Определение № 3822 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3822 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100606624 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 13380/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 102 състав, с което на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 4, т. 1 НПК съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснато в досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила.

С атакуваното протоколно определение първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия. СРС е изходил от съдържанието на разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК, като е посочил, че същата включва изискването концентрацията на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда да е установена „по надлежния ред“. Приел е, че този ред е уреден със специален подзаконов нормативен акт – Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Първоинстанционният съд е посочил, че след като в обстоятелствената част на обвинителния акт е възпроизведено съдържанието на чл. 343б, ал. 1 НК и е направено позоваване на Наредба № 1/19.07.2017 г., прокурорът е следвало да конкретизира кои нейни разпоредби счита за относими към установяването по надлежния ред на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Според СРС този недостатък не се преодолява чрез изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства относно даването на кръвна проба и установената при изследването концентрация на алкохол, доколкото от тях не става ясно кои 1 конкретни правила на Наредбата обвинението приема за приложими към начина на установяване на инкриминирания резултат. В подкрепа на този извод районният съд е направил съпоставка със случаите, при които обвинението се основава на отказ на водача да предостави кръвна проба за изследване, като е посочил, че в тези хипотези в обвинителния акт се цитира конкретната разпоредба на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., която урежда именно този въпрос. С оглед на изложеното СРС е приел, че липсата на конкретизация на относимите според обвинението разпоредби на Наредбата препятства обвиняемия да разбере в пълнота фактическите обстоятелства, при които се твърди да е осъществено престъплението, и да организира защитата си, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираното процесуално нарушение.

Срещу така постановеното определение е подаден частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се поддържа, че изводът на районния съд за допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила е неправилен. В протеста се излага, че обвинителният акт съдържа необходимите фактически обстоятелства, индивидуализиращи в достатъчна степен повдигнатото обвинение. Посочени са времето и мястото на деянието, управляваното от подсъдимия моторно превозно средство, извършената полицейска проверка, резултатът от изследването с техническо средство, последвалото вземане на кръвна проба, извършеното химическо изследване, конкретният протокол, в който резултатът от него е обективиран, както и установената концентрация на алкохол в кръвта от 1,85 на хиляда.

Посочено е също, че установяването е извършено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Прокурорът оспорва разбирането на първоинстанционния съд, че за процесуалната годност на обвинителния акт е необходимо в него да бъдат цифрово посочени конкретните разпоредби на Наредба № 1/19.07.2017 г., уреждащи отделните действия по вземането, съхраняването и изследването на кръвната проба. Според изложеното в протеста обвинението е формулирано по начин, който позволява на подсъдимия да разбере както фактическите обстоятелства, при които според прокуратурата е осъществено деянието, така и неговата правна квалификация, поради което правото му на защита не е ограничено. Поддържа се още, че поставените от защитата въпроси относно конкретния начин на пробовземане, вида на използвания антисептик, спазването на процедурните изисквания при вземането и изследването на кръвната проба, както и необходимостта от събиране на допълнителни доказателства и назначаване на експертизи, не разкриват непълнота на обвинителния акт. Според прокурора тези обстоятелства са относими към доказателствената годност и оценката на събраните доказателства, респективно към доказаността на обвинението по същество, които въпроси следва да бъдат разрешени в съдебната фаза след събиране и проверка на относимия доказателствен материал, а не чрез прекратяване на съдебното производство в разпоредителното заседание. По тези съображения в частния 2 протест се иска атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в частния протест, съображенията на първоинстанционния съд и материалите по делото, в пределите на въззивната проверка, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е основателен.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, включително на правото му да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Преценката за наличието на такова нарушение при изготвянето на обвинителния акт следва да бъде извършена с оглед изискванията на чл. 246 НПК и основното предназначение на обвинителния акт да очертае предмета на доказване и фактическите и правните рамки, в които подсъдимият следва да организира защитата си.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по тълк. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като липсата на съществени фактически обстоятелства, принадлежащи към предмета на обвинението, може да доведе до ограничаване на правото на защита. Изискването за пълнота на обвинителния акт обаче не означава, че в него следва да бъде възпроизведена цялата доказателствена съвкупност или предварително да бъдат разрешени всички въпроси, свързани с достоверността, достатъчността и доказателствената стойност на отделните доказателствени източници. Това разбиране е потвърдено и с Тълкувателно решение № 6/19.02.2018 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСНК на ВКС, в което е проведено разграничение между задължителните реквизити на обвинителния акт по чл. 246 НПК и допълнителните обстоятелства по чл. 235 НПК, които прокурорът посочва, когато са налице, но които не съставляват съществени реквизити на обвинителния акт. В тълкувателния акт изрично е прието, че постановките на Тълкувателно решение № 2/2002 г. относно съдържанието на обвинителния акт и значението му за упражняването на правото на защита запазват своята актуалност и при действащата нормативна уредба. Преценен спрямо така очертания стандарт, внесеният по настоящото дело обвинителен акт не разкрива непълнота от такова естество, която да е довела до ограничаване правото на защита на подсъдимия и да обосновава прекратяване на съдебното 3 производство по реда на чл. 249, ал. 2 НПК.

От съдържанието на обвинителния акт е видно, че в обстоятелствената му част са изложени конкретните факти, чрез които прокуратурата индивидуализира инкриминираното деяние. Посочени са времето и мястото на управлението на моторното превозно средство, управляваният от подсъдимия автомобил, извършената полицейска проверка и резултатът от изследването с техническо средство. Изложени са и обстоятелствата относно последвалото вземане на кръвна проба, нейното химическо изследване и конкретният протокол, в който резултатът от изследването е обективиран, като е посочена установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,85 на хиляда. В обвинителния акт е направено и изрично позоваване на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. По този начин обвинението е индивидуализирало както фактическото поведение, което вменява на подсъдимия, така и способа, чрез който поддържа, че е установен релевантният за съставомерността резултат. Спорът по делото следователно не произтича от липсата на фактически твърдения относно това кога, къде и при какви обстоятелства подсъдимият е управлявал моторното превозно средство или каква концентрация на алкохол обвинението приема за установена, а се концентрира върху въпроса дали за процесуалната годност на обвинителния акт е необходимо прокурорът допълнително да посочи и конкретните разпоредби на Наредба № 1/19.07.2017 г., регламентиращи реда за установяване на тази концентрация.

Въззивният съд не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че непосочването в обвинителния акт на конкретните разпоредби на Наредба № 1/19.07.2017 г., регламентиращи реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, съставлява непълнота на обвинението, водеща до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Към датата на инкриминираното деяние – 10.01.2025 г., приложима е редакцията на чл. 343б, ал. 1 НК след изменението с ДВ, бр. 74/2015 г., съгласно която съставомерната концентрация на алкохол в кръвта следва да е установена „по надлежния ред“. Този ред е нормативно регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г., която урежда способите за установяване употребата на алкохол, както и вземането, съхраняването, транспортирането и изследването на кръвните проби. Обстоятелството, че съдържанието на признака „по надлежния ред“ се конкретизира посредством правилата на Наредбата, не означава обаче, че непосочването на конкретните разпоредби във всички случаи представлява съществена непълнота на обвинителния акт по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Преценката следва да бъде извършена с оглед конкретното съдържание на обвинителния акт и предназначението му да очертае фактическите и правните предели на обвинението. В тази насока е и принципното разрешение, дадено в т. 7 от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС относно бланкетните наказателноправни норми, според което съдът може да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 НК, когато фактическите 4 обстоятелства по извършването му са описани в обвинението. Макар тълкувателното решение да е постановено по отношение на съставите по чл.

343 НК, принципно значение за настоящия спор има отдаденото водещо значение на фактическото описание на инкриминираното поведение, а не изолирано на цифровото обозначаване на относимата извъннаказателна норма. Бланкетният характер на наказателноправната норма и необходимостта съдържанието на признака „по надлежния ред“ да бъде определено чрез правилата на Наредба № 1/19.07.2017 г. не обуславят сами по себе си извод, че липсата на цифрово посочване в обвинителния акт на всяка относима разпоредба от Наредбата представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Последният извод предполага самостоятелна преценка дали с оглед конкретното съдържание на обвинителния акт тази липса действително е довела до неяснота относно фактическите или правните предели на обвинението и вследствие на това – до ограничаване на правото на защита на обвиняемия по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.