Решение № 14391 от 12.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14391 гр. С., 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110170598 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу К. Г. Р. и Г.

И. Р., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност, както следва: К. Г. Р. ¾, а Г. И. Р. ¼ от следните суми: 2246,48 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.5.2018 г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.12.2021 г. до изплащане на вземането; 369,91 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.; 37,17 лв. – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., както и 8,30 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с И. Г. Р. – наследодател на ответниците, договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Т.“, бл. 350, вх. „А“, ет.

7, ап. 20, която не била заплатена в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. Г. Р. е подала отговор на исковата молба, в който е посочила, че е инвалид и не може да пътува, като моли плащането на претендираните суми, ако може да бъде извършено разсрочено, тъй като е пенсионер по болест.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. И. Р. не е подал отговор на исковата молба.

1

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото акт № 17 от 24.01.1982 г. се установява, че на посочената дата бил сключен граждански брак между И. Г. Р. и К. Г. И.а, с фамилия след брака Р..

От представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 08.03.1991 г., се установява, че на посочената дата И. Г. Р. придобил собствеността върху процесния апартамент № 20, находящ се в гр. С., ж.к.

„С.Т.“, бл. 350, вх. „А“, ет. 7.

От доказателствата по делото се установява, че И. Г. Р. е починал на 10.04.2013 г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга – К. Г. Р. и син – Г. И. Р.. Ето защо и по силата на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругата и детето наследяват по равна част от правото на собственост на наследодателя си, респ. 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище се разделя между двамата наследници, поради което всеки един от тях се явява собственик на 1/4 идеална част от него. Доколкото се установи, че съпругата е придобила 1/2 идеална част от имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен по време на брака й с И. Г. Р., същата се явява собственик на 3/4 части от имота (в какъвто смисъл е уточнението на исковата молба от 25.01.2022 г.). При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците К. Г. Р. и Г. И. Р. са станали съсобственици на процесния имот при посочените квоти, поради което са потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период.

В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените осъдителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 2 изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че К. Г. Р. и Г. И. Р. са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците К.

Г. Р. и Г. И. Р., в качеството им на универсални правоприемници и съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в процесния имот е имало 2 броя радиатори с монтирани ИРРО в следните помещения: хол и стая, коридор,както и щранг-лира в банята с размери 2 елемента ф 27мм, височина 2.6 м, без техническа възможност за монтаж на уред; за периодите 2018/2019 г. и 2019/2020 г. не е бил осигурен достъп, за което са представени протоколи за неосигурен достъп на двете дати за отчет от 08.05.2019 г., 13.05.2019 г., 05.06.2020 г. и 11.06.2020 г., поради което за същия период има служебно изчислена ТЕ за 3-те отоплителни тела; за исковия период няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 01.11.2000 г.; в процесния имот няма монтиран узаконен водомер за топла вода, поради което за исковия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ 3 на база един брой потребител на топла вода; изчисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата нормативна уредба; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.

По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период (01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.) следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2208,46 лв., както и сумата от 37,17 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. От ответниците К. Г. Р. и Г. И. Р. ищецът претендира съответно ¾ и ¼ от дължимите суми, поради което следва да се приеме, че от така определените суми К. Г. Р. дължи 1656,34 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, а Г. И. Р. дължи 552,11 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането. На следващо място К. Г. Р. дължи 27,87 лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането, а Г. И. Р. дължи 9,29 лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb4a81da-3dc4-46ab-8325-15f5e3614656