Решение № 274 от 17.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

274 /17.08.2020 год., гр.П.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и двадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Илиана Д. при секретаря К. Рядкова, разгледа гражданско дело № 809 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от името на П.Х.К., ЕГН ********** ***, поставен под пълно запрещение, представляван от своя настойник К.Х.К. EГН **********,***, срещу ответника С.Л.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** – за връщане на сумата от 50000 лв., като дадена без основание.

Искът се основава на следните обстоятелства:

Твърди се, че на 15.11.2017 г. ищецът П.Х.К. продал своя собствен недвижим имот, находящ се в гр.С.З., ведно с обзавеждането в него. В резултат от сделката по сметката му постъпили 51 000 лева, от които както следва: 2000 лева – капаро (на 11.10.2017 г.), 14800 лева - стойност на обзавеждането и 34 200 лева - продажна цена на имота.

На 16.11.2017 г. без правно основание сумата от 50 000 лв. била преведена на срочен влог на името на ответника С.И. в „Банка ДСК".

Твърди се още, че на

18.10.2018 г. с влязло в законна сила решение на ОС-В. по гр.д.1332/2018 г., ищецът бил поставен под пълно запрещение с диагноза „“, а органа по настойничество и попечителство при Община В. назначил за настойник неговия брат - К.Х.К., ЕГН **********.

Пояснено е, че за първи път на 12.09.2016 г. ищецът П.К. бил приет в Психиатрична болница гр.П. с диагноза „“. След това -на 07.04.2017 г. отново бил приет в болницата след прекаран , довел до утежняване па дементното му състояние, а в началото на м.февруари 2018 г. - хоспитализиран в МБАЛ „Св. Марина" ЕАД гр.В. с окончателна диагноза – „“.

За периода от 04.2016 г. до февруари 2018 г. били налице данни, че П.К. имал , в гр. С., имал също и , гр. П., както и др. прояви, но отказвал да се лекува и бил некритичен към състоянието си.

Според настойка на ищеца, към

16.11.2017 г. представляваното от нето лице страдало от такова заболяване, което го препятствало разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него средства.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 50 000 лв., преведени на срочен влог, като получени без основание, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Обстоятелствата очертават претентцията като такава по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за връщане на даденото при начална липса на основание.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва основанието и размера на предявения иск, както и част от обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Не се оспорват фактическите твърдения, че на 15.11.2017 г. ищецът П.Х.К. продал собствения си самостоятелен обект в сграда с идентификатор , в гр.С.З. на Г. К. Г., ЕГН **********, ведно с обзавеждането, при което по сметката му постъпила съответна парична сума.

Признава се и факта, че на 16.11.2017г. ищецът превел на името на ответника сумата от 50000 лв. на открития в същия ден срочен влог. Подчертава се, че това станало „самостоятелно, при ясно и пълно съзнание“, а основанието се установявало от представената операционна бележка № 29 от 16.11.2017 г., съставена за прехвърляне на сумата от дебитната сметка на ищеца в срочния влог на ответника и което преводно нареждане било подписано собственоръчно от ищеца.

От правна страна се оспорва липсата на основание за дването, съответно – получаването на паричната сума, като се твърди, че преводът е извършен ви изпълнение на морален дълг на П.К..

Под морален дълг се има в предвид изпълнението на дадено обещание от ищеца пред неговата съпруга, преди тя да почине и пред самия ответник, че те двата /ищеца и съпругата му/ ще му прехвърлят „всичко което имат“. Като причини за това им намерение се сочат родниските връзки – ответникът бил син на сестрата на покойната съпруга на П.К. и това, че тъй като те нямали деца, чувствали като свой син С.И., който бил „израснал при тях и се грижел за тях“.син В отговорът се твърди също, че ищецът сам предложил на ответника да му открие влог в банка, на който да прехвърли сумата от 50 000 лв. На 16.11.2017г. двамата отишли в клона на Банка „ДСК"-П. и след като ответникът подписал договор със служител, ищецът при ясно и пълно съзнание, доброволно превел по влога процесната сума. Затова и въпросната престация не била лишена от основание.

В подкрепа на изложеното се сочат още фактите, че няколко месеца преди това на 31.05.2017 г., П.К. дарил на ответника оставената му в наследство му 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор , както и сгради с идентификатор ; ; ; и , всички по КК и КР на гр.П., за което бил съставен нотариален акт №59, т. II, д.

№202/2017г, с акт №71, т. 3, дело 371/2017 г. на нотариус П. К.

Оспорва се към 16.11.2017г. ищецът да е страдал от заболяване, което да го е препятствало разумно, съзнателно, свободно и без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него средства.

Излагат се твърдения, че описаната не била свързана с типичното , а била следствие на прекаран от ищеца . Това било видно от Епикриза от 07.05.2017 г. от Държавна психиатрична болница – П.. Нямало данни ищеца да не може да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Едва на 12.02.2018г. при постъпването в УМБАЛ „СВЕТИ

МАРИНА" ЕАД гр. В., на ищеца била поставена диагноза . Била издадената Епикриза от

17.02.2018 г., описваща, че се касае за пациент с правилно структурирана реч, който към момента на изследването е със , изписан с подобрение след проведено лечение. Твърди се, че през месец август, за първи път ищецът бил диагностициран с , при който достигнат стадии, състоянието на . Тогава бил поставен под запрещение, съобразно решението на ОС-В. от 28.09.2018 г.

В тази връзка се поддържа, че до месец септември на 2018 г. ищецът бил психически годен без външна намеса да формира и изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него средства. Свидетелство за това било и обстоятелството, че на 06.02.2018 г. същият лично упълномощил по нотариален ред племенницата си К.К.П., ЕГН **********

(дъщеря на неговия настойник и брат

К.Х.К.), да продаде всичките му земеделски имоти в землището на с.Г. И., община Т., обл.Я. На 21.02.2018г. пълномощницата продала по съответния ред земите му за сумата от 37 467.66 лв., която била получена по банков път, но без данни същата да е постъпвала по сметката на представителя или на представлявания. Изразени са съмнения относно добросъвестността на настойника на ищеца при водене на настоящото дело.

Пак във връзка със способността на ищеца да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е посочено, че на 11.10.2017 г. той подписал предварителен договор за покупко-продажба на въпросния апартамент в гр. С.З., с нотариална заверка на подписите, а впоследствие по нотариален ред - и окончателния договор от 15.11.2017 г.

Като основно правно възражение на ответника в доклада си съдът възприе възражението за приложение на чл. 55, ал.2 от ЗЗД, че сумата не подлежи на връщане като дадена без основание, защото е преведена по влогова ответника в изпълнение на нравствен дълг.

Пълномощникът на ищеца от своя страна по повод възраженията в отговора оспори да е съществувала нравствен дълг, по смисъла на чл.55,ал.2 ЗЗД нравствен дълг като основание за даване на процесната сума, както и това е извършено „съзнателно“ от П.К., предвид заболяванено му, . Тезата на ищцовата страна е, че още преди решението за поставявене под запрещение и в частност – към 16.11.2017 г. П.К., поради си заболяване, не е можел да осъзнае нито самото съществуване на нравствен дълг, нито да го свърже с извръшените действия по разпореждане с парични средства.

След разпределяне на доказателствената тежест между стрните бяха събрани множество доказателства, от които се установяват следните релевантни за спора факти и правоотношения:

На 16.11.2017 г. ищецът и ответникът отиват заедно в клон на “Банка ДСК“ в гр. П., където първият подписва документ - операционна бележка изразявайки по този начин съгласие парична сума от 50 000 лв. да бъде прехвърлената от собствената му банкова сметка *** „срочен влог“ на името та ответника. Договорът за влог е сключен на същата дата и след прехвърлянето на сумата от 50 000 лв. те остават на разположениена С. И., като няма твърдения или доказателства да са върнати и разходвани в полда на ищеца. Няма спор, че това са били негови лични средства средства, получени от като цена при продажбата на притежавана от П.К. апартамент в гр. С.З., заедно с обзавеждането в това жилище.Тези обстоятелства се установяват и от прездставения нотариален акт за сделката, сключена на 15.11.2017 г., както и от извлечението за движението по банковата сметка на ищеца /л.17-18/ от делото

От показанията на св.П.И.

/нотариусът, изповядал сделката/ и се установи, че имотът е бил закупен от П.К. преди преди сключване на брак с покойната му вече съпруга, и следователно е бил негова лична собственост, както по време на брака им и така и след неговото прекратяване поради смъртта на съпругата. За това нотариусът е направил изрична проверка чрез службана справата в регитрите за населението, до които има съответния достъп.

Съпругата на ищеца е починала на 13.01.2017 г. /св. Ц.И.и удостоверение за н-ци/ и през м. май същата година П.К. дарява на ответника /син на сестрата на съпругата му/, наследената от нея 1/3 ид. от недвижими имоти, находящи се в гр.П.. Нотариалният акт за сделката е представен като доказателство.

Отвеникът твърди в отговора на исковата молба и неговата майка Ц.И.в качеството си на свидетел дава показания, че приживе на сестра последната и съпруга й говорели, че имат желание да оставят всичко, което имат именно на племенника си С.И., защото „него обичаха и на него разчитаха,ако нещо се наложи да им се помага“. Самата свидетелка обаче споменава един детайл, който ответникът пропуска в отговора на исковата молба и в своята позиция по съществото на спора – лелята и съпругът й казвали, че ще оставят всичко на С.И. след тяхната смърт, а не -приживе. Вероятно това е бил мотивът за извършеното от ищеца дарение на наследените от съпругата му ид. част от имотите в гр. П..

На 15.11.2017 г. ищецът лично се явява пред нотариус в гр. С.З., за да продаде находящия се там негов апартамен на трето лице, като месец по-рано е подписал предварителен договор за това, а после неколкократно посещава нотариуса, за да представя документи и да подготвят изповядването на сделката. Получава по сметката си общата сума от 50 000 лв. като цена на недвжимия имот и обзавеждането в него.

За мотивите за последвалото действие по прехвърлянето на тази сума в полза на ответника свидетелства единствено майката на последния – св. Ц. И., която без съмнение е заинтересована от изхода на делото в полза на своя син.

Самият ищец П.К. е поставен под пълно запрещение с решение на ОС-В. от 28.09.2018 г., влязло в законна сила на 18.10.2018 г. / видно от удостоверението на л.19 от делото/ и поради своята недееспособност не може да извършва сам процесуални действия, вкл. – да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК, а и предвид сегашното си състояние, едва ли би могъл да си спомни и да обясни логично и смислено какво и защо е извършил в края на 2017 г.

Св. И. настоятелно твърди в показанията си, че сам П. предложим да отидат в банката и да прехвърли на сина й своите 50 000 лв.от продажбата на имота си в гр. С.З.. Това тя възприема като логично и правилно, защото така ищецът искал да „изпълнят дълга си към С.“, като под дълг разбира общанието, което двамата със съпругата му били давали по-рано – да оставят всичко на ответника. Както вече се спомена по-горе самата свидетелка говори за обещанието за „даване“ на имущество след тяхната смърт като използа и израза“ „казваха, че каквато остане…“. Т. е. от нейните показания не може да се прави извод за обещание за прехвърляне на имуществото на П.К., докато той е още жив, а на това, което остане след смъртта му. Т.е. по вероятно е да са планирали двамата или преживелия по-дълго от тях да направи завещание в полза на ответника и ако е искал – ищецът е можел на стори това. Устните обещания за подобно разпореждане обаче не пораждат правно основание за предоставяне цената на имота, който е успял да продаде на трето лице. Ако все пак е променил намеренията и е искал да направи разпореждане в полза на С.И. приживе, е разполагал с възможност да извърши дарение на самият недвижим имот или на получената от прадажбата парична сума, спазвайки съответната форма /писмена/. Дарението на паричната сума е следвало да стане с писмен договор, предвид размера на даденото.

Разпечатката съдържа 50 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb492d7e-8d28-4a2c-a6a1-b510d3ae46b9