Решение № 1250 от 21.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501643 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община В., с адрес на управление гр. В., бул. „Осми приморски полк” № 43, срещу Решение №1757/17.05.2024г. по гр. дело №**********г. на ВРС, 46-ти състав, с което е прието за установено по отношение на ищеца П. Г. С., ЕГН **********, че ответникът Община В. не е собственик на поземлен имот (ПИ) с пл. №*** по КП на СО „П.“, землище на село К. община В., одобрен със заповед № ************ г. на кмета на Община Б., с площ 603 кв. м., при граници на имота по скица: север: път, запад: поземлен имот с пл. № ***, изток: път, юг: поземлен имот с пл. № ***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Доказани са по делото предпоставките на основанието по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ в полза на община В. по отношение на исковия ПИ №***. Недоказана е обаче възможността на ищеца да придобие терена по давност поради неприключената процедура по възстановяване право на собственост върху земеделската земя и липсата на 1 индивидуализация на имота с оглед на липсата на ПНИ за СО „П.“.

Недоказани са освен това както своителното владение на родителите на ищеца от ****г. до 2000г., така и присъединяването на това им владение от самия ищец след 2000г., с оглед и на липсата на правоприемство между тях за ПИ №***. От ангажираните гласни доказателства не се доказва дори и личното владение на ищеца върху спорния терен, а анализът на свидетелските показания е направен от ВРС при съществени процесуални нарушения.

Евентуално владението на ищеца е било недобросъвестно и е било прекъснато с подаването на 02.04.2021г. от баща му на заявление за издаване на скица за процесния имот, с което той признал, че упражнява права върху чужд (на общината имот).При отчитане на мораториума за придобиване по давност на поземелни имоти - частна общинска собственост изискуемите 10 години владение също не са изтекли към момента на исковата молба. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции. С писмена молба преди о.с.з. изразява становище за липса на интерес в ищеца от предявения иск и моли за обезсилване на решението.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, което излага съображения. Обобщено поддържа за изтекли дори повече от изискуемите 10 години придобивна давност за ищеца върху исковия имот, видно от свидетелските показания и собствеността на съседния ПИ.

Няма пречка за придобивне по давност на спорния терен, тъй като до влизане в сила на ПНИ (какъвто няма) Общината не може да се позовава на придобиване на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а и такова не е вписано в АЧОС от 2015г. Липсата на ПНИ не прави земята негодна за придобиване по давност.

Подаденото през 2021г. заявление от бащата на ищеца за издаване на скица за процесния имот не означава признаване на чужди права. Моли за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции. С писмена молба преди о.с.з. поддържа позицията си.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. Г. С., ЕГН**********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответникът Община В. не е собственик на поземлен имот (ПИ) с пл. №*** по КП на СО „П.“, землище на село К. община В., одобрен със заповед №************г. на кмета на Община Б., с площ 603 кв. м., при граници на имота по скица: север: път; запад: поземлен имот с пл. №***; изток: път; юг: поземлен имот с пл.

№*** по същия КП.

2

В исковата и в уточняващите молби ищецът П. Г. С. твърди, че родителите му Г. С. и Р. С.а са установили владение върху процесния имот №*** през ****г., след като двамата закупили съседен на него терен (ПИ №***) и от този момент започнали да обработват и да облагородяват и двата имота. През 2000г. ищецът, който вече притежавал в собственост друг съседен терен (ПИ №***), започнал лично да стопанисва и да ползва и исковия ПИ №***, като двата имота били обединени. По-конкретно сочи, че поради денивелация в двата имота изградил масивна подпорна стена по южната им граница, от другите две страни имотите били оградени с колове и мрежа, а между ПИ №*** и №*** нямало материализирана вътрешна граница, поради което двата терена се ползвали заедно от ищеца, като един. От този момент (2000г.) и през годините ищецът лично ползвал и облагородявал земята (засял овощни дръвчета, лози и други растения, а част от имота насипал с чакъл, и други). С оглед на това твърди, че е станал собственик върху ПИ №*** чрез давностно владение повече от 10 години от ****г. до 2000г. (с присъединяване на владението на родителите му) и след 2000г. до настоящия момент (лично).

Във връзка с инвестиционни намерения установил, че за този имот има съставен АЧОС №**************г. Актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, но наличието им е признак за конкуренция на права с ответника община В., което мотивира интереса от предявения иск.

Счита обаче, че ответникът не притежава право на собственост върху ПИ №***, нито въз основа на сочения АЧОС, нито по принцип. Поради това моли за отричане на правата на ответника със съдебно решение, както и за разноски.

В о.с.з. поддържа твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. В него той е изложил становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Поддържа, че ПИ №*** е бил придобит от Общината на основанието, вписано в него (чл.2, ал.1, т.7 ЗОС). Всъщност твърди, че имотът попадал в територия по пар. 4 от ЗЗПЗЗ, но в разписен лист към КП от ****г. като собственик на терена била отразен Община В.; в регистъра на имотите по пар.4 в землището на с. К. местност „П.“, собствеността относно ПИ №*** била отразена като неидентифицирана; в списъка на платените суми на земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ в землището на с. К. местност „П.“, нямало данни за извършено плащане за земята. Нямало данни за предоставяне право на ползване на този имот, нито за трансформиране на правото на собственост върху същия. Поради това и тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е придобил имота по реда и при условията на пар.4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община В. е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона на осн. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Това е защитаваното по делото придобивно основание за ответника.

Поддържа, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемия съгласно чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок и ищецът не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение, предвид и мораториума за придобиване на земи държавна или общинска собственост. Още повече, че придобивна 3 давност по отношение на процесния имот би могла да тече след индивидуализирането на имота с одобряване на ПНИ. Счита, че този имот не е бил годен обект на давностно владение, съответно не е изпълнен фактическият състав по чл.79, ал.1 ЗС. При липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ, както и демонстрирането на намерение за своене от ищеца.

Отделно сочи, че на 10.01.2024г. служители на кметство К. община В., извършили оглед на имота и констатирали, че той е ограден с лека прозирна ограда и в него били засадени плодни дръвчета на възраст 4-5 години. Това компрометирало твърденията на ищеца, че владението върху ПИ №*** било установено от родителите му през ****г., респ. продължено от 2000 г. лично от ищеца.

По същество моли за отхвърляне на иска и за разноски, като в о.с.з. поддържа позицията и искането си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приетите удостоверение №*************г. на ИК на ОбНС, КНА №************г. и НА №************., а и не се спори от ответника: че в полза на бащата Г. С., по време на брака му с Р. С.а (родители на ищеца), е било предоставено право на ползване върху земя с площ 0.600 дка в землището на с. К. трансформирано в право на собственост на осн. пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, относно парцел пл. №*** в землище на с. К. местност „П.“, заедно с вилна постройка за сезонно ползване с площ 35 кв. м., подобрения и трайни насаждения; както и че същите сем. С.и са дарили в полза на сина си П.

С. друг техен имот (ПИ №***) в същата местност на село К..

Видно от представения АЧОС №**************г., с него е констатирана собствеността на Община В. върху ПИ №*** по плана на с.о. „П.“, в землище на с. К. община В., с площ 603 кв.м., на вписаното в него основание „чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС“.

В регистъра на имотите на ползвателите по пар.4 от ЗСПЗЗ към КП на м.

П., землище на с. К. от 24.06.****г., ПИ №*** (лозе) с площ от 603кв.м. е записан на „неидентифициран собственик“.

В разписния лист към същия КП не е записано име на ползвател, а видно от приложения списък за платените суми за земя по пар.4 за землището на с.

К. за ПИ №*** няма постъпили плащания.

В регистъра на имотите по пар.4 от 24.11.1995г. ПИ №*** е посочен като притежаван от „неидентифициран“ собственик, но със статут на „частен“.

В писмо от 29.12.2023г. на кмета на кметство К. до дирекция ПНО при община В. е отразена липсата на данни за предстяване на право на ползване, респективно за трансформиране на такова в собственост, относно спорния ПИ №*** в с.о. П. в землището на селото, а също и липсата на одобрен ПНИ за посоченото СО.

4

Видно от протокол от 10.01.2024г., след оглед на тази дата от кмета и от специалист „геодезия“ при кметство К. е било констатирано, че ПИ №*** е засаден с плодни дръвчета; вписаната им възраст е „около 4-5 години“.

От приетата административна преписка по съставянето на АЧОС от 2015 г. се изяснява още, че за спорния ПИ №*** в с. К. няма писмени данни за съставяне на АДС.

От прието на л.100 от делото на ВРС заявление от 02.04.2021г. е видно, че на тази дата бащата на ищеца (Г. С.) е отправил искане до кметство К. община В., за издаване на скица за ПИ №*** в с.о. П., която да му послужи за обстоятелствена проверка.

Заключението по приетата СТЕ съдът цени като обективно, неоспорено от страните и кореспондиращо с посочените писмени доказателства. От него се установява, че действащият за територията КП на м. „П.“, землище с. К. е одобрен със Заповед № ************г. на кмета на Община Б.. Според този план процесният имот представлява ПИ №*** с площ 603 кв. м., с начин на трайно ползване – „лозе“, при граници – на север – път, на юг – ПИ *** (в заключението има техническа грешка, тъй като като граница е посочен ПИ *** вместо граничният №***), на изток – път, на запад – ПИ ***. Имотът в КП е записан „неидентифициран“ до 2015г., когато е вписана Община В. на база АЧОС №**************г. Налице е пълна идентичност между имота, предмет на исковата претенция, и имота, вписан в издадения АЧОС от 2015г. В регистъра на имотите на ползвателите по пар.4 от ЗСПЗЗ ПИ №*** е записан като „неидентифициран“. Имотът попада в бивша зона за земеделско ползване, респективно в баланса на ТКЗС, но в същото време конкретно за ПИ №*** няма писмени данни за съставяне на АДС; в разписния лист към КП от ****г. не е записано име на ползвател; а в списъка за платените суми за земя по пар.4 за землището на селото, за имот № *** няма постъпили плащания. От извършената проверка в Областна администрация В. е изяснено и че за местността няма одобрен или влязъл в сила ПНИ.