Определение № 113 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3332/2023
- Вид
- Определение № 113
- Подписан
- 15.01.2024
- В сила
- 15.01.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503332 по описа за 2023 година Подадено е възражение по реда на чл. 423 ГПК от Г. З. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 906/09.02.2023г. издадена по ч. гр. д. №18555/22г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с.
Длъжникът Г. З. Б. твърди, че заповедта за изпълнение не ú е връчена надлежно и тя е са узнала за нея на 20.07.23г. при получаване на съобщението за образуваното изпълнително дело на основание издадения по посоченото частно гражданско дело изпълнителен лист.
Взискателят „Йетел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. *** счита възражението за неоснователно и моли съда да остави без уважение искането за възстановяване срока за подаване на възражение по издадената заповед.
Съдът като прецени представените доказателства намери за установено следното:
С уточняваща молба от 05.09.23г. длъжницата заявява, че не живее на постоянния си адрес в гр. ***, където съобщението до нея е връчено на нейния баща, с когото тя твърди, че не се е чувала от месеци и той не я е уведомил, че е получил заповедта за изпълнение.
След като длъжницата не е намерена на настоящия ú адрес, заповедният съд е разпоредил съобщението да бъде връчено по постоянния адрес. На този адрес съобщението е надлежно връчено по правилата на нормата на чл. 46, ал.2 от ГПК. След като длъжницата твърди, че съобщението не ú е връчено надлежно, то нейна е 1 доказателствената тежест да установи това обстоятелство. Доказателства в тази насока обаче не с а ангажирани. Доколкото призовките и съобщенията по делото са официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща доказателствена сила, включително и относно обстоятелството, че лицето З.Б. – баща на длъжницата се е задължил да предаде връченото му на 21.03.23г. съобщение до неговата дъщеря Г. Зл.
Б., то тази доказателствена сила остава необорена по делото и затова съдът приема, че няма ненадлежно връчване на посоченото съобщение.
Изложеното обосновава извода, че подаденото възражение не следва да се приема.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението подадено по реда на чл. 423 от ГПК от Г. З. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 906/09.02.2023г. издадена по ч. гр. д. №18555/22г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви гр. с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2