Определение № 8389 от 28.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20133/2025
- Вид
- Определение № 8389
- Подписан
- 28.02.2026
- В сила
- 28.02.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8389 гр. София, 28.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110120133 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. П. срещу Т. К. Т. - П., с която са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8027,28 евро (15700 лв.), представляваща ½ от главница по паричен заем, предоставен през 2017 г. от наследодателя на ищцата на ответницата, и сумата от 486,27 евро (951,07 лв.) – мораторна лихва върху главницата за периода 19.09.2024 г. – 25.02.2025 г., а в условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8027,28 евро (15700 лв.) – ½ от получена от ответницата без основание сума от наследодателя на ищцата и 486,27 евро (951,07 лв.) – мораторна лихва върху главницата за периода 19.09.2024 г. – 25.02.2025 г.
В исковата молба се твърди, че А. И. П. е починал на 16.08.2023 г. и на основание чл. 9 ЗН като негова съпруга ищцата има право да получи ½ от наследствената маса. Поддържа, че съгласно подадената от наследодателя й за 2023 г. годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, през 2017 г. същият е предоставил на ответницата Т. К. паричен заем в размер на 16054,56 евро (31400 лв.). При преглед на документацията на наследодателя не са открити документи, които да удостоверяват сключения между него и ответницата договор за заем. Излага съображения, че всеки, който е получил без основание нещо дължи връщането му. Поддържа, че на 11.09.2024 г. ответницата, чрез своя баща е получила покана за доброволно изпълнение, с което ищцата я е поканила в 7-дневен срок да върне получената сума, но това не се случило. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Т. К. Т. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че никога не е получавала пари от наследодателя на ищцата в заем или без основание. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна доколкото не са изложени фактически твърдения кога е бил уговорен падежът на предоставения на ответницата от наследодателя на ищцата паричен заем в размер на 16054,56 евро (31400 лв.) при твърдението, че същата е предоставена на основание договор за заем, поради което на 1 ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни претенциите си, като за процесуална икономия това бъде сторено с настоящото определение.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са искове с правна квалификация чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално съединени с искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
По главния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1) съгласие между наследодателя на ищцата и ответницата за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, 2) реално предаване на твърдяната сума на ответницата, При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила задълженията си по договора.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: че наследодателя на ищцата е предал на ответницата твърдяната сума.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже правно основание за получаването, респективно за задържане на полученото.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за погасяване на вземанията по давност в тежест на ищцата е да установи настъпването на обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на твърдяната сума на ответницата, респективно, че същата е поела задължение да я върна на падежа, както и за наличието на обстоятелства, които са основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
По доказателствата:
Тъй като с отговора на исковата молба ответницата е оспорила истинността на представеното с исковата молба извлечение от данъчна декларация, на ищцата следва да бъдат дадени указания да заяви дали ще се ползва от документа и в случай, че ще се ползва от него – да го представи в цялост и в оригинал.
По отношение на оспорването на нотариалната покана съдът намира, че то по същество касае нейната доказателствена стойност, поради което тя следва да бъде приета като писмено доказателство по делото, а по въпроса дали удостоверява получаването на покана за доброволно изпълнение от ответницата съдът ще вземе становище с крайния си съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответницата да уточни исковата молба, като изложи 2 конкретни фактически твърдения на коя дата е бил сключен процесният договор за паричен заем в размер на 16054,56 евро (31400 лв.), сключен между наследодателя на ищцата и ответницата, съответно на коя дата е предадена процесната сума на ответницата и кога е настъпил неговият падеж.
Указва на ищцата, че при неизпълнение на указаният в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2026 г. от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.
П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи, с изключение на извлечението от данъчна декларация.
ОТЛАГА приемането като писмено доказателство по делото на извлечение от данъчна декларация до депозиране на становище на ищцата във връзка с възражението на ответницата относно истинността на декларацията.
УКАЗВА на ищцата, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба, с препис за насрещната страна да заяви дали ще се ползва от представената данъчна декларация, като в случай, че ще се ползва от нея – да представи същата в цялост и в оригинал.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на 3 исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4