Решение № 341 от 25.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Стара Загора, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. А. А. против Решение № 384/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 4993/2023г. по описа на Р.С., с което е отхвърлен предявения от М. А. А. против ** иск за признаване за установено, че същата не дължи на **, поради това, че вземанията са погасени по давност, следните суми: сумата от 950 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 18.03.2016 година, 296,87 лева – договорна лихва от 20.04.2016 година до 04.09.2017 година, 2,34 лева - лихва за забава от 20.04.2016 година до 04.09.2017 година, 127,50 лева - такси и несъдебни разноски ведно със законната лихва от 05.09.2017 година до изплащане на вземането; 27,54 лева - държавна такса, 75 лева – юрисконсултско възнаграждение, по изпълнително дело № 20178710400327 по описа на ***, с рег. № 871 на КЧСИ и с район на действие ** образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2017 година, издаден по ч.гр.дело №5049/2017г. по описа на ** като неоснователен.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са подробни 1 съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият взема становище, че наведените в жалбата твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение са неоснователни, като излага съображения в тази връзка. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че съдът отмени или измени първоинстанционното решение, като уважи предявените искове, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

От приложените доказателства по делото се установява, че по заявление н а ***, подадено по реда на чл. 417 от ГПК, по частно гражданско дело № 5049/2017 г., Р.С. е издал заповед № 3317/08.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. А. А. за следните суми: сумата от 950 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 18.03.2016 година; 296,87 лева – договорна лихва от 20.04.2016 година до 04.09.2017 година; 2,34 лева - лихва за забава от 20.04.2016 година до 04.09.2017 година; 127,50 лева - такси и несъдебни разноски, ведно със законната лихва от 05.09.2017 година до изплащане на вземането; 27,54 лева - държавна такса; 75 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист, на 19.09.2017 г. по молба на *** е образувано изпълнително дело № 327/2017 г. по описа на ***, рег. № 871 на КЧСИ. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ Г. правомощията по чл.18 ЗЧСИ.

Видно от приложеното по първоинстанционното дело и.д. № 327/2017 г. на ***, с рег. №871 на КЧСИ, поканата за доброволно изпълнение до длъжника, ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са връчени на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК, като уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК е било залепено на 03.10.2017г. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражение от длъжника не е подадено, поради което заповед № 3317/08.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа 2 на документ по чл. 417 от ГПК е влязла в законна сила на 03.11.2017г.

По и.д. № 327/2017 г. на ***, с рег. №871 на КЧСИ са извършени следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва:

На 21.09.2017 г. са изпратени съобщения до ***, „О. „** (България)“ЕАД и „П.“ АД за налагане на запор на банкови сметки на М. А.

А..

С молба от 02.11.2018 г. ** е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело вместо взискателя, поради прехвърляне на вземането на Банка ДСК към длъжника в пълния му размер с договор за покупко-продажба на вземания от 06.07.2018 г.

На 09.11.2018г. новият взискател по делото е поискал извършване на справка в регистъра на Б. за наличие на банкови сметки, открити на името на длъжника и налагане на запори по тях.

На 02.07.2019г. взискателят ** е депозирал нова молба с искане за извършване на справка в регистъра на Б. налагане на запори на новооткритите банковите сметки на длъжника.

На 17.09.2019 г. ** е поискал налагане запор на банкова сметка, открита на името на длъжника в **“, като е заплатил дължимите за това действие такси. На същата дата е ЧСИ е изпратила запорно съобщение до посочената банка.

С молба от 14.12.2020г. взискателят е поискал да се извърши справка в НАП за наличие на актуални трудови договори по отношение на длъжника и справка в регистъра на Б. относно налични банкови сметки на длъжника, като се наложат запори на откритите банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника.

На 19.04.2021 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, като е заплатил дължимите за това действие такси.

На 17.05.2021 г. до *** е изпратено запорно съобщение.

С молба от 09.12.2021г. ** отново е поискало да се извърши справка в НАП за наличие на актуални трудови договори по отношение на длъжника и справка в регистъра на Б. относно налични банкови сметки на длъжника, като се наложат запори на откритите банкови сметки и трудовото възнаграждение на длъжника. Заплатена е държавната такса за извършване на поисканите справки.

На 16.12.2021 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която същият е уведомен за насрочен на 18.01.2022 г. опис на движими вещи.

3

На 16.08.2022 г. до банка ** е изпратено запорно съобщение за налагане запор на банкови сметки на длъжника.

С молба от 03.10.2022 г. ** е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, въз основа на договор за прехвърляне на вземане от 19.04.2022 г., като е поискал да се наложи налагане запор на банкова сметка на длъжника в конкретна банка. На 07.06.2023 г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор на банкови сметки на длъжника в ** На 31.10.2023 г. е изпратено запорно съобщение за налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл. 439 ГПК да се признае за установено, че М. А. А., ЕГН: ********** не дължи на ответника сумите по заповед № 3317/08.09.2017 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по частно гражданско дело № 5049/2017 г. Р.С., въз основа на които е образувано изпълнително дело № 327/2017 г. на ***, с рег. №871 на КЧСИ.

По предявения отрицателен установителен иск, с оглед релевираните от ищеца твърдения за погасяване на вземанията по давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.

Правото на принудително изпълнение на вземането на кредитора спрямо длъжника е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по чл. 417 ГПК, приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която установява петгодишен давностен срок по отношение на оспорените вземания.

Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. С т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., като е прието, че по време на изпълнителния процес давността не спира и с многократно предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на 4 парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

С мотивите на ТР № 2/04.07.2024 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2023 г.

ОСГК, т. 3 е прието, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини независещи от кредитора.

В конкретния случай видно от приложеното копие изпълнително дело № 327/2017 г. по описа на ***, с рег. №871 на КЧСИ от наложения запор през 2017 г. давността е била многократно прекъсвана с нарочни молби от взискателите с посочени в тях изпълнителни способи с надлежно внесени по тях такси. Давността е прекъсната поради искането на кредиторите за извършване на изпълнителни действия, независимо дали изпълнителните способи не са били реализирани по причини, независещи от волята на кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. С оглед изложеното, вземането на ** не е погасено по давност, а искът на М. А.

А. е неоснователен.

С оглед на обстоятелството, че резултатът, до който въззивната инстанция достига, съвпада с този на Р.С., обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените в производството разноски в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, в какъвто смисъл е направено и съответното искане.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 384/29.04.2024г., постановено по гр.д. № 4993/2023г. по описа на Р.С..

ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на **, ЕИК: 131001375 , със седалище и адрес на управление: г*** разноски във въззивното производство в размер на 300 лева - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6