Решение № 439 от 30.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Варна, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900587 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез ю.к. Е. М., срещу К. Ш. (K.S.), ***, гражданин на Кралство Великобритания, роден на ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал. 2 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015 г.: 45528.20 евро /88849.83 лева/ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2863.73 евро /5600.96 лева/ - възнаградителна лихва за периода от 28.12.2023 г. до 23.10.2024 г.; 713.28 евро /1395.06 лева/ – лихва за забава за периода от 08.12.2021 г. до 23.10.2024 г.

Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2015 г. между „БАНКА ДСК“ АД и кредитополучателя К. Ш. бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът се задължил да изплати на ответницата сумата от 86056.52 лева /44000.00 евро/ за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – Варна. Към договора били приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, неразделна част от сключения договор. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхваща времето от датата на първото усвояване на сума по кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Ищецът излага, че кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на учебното 1 заведение в началото на всеки семестър в размер на съответната такса за обучение. В изпълнение на задължението си по чл. 4 от процесния Договор ищецът сочи, че изплатил уговорената сума на ответника, който усвоил в цялост сумите по него. Излага се, че съгласно договора, дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се капитализира годишно, съгласно т. 10.2. от ОУ към Договора. По силата на чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски, определени съгласно погасителен план, който бил изготвен и предоставен на длъжника след изтичането на гратисния период. Съгласно чл.

6 от Договора падежната дата на всяка месечна вноска е до 28-мо число на месеца.

Ищецът поддържа, че съгласно представените от кредитополучателя уверения по чл. 10, ал. 3 ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която ответникът се е обучавал, е 30.09.2020 г., поради което гратисният период по чл. 3 от Договора е до 30.09.2021 г., съответно, първата падежна дата е 28.10.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1222.62 лева /625.12 евро/. По силата на чл. 17.1. от ОУ към Договора при допусната забава за плащане на вноска на падежната дата частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Ищецът сочи, че изпълнение от страна на кредитополучателя по погасяване сумите по кредита не постъпило. Към датата на подаване на исковата молба сочи като неизпълнени 10 месечни вноски, както следва: 28.12.2023 г. – 974.06 лева; 28.01.2024 г. – 1222.62 лева; 28.02.2024 г. – 1222.62 лева; 28.03.2024 г. – 1222.62 лева; 28.04.2024 г. – 1222.62 лева; 28.05.2024 г. – 1222.62 лева;

28.06.2024 г. – 1222.62 лева; 28.07.2024 г. – 1222.62 лева; 28.08.2024 г. – 1222.62 лева; 28.09.2024 г. – 1222.62 лева, или общо 11977.64 лева, от които просрочена договорна лихва – 5150.61 лева и просрочена главница – 6827.03 лева. Поради неизпълнение от кредитополучателя, банката обявила сумите по кредита за предсрочно изискуеми на основание т.17.2 от ОУ с предявяването на исковата молба. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх. № 16780/22.05.2026 г. от К. Ш., чрез особения представител адв. Л. К., в който се оспорва размера и дължимостта на претендираната главница по кредита.

Счита, че е в тежест на ищеца да установи претендираните суми по кредита при условията на пълно и главно доказване. Оспорва се доказването на реалните усвоявания с аргумент, че представените от ищеца уверения по чл.

10, ал. 3 ЗКСД не представляват платежни документи, а биха установили единствено качеството на студент на ответника.

На следващо място, в отговора са изложени съображения за неправилност на начина на начисляване и капитализиране на лихвата през гратисния период, като възлага в тежест на ищеца да установи нейните размер и начин на начисляване. Оспорва се и доказателствената стойност на погасителния план като доказателство за реалния размер на дълга. Оспорват се всички претендирани от ищеца суми, както и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита към датата на подаване на исковата молба и претенцията за законна лихва върху целия остатък от главницата от 2 тази дата. В допълнение, излага, че липсва уведомяване на кредитополучателя преди подаване на исковата молба за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. На изложените в отговора доводи и възражения се твърди неоснователност на предявените искове и се отправя искане за постановяване на решение, с което същите бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание и с писмена защита ищецът поддържа исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание и с писмена защита ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Л. К., оспорва така предявените искове и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

Приобщен по делото е двустранно подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.02.2015 г., сключен между банката - ищец, като кредитор, и К. Ш.

(K.S.) - кредитополучател. Съобразно договора, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер от 86 056.52 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен. Предвидено е в т.4.1, че сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение.

Съгласно т.7, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Приети са по делото погасителен план към договора, подписан от ответника.

Приобщени са и уверения от Медицински университет - гр. Варна за студента К. Ш. (K.S.), според които за периода 2014г. - 2020г. студентът е бил записан в редовна форма на обучение в специалност „Медицина".

Съгласно приетото заключение на вещото лице М. В. П. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, усвоената по кредита сума от К. Ш. е 78 233.20 лв. чрез директни преводи към МУ - гр. Варна. С тази сума са платени такси за обучение за периода 2014г. – 2020г., като таксата за зимния семестър за учебната 2014г. – 2015г. е заплатена чрез предшестващ договор, поради което действително усвоената по кредита сума е сумата от 78 233.20 лв., а не посочената в договора – 86 065.52 лв. Върху усвоената главница е начислена капитализирана лихва за гратисния период, при което размерът на кредита е станал 105 300.17 лв.

Съгласно заключението на вещото лице, ответникът е извършил погасявания по кредита, като към датата на подаване на исковата молба 24.10.2024 г. същите са на обща стойност 37 786.47 лв. От тези суми за погасяване на сумите по процесния кредит банката е използвала сумата от 32 048,70 лв., като от нея сумата от 16446,79 лв. е прихваната срещу дължимата се главница, а сумата от 15 589,89 лв. е прихваната срещу 3 дължимата се възнаградителна лихва. Налице е плащане и на дължима се лихва за забава за периода до исковата молба в размер на 12,02 лв. Както вещото лице сочи, с тези суми са погасени задължението за главница с падеж до 28.11.2023 г., както и задължението за възнаградителна лихва с падеж до 28.11.2023 г. вкл., като задълженията са погасени изцяло, макар и със забава.

Предвид на това, че с плащанията към датата на предявяване на исковата молба – 24.10.2024 г. се погасяват задължения с падеж до 28.11.2023 г., то ответникът е в забава за задълженията си след последната посочена дата, която забава продължава повече от 90 дни.

С оглед на това са налице предпоставките по чл. 17.2. от ОУ към Договора и банката е могла да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това право може да бъде упражнено от кредитора чрез нарочно уведомяване на длъжника, като предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, независимо от настъпването на посочените в договора предпоставки за това. В конкретния случай няма данни „БАНКА ДСК“ АД да е уведомило ответника К. Ш., че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди датата на предявяване на иска, като липсват и твърдения в тази насока. В посочената хипотеза ролята на такова уведомление има исковата молба, като предсрочната изискуемост се счита настъпила от момента на връчването й на длъжника по кредита.

С оглед на всичко това следва да бъде прието, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което ответникът дължи цялата сума по него. Без значение е, че връчването на исковата молба е било извършено на назначен от съда особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Връчването на такъв представител има същото действие и последици, както и връчването на упълномощен от самата страна представител. В тази връзка са Решение № 86/27.10.2020 г., постановено по т.д. № 2118/2019 г. и Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г., двете по описа на ВКС, ТК, I т.о.

В отговор на поставените от съда въпроси, вещото лице сочи, че усвоената главница без капитализация на лихви е в размер от 78 233.20 лв., като ответникът е извършил плащания и след предявяване на исковата молба, които плащания са в общ размер на 28 773,17 лв. От последната сума банката е прихванала срещу задължението на ответника по кредита сумата от 25 500,01 лв., като с оглед на всички плащания на длъжника е останала непогасена част от главницата в размер на 38 955,48 лв. Изчисленият размер на възнаградителната лихва за гратисния период без капитализацията е 23 595,35 лв., като след приспадане на плащания е налице дължим се остатък от 17 893,08 лв. За исковия период от 28.12.2023 г. до 23.10.2024 г. се дължи възнаградителна лихва върху главницата без капитализация на договорната лихва за гратисния период, като това задължение е в размер на 3059,29 лв.

Същевременно за периода от 08.12.2021 г. до 23.10.2024 г. ответникът дължи лихва за забава в размер на 870,29 лв.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна: