Решение № 3245 от 12.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3245 гр. Пловдив, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330116095 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от „Плюс Сървис“ ЕООД против Ф. Н. Ф. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на лек автомобил „***“ с идентификационен номер ***, регистриран с рег. № ***, както и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на описаната вещ.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния лек автомобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен с продавача М. Х. е. К – едноличен търговец (МХ Аутохандел), регистриран в ***. Сочи, че за закупуването на автомобила са водени устни преводи и не е сключен писмен договор, но последният е обективиран във фактура № 12-2017/02.02.2017 г. на стойност от 19 500 евро. Твърди, че автомобилът е регистриран на 18.05.2017 г. с транзитен номер ***, като е следвало да бъде докаран от *** до *** от Ф. Н.

Ф., но лекият автомобил не е получен от ищеца. Сочи, че автомобилът е транспортиран с транзитни номера до ***, но вместо да бъде предаден от ищеца е продаден на 11.03.2017 г. с договор за покупко-продажба от Й. Ф. на Ф. Н. Ф., след което автомобилът е регистриран в *** с рег. № *** от Г.А.К. – 1 в качеството му на пълномощник Ф. Н. Ф.. Счита, че договорът за покупкопродажба е неистински документ, тъй като продавачът Й. Ф. не е бил собственик на автомобила, а последният е придобит от ищеца. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да предаде лекия автомобил на ищеца.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът - Ф.

Н. Ф., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесната вещ на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има основание за това.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния лек автомобил на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба.Доколкото наведеното от ищеца придобивно основание е деривативно – договор за покупко-продажба, като за реализиране на фактическия му състав следва да 2 се имат предвид определени особености с оглед предмета му, а именно – лек автомобил.

В производството по делото е представена в заверен от страната превод – фактура № 12-2017 от 02.02.2017 г., издадена от „МХ Аутохандел“ – дружество, регистрирано в *** с данъчен № ***, до „Плюс Сървис“ ЕООД.

Във фактурата е посочено, че последната се издава с основание продажба на търговец на автомобил „***“ с идентификационен номер на рама ***, с цвят – черен, на 117 000 км. Във фактурата е посочено, че е уговорена цена от 19 500 евро, получена в брой.

В процесната фактура е индивидуализирана вещта, предмет на продажбата с всичките й индивидуализиращи белези – марка, модел, номер на рама, цвят. Във фактурата се съдържат имената на продавача и купувача, както и техни подписи. Съдържа се и договорената цена. По този начин, документът изпълнява изискуемото съдържание на договора за продажба – страни, предмет и цена.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактурата обективира наличието на договор за покупко-продажба на процесното МПС. Също така, фактурата, представена на чужд език е придружена с точен превод на български език, който е заверен от страната, съгласно изискванията на чл. 185 ГПК, поради което се ползва с доказателствена стойност.

Доколкото продажбеното правоотношение е възникнало на територията на Федерална *** – за действителността на възникналото продажбено правоотношение следва да се осъществи преценка на немското законодателство.

Продажбата на движима вещ, вкл. и на лек автомобил по германското обективно материално право не е формална сделка, като за преминаване правото на собственост върху нея са необходими два акта: 1) постигане на съгласие за продажба между страните и 2) фактическото предаване владението на вещта, обект на този транслативен договор (в този смисъл е § 929 от германския Граждански законник, предписващ, че „за прехвърляне на собствеността върху движима вещ собственикът трябва да предаде вещта на приобретателя и двамата да са съгласни, че собствеността трябва да бъде прехвърлена. Ако купувачът владее вещта, достатъчно е споразумението за прехвърляне на собствеността”. Следователно, заплащането на уговорената 3 цена не е част от фактическия състав на договора за покупко-продажба, а е в изпълнение на вече породено продажбено правоотношение.

В случая процесният договор е сключен в писмена форма и последният обективира прехвърлянето на вещта в полза на ищеца. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, съотв. не е оспорил обстоятелството, че праводателят на ищеца е станал собственик на автомобила. Поради което следва да се приеме, че по силата на така сключения договор ищецът е придобил собствеността по отношение на процесния автомобил, като по силата на едно възникнало мандатно правоотношение и по възлагане на ищеца – движимата вещ е била предадена на ответника – за транспортиране до територията на ***.

Ответникът в производството по делото не установява, че е получил фактическата власт по отношение на вещта по силата на валидно договорно правоотношение от праводателя на ищеца, а именно - „МХ Аутохандел“, поради което следва да се приеме, че в изпълнение на породеното между ищеца и „МХ Аутохандел“ автомобилът е предаден на ответника, който по възложение на ищеца е приел фактическата власт, за да транспортира автомобила – от името и за сметка на ищеца. Т.е. установява се и вторият акт, въз основа на който се прехвърля правото на собственост, а именно предаването на фактическата власт върху автомобила.

Следва да се посочи, че дори да се приеме, че приложение следва да намери българското материално право - съгласно разпоредбата на чл. 144, ал.

1 от Закона за движение по пътищата собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. Когато се прехвърля собствеността на регистрирани автомобили (в страната), подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени – чл. 144, ал. 2 ЗДвП. В случая, ищецът поддържа да е закупил от процесния автомобил от германското „МХ Аутохандел“, за което е издадена фактура № 12-2017 от 02.02.2017 г. Към датата на покупкопродажбата процесният автомобил не е бил регистриран в ***. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото Разрешение за временно движение от 17.06.2017 г., в което е посочено, че процесното МПС е без регистрационен номер. Следователно за прехвърлянето му е достатъчно да бъде спазена писмената форма на договора съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП. В процесната фактура е индивидуализирана вещта, предмет на продажбата и 4 документът изпълнява изискуемото съдържание на договора за продажба – страни, предмет и цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва – чл. 200, ал. 2 ЗЗД. В случая от представената по делото фактура се установява, че цената е заплатена на продавача в деня на подписване на фактурата – 02.02.2017 г., към който момент ищецът е придобил собствеността по отношение на автомобила.

От представените по делото доказателства се установява, че е инициирана процедура по регистриране на автомобила на територията на *** от страна на ответника по силата на заявление № ***, към което е приложена декларация от 26.05.2017 г., в която ответникът е посочил, че е придобил процесният автомобил на 11.03.2017 г. В преписката е приложено удостоверение за допускане в движение част I и част II от 10.02.2017 г., в които удостоверения е посочено, че последните се издават на Й. Ф..

Представен е и договор за покупко-продажба от 11.03.2017 г., сключен между Й. Ф. – в качеството му на продавач и ответника Ф. Н. Ф., в който е установено, че автомобилът е предаден на ответника срещу заплатена продажна цена от 5 000 евро.

Посоченият договор е сключен след датата на придобиване на собствеността на автомобила от страна на ищеца, като ответникът не установи в производството по делото, че праводателят му е станал собственик на автомобила – в момент, предхождащ датата на закупуването му от ищеца.

В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., II г. о., ГК, се приема, че при защита правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, тежестта на доказване на основните правно релевантни факти - придобивното основание по см. на чл. 77 ЗС като фактически състав, на което страната твърди, че е собственик, както и владението като упражняване на фактическа власт на вещта и то без основание от ответника, е на ищеца по делото. Когато, в рамките на защита на правото на собственост, се противопоставят правоизключващи основания, базирани на частен писмен документ, тежестта на доказване на неговото съществуване, т.е. процесуалното задължение за 5 установяване на съществуването, валидността и истинността при оспорване по см. на чл. 154 ГПК (отм.), е на страната, която се ползва от него. В случая ответникът не е възразил, че е придобил собствеността на автомобила по силата на посочения договор за покупко-продажба, респ. не е заявил, че ще се ползва от представения от ищеца договор.

В този смисъл ответникът е закупил вещта от лице, което не е било собственик към датата на изповядване на сделката, поради което договорът не е породил вещно-транслативния си ефект и ответникът не е станал собственик.

Предвид изложеното следва да бъде прието в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба от 02.02.2017 г. на процесния лек автомобил.

Следва да се приеме за установено, че ищецът е собственик на лекия автомобил, индивидуализиран по номер на рама и номер на двигател – ***, който номер се установява от представеното по делото заявление за първоначална регистрация (л. 5 по делото). В производството по делото не бяха представени доказателства, че автомобилът е получил соченият от ищеца регистрационен номер на територията на ***. За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 209 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2015 г., I г. о., ГК , в което се приема, че основните идентификационни белези на МПС са номера на двигателя и номера на рамата на автомобила.

В производството по делото се установява, че ответникът осъществява фактическа власт по отношение на автомобила, доколкото последният е започнал процедура по регистрация на автомобила на територията на *** по силата на заявление и декларация, като в полза на ответника е издадено Разрешение за временно движение от 17.06.2017 г. В производството по делото не са релевирани възражения, респ. не са представени доказателства, че към момента на образуването му процесното моторно превозно средство вече не се намира във фактическата власт на ответника. Ответникът не установи, че осъществява фактическа власт по отношение на автомобила на правно основание, доколкото се установи, че последният не е станал собственик.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb4afcad-2e62-46c6-ba73-0edc675006f2