Решение № 404 от 12.03.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 404

Ямбол, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20267280700034 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от П. Д. Ф. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1679-000019 от 22.01.2026 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Иска се отмяна на заповедта. Твърди, че в хода на административното производство са допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на изложените в нея основания. Иска се отмяната на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Упълномощеният от нея процесуален представител изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Посочва, че изчакването на резултата от медицинското изследване би обезсмислило прилагането на принудителната административна мярка. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След извършената цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.01.2026 г., около 15:00 часа в [населено място], по [улица]до номер 64, с посока на движение от [улица]към магазин Лидл, бил спрян за проверка лек автомобил Мерцедес с рег. № [рег. номер], собственост на „Лукс Авто 1“ ЕООД и управляван от П. Д. Ф. (жалбоподателя в настоящото производство). На място била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен № ARRL-0033, при която било отчетено наличието на метамфетамин. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 310051, като същият дал биологични проби за извършване на химикотоксикологично лабораторно изследване. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 107220/21.01.2026 г., а въз основа на последния била издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1679-000019 от 22.01.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на Ф. е наложена такава временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1679-000019 от 22.01.2026 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за прилагането на мярката.

Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон, като приема, че заповедта е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая – съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП. В заповедта и в съставения акт да установяване за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, като спор, че същият е изпълнил предписанието и е дал биологични проби между страните няма. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", изр. последно от ЗДвП, регламентираща, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване, а е издал заповед, с което е наложил процесната принудителна административна мярка.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при химикотоксикологичното лабораторно изследване се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка. Това следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също трябва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на принудителна административна мярка само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил принудителната мярка при липса на фактическо основание.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на принудителна административна мярка на основание, което не е безспорно установено. В случая, от данните по делото е видно, че жалбоподателят не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи, получил е талона за изследване и е дал кръвна проба. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка без наличието на положителен резултат от медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт. В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на принудителна административна мярка, тъй като не е установено по надлежния ред управление на МПС след употребата на наркотични вещества и/или техните аналози. В този смисъл процесната преустановителна принудителна административна мярка е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В заключение съдът намира, че оспорената заповедта, като постановена в нарушение на закона, следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя Ф. следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 5.11 евро и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, или общо в размер на 405.11 евро. Що се отнася до възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на възнаграждението за адвокат на жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно, предвид както фактическата и правна сложност на делото, така и с оглед обстоятелството, че минималният размер на възнаграждението за този вид дела, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е 1 000 лева, което се равнява на 511.29 евро.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1679-000019 от 22.01.2026 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на П. Д. Ф. от [населено място], [улица], [ет., ап.], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [вх., ет., ап.], чрез адв. М. Х., е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. ЯМБОЛ, да заплати на П. Д. Ф. сумата от 405.11 евро (четиристотин и пет евро и единадесет цента) за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Съдия: