Решение № 862 от 11.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Варна , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500524 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с Глава двадесета от ГПК.

Образувано е въз основа на Решение № 35/16.02.2021г., постановено по касационно гражданско дело № 1898 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено решение № 149/06.02.2020г. по възз. гр. д. № 2341/2019г. по описа на ОС - Варна, ГО и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.

Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 283 от 16.10.2019г. по гр.д. № 912/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 5 314,09 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметка за ел.енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № 1100092004 и аб. № 2100104007, за периода от 14.06.2017г. до 13.06.2018г., за която сума е издадена фактура № 0281578841 от 14.06.2019г.

Решението се обжалва с твърдения за неговата неправилност и необоснованост. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество, а именно, че се касае за цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Застъпва се, че абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия на основание договорното правоотношение между страните, съобразно ОУ на ДПЕЕ. Излага се, че процесното количество ел. енергия не е било фактурирано при месечното отчитане на показанията на електромера, вследствие на неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ и по-конкретно неговото софтуерно претарифиране. Моли се за отмяна на решението на ПРС и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият не е депозирал отговор на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник се представлява от адв. Л.М., която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски за трите съдебни инстанции, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004г.

Въззиваемият Р.И. се представлява от пълномощника си адв. В.Г., който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението на ПРС. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 912/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, е образувано по предявен от Р. И. И., срещу "Енерго-Про Продажби" АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5 314,09 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметка за ел.енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с кл. № 1100092004 и аб. № 2100104007, за периода от 14.06.2017г. до 13.06.2018г., за която сума е издадена фактура № 0281578841 от 14.06.2019г.

Ищецът излага, че е клиент на "Енерго-Про Продажби" АД, като ползва доставяната от дружеството ел. енергия в обект на потребление в ***. При проверка на текущата си сметка узнал за извършено преизчисление на количеството потребена ел. енергия за обекта, съответно и за извършената корекцията на сметката – основанието, на което ответното дружество претендира процесната сума. Оспорва дължимостта на последната с аргументи за липса на правно основание, което да обоснове вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на сметката на потребителя – за процесния период липсват ПИКЕЕ, както и съобразени с чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ОУ.

С депозирания отговор на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск. Навеждат се твърдения, че процесната сума е цена на реално доставено и потребено количество ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор за доставка на ел. енергия при общи условия, по който ищецът е потребител, а дружеството – доставчик.

Излага се, че при техническа проверка на изправността на СТИ, обективирана в съставения за целта констативен протокол, е установено натрупано количество в ел. енергия в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен е в индивидуална опаковка и е изпратен за експертиза в БИМ. При метрологичната експертиза е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала ел. енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия и е издадена фактура за исковата сума.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно между страните, че същите са в облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество доставя на ищеца електроенергия в обект, находящ се в ***, срещу задължението на последния да заплаща цената на потребената ел. енергия.

От приложения по делото Протокол за монтаж на електромер от 21.11.2013г. се установява, че на посочената дата, на обект на потребление с аб. № 2100104007, находящ се в ***, от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД, в присъствието на собственика на обекта – Р.И., е монтиран електромер с фабричен № 1114 0213 6326 1013. Вписани са показанията на 2 дневна и нощна тарифа на СТИ към момента на монтажа, както следва: 0 кВч – дневна и 0 кВч – нощна ел. енергия.

Видно от Констативен протокол № 1104376/13.06.2018г., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на монтирания на обекта на ищеца електромер, при която са отчетени следните показания: по нощна тарифа – 001594 кВтч; по дневна тарифа – 017953 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 028822 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 285470 и изпратен за експертиза в БИМ.

Проверката е извършена в присъствието на член на домакинството на абоната – ищец, а именно неговата съпруга и на свидетел (съсед), които са подписали протокола, наред със служителите на ответното дружество, извършили проверката.

При извършената от БИМ, Регионален отдел – Русе, метрологична експертиза на процесния електромер, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № 1038/04.06.2019г., при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала ел. енергия в тарифа 1.8.3 – 028822,963 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на горния протокол е издадено Становище за начисление на електрическа енергия от 12.06.2019г., с което е одобрено начисляването на допълнително количество електрическа енергия в размер на 28822 кВтч, за периода 14.06.2017г. – 13.06.2018г. За стойността на посоченото количество ел. енергия е издадена фактура № 0281578841/14.06.2019г. за сумата от 5 314,09 лева.

От заключението на изготвената в първата инстанция СТЕ и обясненията на експерта в съдебно заседание се установява, че към датата на извършване на техническата проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи на извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели да се пренасочат показания на консумирана ел. енергия от видимите на дисплея на СТИ тарифни зони към скрития регистър 1.8.3., съответно електроенергията, натрупана в регистър 1.8.3, в размер на 28822 кВтч е отчетена от процесния електромер. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет от инкасатора и така натрупаната в скрития регистър ел. енергия реално не се заплаща.

Извършените изчисления по процесната фактура на стойността на допълнително начислената ел. енергия в размер на 28822 кВтч са аритметично точни, като същите са съобразени с определените от КЕВР цени на ел.енергия за процесния период.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е допусната повторна СТЕ от вещо лице – софтуерен специалист. От заключението по така изготвената експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че отчетената в скрития регистър 1.8.3 електроенергия реално е преминала през процесното СТИ, реално е доставена и съответно потребена, като е постепенно натрупвана при извършеното потребление чрез инсталацията на процесния обект, за определени времеви интервали от денонощието. Това натрупване е започнало в периода от 21.11.2013г. (денят на монтажа на процесното СТИ) до 13.06.2018г. (денят на техническата проверка, при която е констатирано наличие на отчетена ел. енергия в регистър 1.8.3). Ответното дружество не разполага с парола за достъп до функциите на програмата MeterView, версия 4.5.1, позволяващи да бъдат променяни данни, записани в паметта на СТИ, а , протоколът за комуникация ЕС 62056-21, посредством който външни устройства могат да обменят данни с вътрешният софтуер на СТИ — фирмуерът през вградения инфрачервен порт, не предвижда и не допуска възможността да бъдат променяни показанията в тарифите. Техническите параметри на процесното СТИ позволяват през инсталацията на процесния обект да бъде 3 потребявана денонощно електроенергия с мощност от 13,8 кВт. За една година такова потребление би довело до натрупването на 120 888 кВтч електроенергия, т.е. четири пъти повече от установените 28 822,963 кВтч в скрития регистър, съответно е възможно така отчетеното количество електроенергия да е преминало през СТИ на ищеца за едногодишния период, за който допълнително е начислена стойността й.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо. Наличието на правен интерес от търсената защита, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения отрицателен установителен иск, се извежда от обстоятелството, че при уважаване на иска, т.е. отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването в полза на ответното дружество на процесното вземане срещу ищцата, то последната ще внесе благоприятна промяна в имуществената си сфера чрез намаляване на пасива.