Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 66 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 240/2023
Вид
Присъда № 66
Подписан
18.11.2024
В сила
26.08.2026
Състав
Петя Георгиева Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 66/18.11.2024г. по НОХД № 240/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас, с който срещу подсъдимата И. Х. Т., ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на 03.11.2017 г. в гр. Бургас, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № У ***** АТ, на път I-6, км 9-ти, до отбивка за „Чикън груп“ с посока на движение гр. София, нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. Първо от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“, като по непредпазливост причинила смъртта на Х. С. В., ЕГН **********, настъпила на 07.11.2017 г. в резултат на комбинирана шийно-мозъчна травма - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал.

2, изр. Първо от ЗДвП.

В процеса като частни обвинители са конституирани Х. Х. В., Р. С. В. и С. Х. В..

По искане на подсъдимата и нейния защитник, съдът разгледа делото по реда на съкратено съдебно следствие по глава XXVII от НПК в диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК. Съдът разясни на подсъдимата правата й по чл. 371 от НПК, като я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът одобри изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на свидетелите Г. Д. и М. Д., както и да не се провежда разпит на вещите лица д-р Косьо Янков и Златина Лекцовска – Бешева.

В хода на съдебното следствие, с оглед изясняване на обективната истина, по делото бяха допуснати до разпит свидетелите Г. Д. и М. Д..

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт.

Намира, че повдигнатото обвинение е доказано от гласните доказателства, заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи – автотехническа, химико-биологична, химична, съдебномедицински експертизи, както и от назначената на съдебно следствие автотехническа експертиза.

От изготвените на досъдебното и съдебно следствие автотехнически експертизи се установява по безспорен начин, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № У ***** АТ със скорост под прага на ограничението, което към момента на 1 деянието е било 90 км/ч. Държавното обвинение счита, че следва да се отчетат и фактите, касаещи съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат, като намира, че в голяма степен настъпването на вредоносния резултат се дължи на действията на пострадалия В. – пресичане на пътното платно на непозволено място, тъмни дрехи, действията по пресичането са предприети в тъмната част на денонощието, с намалено чувство за самосъхранение и под въздействието на голямо количество алкохол. Пледира за осъдителна присъда, като на подсъдимата бъде наложено наказание на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от три години. Намира също така, че на подсъдимата не следва да се наложи кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС.

Повереникът на частните обвинители Р. В. и С. В. – адв. Д. застъпва становище, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.

Излага съображения, че инкриминираният участък попада в рамките на населеното място, като независимо от регламентирания режим на скоростта, появата на пешеходец на пътното платно е винаги предвидимо препятствие.

Не оспорва, че пострадалият е пресичал на нерегламентирано място, но водачите следва да се движат със скорост съобразена с атмосферните условия, която им позволява да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От заключението по назначената и изготвена на съдебно следствие автотехническа експертиза се установява, че подсъдимата е могла да възприеме пешеходеца, когато автомобилът й се е намирал на 70,42 м от мястото на удара, като изпреварващият в момента автомобил БМВ по никакъв начин не е възпрепятствал видимостта й към пострадалия. Вещите лица също така посочват, че подсъдимата би могла да предотврати удара ако се е движела със скорост не по-висока от 72 км/ч. Позовавайки се на изготвените по делото предходни експертизи досежно осветеността на фаровете на къси светлини за процесния автомобил, посочват, че разС.ието на видимост е 35 – 40 м и съответно скоростта, с която би следвало да се движи „Шкода“-та, за да спре в зоната на видимост е от порядъка на 38,50 км/ч. Според повереникът, подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да предотврати удара, поради това, че не е изпълнила нормативно предписаното й задължение да управлява с такава скорост, която да й позволява да спре в зоната на видимост от осветеността на фаровете й. Моли, подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание в минималния, предвиден в закона размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК в размер на три години. Претендира направените разноски.

Според повереникът на частния обвинител Х. В. – адв. К., обвинението е основателно и доказано. От заключението на изготвената на съдебно следствие автотехническа експертиза се установява, че реакцията на подсъдимата е била забавена, което е довело до невъзможността на същата да 2 спре пред така възникналата опасност. С оглед на това пледира, да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, едното от които е продължителността на разследването. Също така намира, че е налице значително съпричиняване от страна на пострадалото лице. Предлага на подсъдимата да се наложи наказание в минимален размер, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години. Счита, че липсва необходимост от налагане на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Защитникът на подсъдимата – адв. А. излага съображения, че по делото не са събрани доказателства, установяващи виновността на подсъдимата.

Моли съда, да приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.15 от НК. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата за приложимост на тази разпоредба и настоява подсъдимата бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. В тази връзка изтъква доводи, че именно с поведението си пострадалият Х. В. е допринесъл за настъпилото пътно транспортно произшествие. Алтернативно пледира за определяне на наказанието на подсъдимата при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, без налагане на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК. Счита, че целите на наказанието са постижими с налагане на наказание лишаване от свобода за срок под предвидения за това престъпление минимум, чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок от три години.

Подсъдимата Т. изразява съжаление за случилото се, но заявява, че решението за него не е взела тя, а пострадалия. Посочва, че е карала с разрешена скорост. Пред нея е изскочил човек, който не е осъзнавал къде се намира.

В дадената й последна дума Т. не се признава за виновна. Настоява, че е липсвала причина, да се придвижва с по-ниска от разрешената за движение скорост, както и че не е било възможно да предвиди случилото се.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 1 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата И. Х. Т. е родена на ***** г. в гр. Ямбол, с поС.ен адрес: гр.

Я. обл. Я., ул. „Д. Б.“ № *, вх. „*“, ет. *. Тя е ********, с ЕГН: **********.

Към датата на инкриминираното деяние – 03.11.2017 г. подсъдимата е била правоспособен водач на моторно превозно средство, с категории „В“, „В1“ и „АМ“, като притежавала свидетелство за правоуправление на МПС № *****, валидно до 28.11.2023 г. Същата е била собственик на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № У ****** АТ, син металик.

3

Подсъдимата Т. била от гр. Я., но често пътувала до гр. Бургас, тъй като дружеството, към което работела към датата на инкриминираното деяние, имало офис в гр. Б., ж.к. „С.“.

На 03.11.2017 г. около 17:00 – 18:00 часа пострадалият Х. В. бил забелязан от св. М. С., който пътувал с личния си автомобил по път I-6 от гр.

Бургас към кв. Ветрен. В. бил облечен с тъмни дрехи и се намирал в края на дясната част на посочения път по посока на движението му, на отбивката за „Чикън груп“ ООД.

На същата дата – 03.11.2025 г. , подсъдимата Т. управлявала собствения си лек автомобил, марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № У ****** АТ, син металик, като пътувала от гр. Бургас към гр. Ямбол по път I-6. Около 18:20 часа, в тъмната част на денонощието, тя доближила отбивката за „Чикън груп“ ООД и „Термопласт“ АД, намираща се на 9-ти км на път I-6, като пътната настилка била суха. Пътният участък бил равен и прав. Автомобилът се движел с включени къси светлини, в дясната лента за направо със скорост от около 86 км/ч. Опасната му зона за спиране при спомената била 91,28 метра.

Максималната разрешена скорост на движение в този участък била 90 км/ч, като пътен знак „В26“ бил монтиран след отбивката за „ЕЛТРАК БЪЛГАРИЯ“. Десният фар на управлявания от подсъдимата лек автомобил осветявал при къси светлини 1,5 лукса до около 55-60 метра, а левият до около 35-40 метра.

В същото време по същия път в посока гр. Бургас – кв. Ветрен се движел св. И. Л.. Той управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ в лявата пътна лента, със скорост от 95 км/ч. Преди да достигне до отбивката за „Чикън груп“ ООД и „Термопласт“ АД, св. Л. подминал управлявания от подсъдимата Т. лек автомобил, продължавайки да се движи в лявата лента за движение направо.

Пострадалият В. предприел пресичане на пътното платно отляво надясно спрямо посоката на движение на двата леки автомобила, като скоростта му била около 3,41 км/ч. Траекторията на движение на пострадалия била перпендикулярно на оста на пътя. В момента на навлизане на пострадалия на пътното платно, същият не бил осветен от фаровете на автомобила, управляван от подсъдимата, но бил осветен от светлините на останалите участници в движението. Приближавайки се с автомобила си на около 33 метра от коридора на движение на пострадалия, св. Л. забелязал пострадалият, който се намирал на около 1,90 метра (ширината на „БМВ“) от началото на неговата траектория. За да избегне сблъсък с пешеходеца, св. Л. отклонил рязко наляво автомобила си, като го заобиколил отзад- откъм гърба му. Свидетелят Л. почти се ударил в мантинелата, но успял да запази контрол над управлявания от него автомобил и продължил движение напред.

Пострадалият не обърнал внимание на заобикалящия го лек автомобил, а продължил да се движи в поетата от него посока, като до мястото на удара с този на Т. му оставало разС.ие от 2,54 метра. В това време, управляваният от 4 подсъдимата автомобил се намирал на разС.ие от 126,62 метра и се придвижвал със скорост от 86 км/ч. ОтС.ието на „Шкода Фабия“ от мястото на удара в момента на навлизането на пострадалия в дясната лента е било 63,79 м, съответно на такова разС.ие е бил същият автомобил спрямо предната страна на автомобила, управляван от св. Л. в момента на навлизането на В. в дясната лента.

Когато подсъдимата възприела пострадалия, предприела задействане на спирачната система и отклоняване на автомобила надясно, за да избегне сблъсъка. Независимо от това, последвал удар между челната част на лекия автомобил, движещ се с 86 км/ч, управляван от подсъдимата – вляво от средната му линия, и дясната странична повърхност на пострадалия В..