Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 20.04.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 71/2026
Вид
Решение № 99
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Аделина Троева, Албена Миронова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. М., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500071 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Р. В.

П., подадена чрез особения представител адв. С. П., против решение № 411/17.11.2025 г. по гр. д. № 1784/2025 г. на Районен съд – Лом.

Във въззивната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта, с която искът по чл. 422 от ГПК е бил уважен. Поддържа, че ЛРС неправилно е приел, че длъжницата по договора за кредит е била надлежно уведомена чрез връчване на препис от исковата молба за извършената от кредитора цесия.

Позовава се на съдебна практика, според която връчване на препис от исковата молба на особен представител не може да се приравни на надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, затова прави извод, че договорът за цесия не обвързва длъжницата и тя не дължи плащане на исковата сума на цесионера „А.“ ЕАД. Моли решението да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което отхвърли иска изцяло.

Въззиваемата страна „А.“ ЕАД в писмен отговор на въззивната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ЛРС - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена от легитимирани да обжалват лица в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред Ломския районен съд се е развило производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „А.“ ЕАД против Р. В. П., като последната е била представлявана от особен представител за установяване съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1051/2023 г. на ЛРС.

По делото е установено от събраните писмени доказателства, че между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Р. П. е бил сключен договор за потребителски кредит № 7053224167 от 15.11.2021 г., по силата на който е предоставен кредит в общ размер на 4360,00 лв, от които: кредит от 4000 лв и застраховка BANK 66+ в размер на 360,00 лв. Страните са договорили лихвен процент от 40,92 % и ГПР в размер на 49,68 %. Между страните е сключена и застраховка по „Застрахователна програма „Защита за 66+“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ с посочена обща еднократно дължима сума от 360 лв.

По силата на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31 януари 2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като цедент и „А.” ЕАД като цесионер и Приложение № 1/31.01.2024 г., вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД към длъжницата по кредит № 7053224167 от 15.11.2021 г. е било прехвърлено на цесионера. Приложено е и пълномощно, по силата на което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е упълномощило „А.та“ ЕАД с правото да уведоми длъжниците по цедираните вземания.

При така установените факти ЛРС е приел, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между длъжницата и „Ти Би Ай Банк“, по силата на което тя дължи връщане на получената като кредит сума. Вземането е било цедирано на „А.“ ЕАД, като договорът е породил своето правно действие. За пораждане на правния му ефект уведомяването на длъжницата е без значение. Съобщаването на цесията на длъжницата цели предпазването й от недължимо плащане на субект, който вече не е страна по договора.

Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на особения представител на дължницата за наличие на неравноправни клаузи в договора и е приел, че такива са тези, които уговарят лихвата и ГПР, поради което е уважил иска само досежно главницата, а за акцесорите вземания е приел, че договорът е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като намира, че е налице пълно съвпадение на мотивите на двете инстанции, на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложените от ЛРС мотиви.

2

Във въззивната жалба е наведен само един довод за неправилност – валидността на съобщаване на цесията, поради което въззивният съд следва да обсъди само това възражение.

Цесията е двустранен договор между цедента и цесионера, длъжник не е страна по този договор. Чрез цесията вземането преминава към цесионера, по този начин се заменя кредиторът в правоотношението. По своята правна същност прехвърлянето на вземането представлява правопроменящ юридически факт, който следва да достигне до знанието на длъжника. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да уведоми длъжника има за цел да обвърже последния с договора за цесия и да го защити от ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.

75, ал. 1 от ЗЗД.

В случая е безспорно, че длъжницата не е узнала за цесията, тъй като не е била открита. Но тъй като тя не е извършвала плащания след цесията, интересите й не са увредени. Падежът на вземането е настъпил на 15 май 2023 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се счита за начало и на производството по чл. 422 от ГПК, е подадено на 19 юни 2023 г.

МОС намира, че връчването на исковата молба на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжницата за настъпилата цесия. В случай на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените възможности за връчване на уведомлението или чрез нотариална покана, или чрез прилагане на процедурата по чл.

47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК. От своя страна правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента или спрямо цесионера, е защитено чрез назначаването на особен представител в исковото производство и то след стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление, предвидена в чл. 47 от ГПК. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

От това следва, че ищецът „А.“ ЕАД се е легитимирал като кредитор по силата на договора за цесия, чрез връчване на исковата молба цесията е съобщена на длъжницата и това уведомяване е надлежно, защото цесионерът е бил овластен от цедента да осъществи уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а връчването е надлежно осъществено чред особения представител.

Установено е наличието на вземане, за което ЛРС е издал заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1051/2023 г., поради което правилно и законосъобразно искът за установяване съществуването на главницата по договора за потребителски кредит е уважен.

3

При този изход на процеса на въззиваемата страна се дължат разноските, направени в производството пред въззивната инстанция, а те възлизат на 396,35 евро.

На основание горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 411/17.11.2025 г. по гр. д. № 1784/2025 г. на Районен съд – Лом в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Р. В. П., ЕГН **********, дължи на “А.” ЕАД, ЕИК ***, 1925,93 лв, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит с № 7053224167 от 15.11.2021 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.06.2023 г., до окончателното изплащане.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН **********, от с. Р., обл. М., ул. „П.“ № ***, да плати на „А.“ ЕАД, ЕИК ***, 396,35 евро разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4