаване док. № 6512/23.07.2025 г., заверен при Нотариус № 518.

В същото време в описанието на нарушението в текста на НП липсва още и надлежно посочване, от кого /орган от системата на МВР или някакъв друг държавен орган, респ. с какъв акт/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат и допълват за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки.

Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, а е бил само водач на това чуждо МПС. Ограничава го да оспори евентуално компетентността на този държавен орган, респ. формата на акта за прекратяване /разпореждане, резолюция и т.н./ издаден от такъв орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от жалбоподателя, респ. да получи ясно, точно и пълно описание на нарушението, което се твърди, че е извършил при управление на процесното МПС, за да може да се защити не само формално, но ефективно и адекватно. Не е посочено и по този начин е оставено недопустимо на жалбоподателя, а и на съда да гадае, дали и от кого е било налице отбелязване на това обстоятелство в Националния регистър на пътните превозни средства, както и на коя дата е извършено самото отбелязване, ако е имало изобщо такова. Именно такъв е актуално и нормативно предвидения ред за прекратяване на регистрацията, на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Нещо повече такъв регистър към настоящия момент и към датата на нарушението все още не функционира и извършването на публични справки в него чрез интернет от собствениците на МПС е все още обективно невъзможно, а още по-малко пък от трети лица – водачи на чуждо МПС, какъвто е бил жалбоподателя към датата на проверката.

Извън изложеното до тук и на самостоятелно основание следва да се посочи, че съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие и/или бездействие/ което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушението, както в случая е описано в НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата автомобил чужда собственост. Няма данни например да е било предварително иззето предаденото му от 4 собственика свидетелството за регистрация на автомобила част II, което е било иззето едва с настоящия АУАН. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети и иззети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко пък до жалбоподателя като водач на това МПС. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено, ясно биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред, респ. е без поставени рег. табели или е с иззето СРМПС част II. За да се ангажира административнонаказателна му отговорност от субективна страна, за това формално нарушение. Водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена по-рано от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице проявен пряк умисъл, като единствено възможна форма на вината. В случая за него обективно е налице изначална липса на знание за това относимо фактическо обстоятелство и това не се дължи на непредпазливост. В тази насока са и изводите подробно изложени в ТП № 2/05.04.2023 г., на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което разисква прекратяването на регистрацията на МПС, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но незнанието на субекта-водач и в двата случая е абсолютно идентично и касае едно и също обективно фактическо обстоятелство, а именно служебно прекратяване на регистрацията на управляваното МПС.