Решение № 258 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100189 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Р. В. М., ЕГН:********** от гр.К., обл.В., чрез процесуалния й представител ЕАД Е.И., със съдебен адрес гр.П. против „ П.К.Б. „ ****, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „ С. „, ж.к.” М.

„, бул.” Б. „ №**, бл.***, вх.*, представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за провъзгласяване нищожността договор за потребителски кредит №4002968***, сключен между ищцата и ответното дружество.

С исковата молба се прави искане съдът да постанови решение, с което да признае наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит №4002968***, сключен между ищцата и ответното дружество, да обяви същите за нищожни, а самият договор да бъде обявен за недействителен съгласно чл.22 от ЗПК, както и да се установи дължимостта само на чистата стойност на кредита.

Посочено е, че съгласно договора за потребителски кредит ищцата е следвало да върне сумата по кредита в размер на 500.00 лева при ГПР 48,95%, годишен лихвен процент 41.00%, със срок на кредита от 8 погасителни вноски върху главницата от 500.00 лева, с обща стойност на всички плащания в размер на 6864.57 лева.Твърди се, че е постигната договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги като за срока на договора е следвало ищцата да върне сумата от 1387.68 лева.Счита се, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен 1 допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явявала нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

В тази връзка се сочи, че по същество се касаело за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „ в полза на кредитополучателя " услуга бил несъизмеримо по - голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Счита се още, че по същество, кредиторът си осигурявал допълнително възнаграждение в размер на 100% от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречало и на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Сочи се още, че налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС №426/14г..Сочи се, че реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулирала допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва.Също така действителният размер на ГПР бил различен от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.Не бил установен и механизмът, по който е изчислен ГПР и по – конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

Отразено е, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР представляващи част от същественото съдържание на договора, правело цялото заемно съглашение нищожно.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства – извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №4002968***.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Т. Т., е постъпил писмен такъв, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.Сочат се следните аргументи:

- не била налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави;

2

- счита се, че е неоснователно твърдението в исковата молба, че в размера на ГПР е следвало да се включи възнаграждението за предоставени допълнителни услуги, като по този начин се надхвърлял допустимия размер на разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК, а дори и да се надхвърлял, то последица от това била недължимост на сумите, с които се надвишавал този размер, но не и недействителност на договора;

- счита се, че щом имало яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителните услуги, а също така и след като е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупените допълнителни услуги, нямало как да се приеме, че липсвала яснота за потребителя и оттам, че годишният процент на разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по - малко, че липсвал.Сочи се, че правото на информираност на потребителя не е било нарушено, поради което не можело да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР;

- счита се, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следвало да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит.В тази връзка се сочи, че щом националното законодателство, а и правото на Съюза, съобразно практиката на Съда на ЕС допуска недействителността да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи, то на по - силно основание това следвало да важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора.Отразено е, че клаузата за допълнителна услуга в случая не съставлявала част от основния предмет на договора за кредит, поради това договорът за кредит можел да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от допълнителната услуга приоритетно разглеждане, за отлагане, намаляване и промяна на датата на плащане на погасителните вноски, дори в случай, че имало основание за недействителност на тази клауза;

- сочи се, че след като ищеца е заявил желание да ползва допълнителните услуги, същият се е съгласил да заплати уговореното между страните в договора възнаграждение за същите тези услуги, при което не можело да се твърди, че са лишени от смисъл или съдържание.Изборът за закупуване на допълнителни услуги бил изцяло решение на клиента, като закупуваното не било задължително условие за сключване на договора, а е опционално.

Посочено е, че при заявяване от страна на ищца на допълнителната, но незадължителна услуга „ Ф. „, представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищецът, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове, като тази услуга е била предоставена 3 на ищца, като последният се е възползвал от нея.Искането за кредит било подадено от него и одобрено е на дата 14.11.2024г., като договорът за кредит бил сключен на същия ден, а размерът на предоставения заем бил усвоен от ищеца на дата 18.11.2024г..

Отразено е, че със закупуването на незадължителната услуга „ Флески " ищецът си е осигурил възможността да отлага определен брой погасителни вноски, като тази процедура се осъществявала по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „ Отлагане на вноски ", като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „ Ф. ", се е възползвал от същата чрез сключен Анекс №1;

- неоснователно било и твърдението на ищеца, че уговорените клаузи за предоставени допълнителни услуги водели до неравновесие между правата и задълженията на търговеца, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправност.В тази връзка се сочи, че всички клаузи по договора за кредит са били индивидуално уговорени между страните, а на ищеца от страна на кредитора е била предоставената цялата преддоговорна информация, с която същият е имал възможност да се запознае и разбере параметрите и условията на кредита още преди да бъде постигнато съгласие от двете страни за сключване на договор за кредит;

Към отговора са представени следните писмени доказателства – Анекс №1 към договор за потребителски кредит №4002968*** и погасителен план към него.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За ответното дружество не се явява представител.От страните са депозирани молби.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата Р. М. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество „ П.К.Б. „ **** в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит №4002968*** по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

Горепосочения договор бил сключен при следните параметри:

- сума на кредита – 2000.00 лева;

- срок на кредита - 24 месеца;

- размер на месечната вноска по кредита – 123.46 лева;

- ГПР - 48.87;

- ГЛП - 41.00;

4

- лихвен процент на ден - 0.11;

- общо дължима сума по кредита – 2962.95 лева;

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Ф. " -900.00 лева;

- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Ф. " - 1500.00 лева;

- размер на вноската по закупена допълнителна услуга - 100.00 лева;

- общо задължение - 5362.95 лева;

- общ размер на месечна вноска по договора – 223.46 лева;

- дата на погасяване - 20-ти ден от месеца;

На 19.03.2025г. между страните бил сключен Анекс №1, с който вноски №3, 4, 5 и 6 от погасителния план са били намалени на 112.46 лева, като било уговорено остатъкът от същите до пълния им размер да бъдат заплатени в кР. на погасителния план.Уговорен бил ГЛП след сключването на анекса в размер на 41.00% и ГПР от 41.99%.Отразено било, че останалите клаузи от договора не се засягали от анекса и оставали непроменени.

Сочи се още, че ищцовото дружество и ответника са били страни по ГД №1507/2022г. по описа на РС - Козлодуй, по което е било постановено Решение №320 от 23.05.2023г., с което съдът е прогласил нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупени услуги „ Ф. „ и „ Ф. „.

Съгласно чл.15 от ОУ на ищцовото дружество са предвидени допълнителни услуги, а именно:

- чл.15.1 – допълнителна услуга „ Ф. „ – всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „ Ф. „ получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „ Ф. „ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество;

- чл.15.2 - допълнителна услуга „ Ф. „ – всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „ Ф. „, получава правото да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания;

Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че ищецът и ответното дружество са обвързани по силата на валидно сключен договор, а именно договор за потребителски кредит №4002968***.

Установява се още, че по силата на договора ищцовото дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2000.00 лева, представляваща главница по кредита за период от 24 месеца.По кредита били начислени следните такси – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Ф. „ в размер на 900.00 лева, която предоставяла правото на приоритетно 5 разглеждане и изплащане на потребителския кредит и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Ф. „ в размер на 1500.00 лева, която предоставяла правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит.