Решение № 2379 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2379 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110141022 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „..“ ЕООД срещу Й. Б. Д. по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 143, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, както следва: 274,25 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дълга; 20,31 лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.05.2021 г. до 08.11.2021 г.; 52,76 лв. - мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 11.05.2021 г. до 20.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12345/2023 г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищецът излага, че разполага с издадена в негова ползва заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12345/2023 г. по описа на СРС, 169 св, във връзка с изискуеми от ответницата вземания, която не е влязла в законна сила. Излага доводи, че на 10.05.2021 г. Й. Б. Д. е сключила с „..“ договор за паричен заем № .., по силата на който й е била предоставена в заем сума в размер на 400 лв., която следвало да върне в срок до 08.11.2021 г., чрез 1 изплащането на шест на брой погасителни вноски. Заемната сума й била предоставена при уговорени ГПР от 40,96% и фиксиран лихвен процент в размер на 35%. Твърди, че ответната страна не е изпълнила задълженията си по договора в срок, съобразно уговорените условия. В чл. 8 от договора било предвидено, че заемателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, като съгласно чл. 9, заемателят следвало да заплати всички разноски във връзка с неизпълнението на договора. Сочи, че по силата на договор цесия от 31.03.2022 г. вземанията на ответницата по процесния договор за заем са били прехвърлени в полза на „..“ ЕООД. Счита, че в случай че бъде установено ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, то следва същото да се счита за извършено с получаването на исковата молба.

Поддържа, че ответницата не е погасила в срок задълженията си по договора за паричен заем. Отбелязва, че ответницата дължи и мораторно обезщетение, което е изчислено в съответствие с изискванията на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „..“ ЕООД сумите, както следва: 274,25 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дълга; 20,31 лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.05.2021 г. до 08.11.2021 г.; 52,76 лв. мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 11.05.2021 г. до 20.07.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, не е подала отговор на исковата молба. С молба от 18.11.2024г. особения представител е взел становище за неоснователност на исковата претенция, като е навел доводи за нищожност на сключения между страните договор за заем поради противоречие с добрите нрави, нищожност поради некоректно посочване на ГПР.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по настоящето дело ч.гр.д. № 12345/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, се установява, че в полза на „..“ ЕООД е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми:

274,25 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дълга; 20,31 лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.05.2021 г. до 08.11.2021 г.; 52,76 лв. - мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 11.05.2021 г. до 20.07.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като връчителят е удостоверил, че същият не живее на адреса, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Настоящите искове са предявени в указания срок.

Видно от представен по делото договор, между „..“ АД като заемодател и Й. Б. като заемател е склюен договор за паричен заем № .. от 10.05.2021г., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя кредит в общ размер на 400 лева. По силата на сключения договор, длъжникът се задължил да изплати предоставения кредит за срок от 6 месеца на равни месечни вноски в размер на 73,64 лева, съобразно приложения към договора погасителен план, при уговорен годишен лихвен процент по заема 35%, и ГПР в размер на 40,96 %. Получаването на сумата е удостоверено с подпис на получателя в самия договор. Предвидено е също, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „..“ ЕООД като поръчител и Й. Б. Д. е сключен договор за поръчителство от 10.05.2021г., по силата на който „..“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в чл.3, ал.1 от договора, според което същото възлиза в размер на 34,36 лева на месец, или 206,16 лева за целия срок на договора. При сключване на договора на заемателя са предоставени общи условия, приложими към същия, както и погасителен план.

Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба на вземания от 31.03.2022г. и приложение 1 към него, че кредиторът „..“ ЕООД е прехвърил вземането си срещу Й. Д. на „..“ ЕООД.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

3

При така установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са искове на основание чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 143, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12345/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в .

Установява се от събраните по делото доказателства, че на ответника е предоставена сумата в размер на 400 лева по сключен с „..“ АД договор за паричен заем № .. от 10.05.2021г, удостоверено с подпис на кредитополучателя.

Сключен е договор за цесия между „..“ ЕООД и ищеца по делото, с който вземанията на кредитора по договора са прехвърлени на ищцовото дружество. По отношение на длъжника прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението, извършено от цедента.

По силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване препис от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. В установената трайна съдебна практика /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 4

ВКС, І т. о., и Решение №78/09.07.2014 г., постановено по т.д. 2352/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, е възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то надлежно уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията.

В настоящия случай такова уведомление обаче не е представено към исковата молба, с оглед което и липсва уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, поради което липсва активна легитимация на ищеца да претендира посочените вземания.

Съдът намира, че следва да разгледа и наведените възражения за нищожност, доколкото се касае за потребителски договор.

Не е спорно между страните, че договорът за възлагане на поръчителство е сключен въз основа на клауза от договора за потребителски кредит, поради което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.

3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на 5

ВКС.

Спорно е между страните дали правоотношението по процесния договор. е валидно възникнало

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че, когато договорът за е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Представеният по делото договор за потребителски кредит е в писмена форма, на хартиен носител, всички елементи към договора – погасителен план и общи условия, са представени в еднакъв вид, формат и видимо с шрифт не по-малък от 12, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което съдът намира доводите на ответника за неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за неоснователни.