Решение № 260303 от 09.11.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ II - 210

09.11.2020 година град

Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

При участието на секретаря Ст.Вълкова………………като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 2288 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от К.С.К., ЕГН **********,*** против решение № 1867/30.07.2020г по гр.д.№2320/2020г на районен съд –Бургас в частта, в което е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря С., ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител Г.М. месечна издръжка в размер на 250лв ,считано от м.февруари 2020г до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело и в частта, в която се определя режим на лични отношения между бащата и детето през първите шест месеца след влизане в сила на съдебното решение,както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00часа до 18,00часа в неделя, без преспиване и след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението по един месец през лятото, когато майката не ползва годишен платен отпуск.Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ГПК – решението е връчено на процесуалния представител на въззивника на 31.07.2020г, а жалбата е входирана на

14.08.2020г.Съдържа реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и допустима.В нея се твърди ,че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и е необосновано.Съдът не е изложил мотиви по твърденията на въззивника –ответник за платени от него и неговите родители наем на жилището, в което живее ищцата и детето и консумативните разноски за него, както и, че ответникът е закупувал дрехи и други необходими неща за детето и е плащал издръжка. Необосновано са игнорирани доказателствата за доходите на ищцата и за момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, като до този момент е получавала 674,93лв месечно ,а от друга страна не е взето предвид ,че ответникът няма постоянни месечни доходи. Неправилен и необоснован е изводът ,че ищцата не разполага със средства и, че ответникът не е предоставил такива в размера ,за който е осъден да заплаща издръжка за минал период. В нарушение на процесуалните правила районният съд е отказал да приеме представените от ответника писмени доказателства – анекс към договор за наем и разписки за реализирани консумативни разноски,които според въззивника-ответник дават яснота между кои страни е сключен договора за наем и кой е заплащал сумите за ползването на отдаденото под наем жилище и, че е предоставял достатъчно средства за издръжка на детето за минал период.

По отношение на обжалваното решение,в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето, се твърди,че то е неправилно ,като също са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.Според въззивника решението е постановено само на база твърденията на ищцата при изготвяне на социалния доклад относно емоционалното състояние на детето след фактическата раздяла между родителите и е неизяснен въпроса необходими ли са по-чести контакти с бащата

,с оглед преодоляване на настъпилото отчуждаване.За да се реши въпросът с адекватния режим на лични отношения е следвало съдът да изясни както възможността за осигуряване на добър социален и битов живот на детето по време на личните контакти ,така и възпитателските качества на бащата и имат ли те благоприятно въздействие върху развитието на детето.Няма доказателства по делото за проведен с детето разговор от социалните работници, дали то желае да остане с преспиване при баща си ,макар той да съжителства с друга жена и дали майката създава пречки да се осъществяват пълноценни контакти с бащата.Съдът не е взел предвид при постановяване на решението ,че при ответникът има създадени добри битови условия за преспиване на детето, а е наблегнал в мотивите си на факта,че след като живее с друга жена, детето не следва да остава при него да преспива.Не са събрани достатъчно доказателства дали бащата има нужния капацитет и условия, за да може детето да пребивава при него през първите шест месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя и по един месец през лятото ,без значение от факта дали майката е в платен годишен отпуск и през официалните празници.Изготвеният социален доклад е непълен ,без посещение в дома на ищцата.На базата на посоченото в него,че детето отказва да контактува с непознати и трудно се адаптира към нова обстановка, съдът е постановил своето решение относно режима на лични контакти.От събраните гласни доказателства се установява,че ищцата постоянно изключва телефона си и не дава на детето да контактува с баща си ,което според него е основната причина то да се промени и да се затвори в себе си.Въззивникът-ответник счита ,че така определеният от съда режим на лични отношения ще доведе до по-голямо отчуждаване на детето от бащата ,с оглед възприетото от майката поведение. Счита, че решението е постановено при непълнота на доказателства –претендира изслушване на свидетел –неговата майка и необходимост от нов социален доклад , като бъде осъществено посещение в дома на майката и да се проведе разговор с детето дали желае да остане с преспиване при въззивника-ответник .Моли да се постанови решение,с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като се отхвърли иска за присъждане на издръжка за минало време /от м.февруари 2020 г до депозиране на исковата молба/ и да се измени постановения режим на лични отношения с детето през първите шест месеца ,така както е посочено в решението на районния съд ,но с преспиване при бащата събота срещу неделя ,както и един месец през лятото и през останалите празници – Великденски, Коледни и ученическите ваканции ,като този режим не зависи от факта дали майката е платен отпуск ,като този режим бъде определен и за в бъдеще,като алтернативно желае личните срещи през месеца да се провеждат на адреса на неговите родители в кв.В.,ул.Ч.

*,а в случай,че ищцата желае през останалото време доброволно да предостави възможност да се среща с детето, то тази възможност да се запази.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.Н.М.,чрез пълномощника й адв.Ангелова,в който тя е оспорена като неоснователна.Оспорено е твърдението,че въззивникът -ответник е заплащал наема на жилището ,в което са живели тя и детето,както и относимостта на представите писмени доказателства към спора.Отделно,твърди се ,че представеният анекс към договор за наем е с противоречащи си клаузи и е съставен за целите на настоящото производство.Счита,че дори ищцата да не е участвала в плащането наема за жилището, това няма отношение към задължението за изплащане на издръжка за малолетното дете.Счита,че правилно районният съд е отказал да приеме посочените в жалбата доказателства, доколкото същите са ирелевантни за спора.Въззивникът –ответник не е представил по делото доказателства за своите доходи ,като е заявил, че работи без трудов договор.Правилно е решението на районния съд и в частта относно определения режим на лични отношения, като е взет предвид родителският капацитет на бащата и състоянието на детето.Въззивникът-ответник сам се е дистанцирал и дезинтересирал от него и не се е обаждал повече от два месеца, след като е напуснал общото жилище.Счита ,че желанието на въззивника-ответник детето да преспива при него е породено само от собственото му удобство и не е съобразено с характера на С. и това, че трудно комуникира с чужди хора.От събраните гласни доказателства е установено, че след напускането на бащата, детето още повече се е затворило в себе си. Счита, че определеният от съда режим на лични отношения през първите шест месеца ще осигури едно по-плавно привикване на детето към новата ситуация. С оглед характеровите особености на детето, съдът правилно е определил по-ограничен режим в началния период на адаптация ,в съответствие със Закона за закрила на детето и с висшия му интерес.Моли да се потвърди решението в обжалваната му част.

Предявените искове са с правно основание чл.127,ал.2 СК,вр.с чл.149 СК.

При служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното съдебно решение настоящата инстанция констатира ,че постановеният първоинстанционен съдебен акт е валиден и допустим.

По въззивната жалба против решението, с което е присъдена издръжка за минало време:

В исковата молба ищцата, в качеството й на майка и законна представителката на малолетната С.К.К. твърди,че от м.февруари 2020 година бащата на детето –ответника К. е напуснал съвместно обитаваното от тях жилище и от тогава до датата на подаване на исковата молба не е заплащал издръжка за детето,с изключение на сумата 200лв, платени на 18.05.2020г.Ищцата твърди , че детето посещава детска градина,за което се заплаща месечна такса, за транспортни разходи заплаща 50лв и същата сума за посещение при психолог.Твърди се също , че детето е с диагноза атопичен дерматит, което налага закупуване на скъпоструващи лекарства и козметика.Съдът е уважил иска за присъждане на издръжка частично, като е осъдил ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв, считано от м.февруари 2020г. Претенцията за издръжка за минало време обхваща периода от м.февруари 2020г до 21.05.2020г, когато е предявен искът.Ответникът оспорва решението в тази част, като твърди,че е заплащал наема на жилището, което се ползва от ищцата и детето, консумативните разноски за него/ток и вода/ и е закупувал дрехи и други необходими неща за детето.Съдът намира, че е недоказано твърдението на ответникът ,че не дължи издръжка за минало време, тъй като е заплащал такава, с изключение на сумата 200лв, платена на 17.05.2020г, която следва да се приспадне от дължимата сума за издръжка за минало време. Плащането на наема на жилището,обитавано от ищцата и детето и на консумативните разноски за него, не представлява плащане на месечна издръжка за детето, необходима за осигуряване на средства за неговото ежедневно съществуване. Дори тези разходи да са били плащани изцяло от бащата, отношенията между страните са облигационни и следва да се разрешат по друг ред. По делото е представена разписка от 17.05.2020г, от която се установява,че ответникът е платил на баща си С.К. сумата 250лв, но не се установи тези пари да са били предназначени или да са били дадени на майката за издръжка на детето.По делото са представени също и две нареждания за касов превод за сумите 4500лв и 3255лв, които безспорно са преведени по банковата сметка на ищцата.Тези преводи обаче са извършени в предхождащ период /м.януари 2020г/,преди настъпване на раздялата между страните, а началният момент, от който се претендира заплащане на издръжка за минало време е м.февруари 2020г.Освен това въпросните суми са приведени от трето лице, с посочено основание : за ремонт и материали на обект в У. и от обясненията на ответника става ясно ,че парите са приведени по сметка на ищцата поради наличието на принудително изпълнение против него, заради банков кредит, а не са били предназначени за издръжка на С..От показанията на свид.К., майка на въззивника също не се установи по категоричен начин, че средствата, преведени на майката са били предназначени за месечната издръжка на детето.Дори тези средства да са изтеглени от ищцата, отношенията с ответника следва да се разрешат по друг ред. При определяне на размера на дължимата издръжка за минало време съдът взема предвид нуждите на детето и възможностите и материалното състояние на даващия издръжка.Детето е на 6 години и два месеца към датата на подаване на исковата молба.Страда от а. д./амболаторен лист на л.144 от делото/.Доказателства за доходите на бащата не са представени, но самият той признава пред районния съд ,че работи без трудов договор и реализира доходи, без да посочва конкретния им размер.От представената заповед № РД-18-62/03.07.2020г и регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че ищцата е регистрирана като безработна на 07.07.2020г.Преди това е работила на трудов договор, с доход 675лв средно месечно.При тези данни съдът намира ,че определеният от районния съд размер на издръжката за минало време/на месец/ е адекватен на нуждите на детето и е съобразен с възможностите на родителя,задължен да я дава.За периода от м.февруари 2020г до 21.05.2020г сумата, дължима за издръжка възлиза на 925лв. Като се вземе предвид изплатената сума в размер на 200лв на 17.05.2020г, остава да се дължат 725лв издръжка за минало време. Издръжката за времето след подаване на исковата молба остава непроменена,тъй като няма постъпила жалба против решението в тази част.Горното налага отмяна на обжалваното решение ,в частта в която е присъдена издръжка за минало време :от м.февруари 2020г до 21.05.2020г за сумата над 725лв издръжка за посочения период,като се отхвърли иска до сумата от 925лв.