Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 06.01.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 227/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
06.01.2025
В сила
03.02.2025
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.40, ал.1, пр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175А, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.11 · Наказателен кодекс
  • чл.11, ал.2, пр.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Разлог, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200227 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, по жалба на И.К.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.“Ц.И.А.“№19, в.А, о.Р., против НП №*/01.03.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните права, като изнесеното в него не отговаря на действителното фактическо положение. Развити са подробни съображения в депозираната жалба в тази насока.

В проведените СЗ, въззивникът - редовно призован, явява се лично, за него се явява процесуален представител - адв. М.. Последният заявява, че поддържа жалбата на всички основания посочени в нея, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в съд. прения, като претендира и разноски.

За въззиваемата страна - редовно призована, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм.нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във ВЖ и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2024 г. около 22:25 ч., в г.Р., по сух асфалтов път на кръстовище с кръгова организация на движението, образувано от у.“А.С.“ и у.„Е.Й.“, в района на х.„Р.“ жалбоподателят управлявал л. а. марка „Б..“, лична собственост, като използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен с предназначението му за превоз на хора и товари, изразяващо се в извършване на резки маневри, преднамерено извежда процесното МПС извън контрол ч/з презавиване, довеждайки до загуба сцепление на задните гуми на ППС, а съосието м/у предните и задните гуми е с изместен център. В процесното постановление се сочи, че жалбоподателят продължил движението с процесния автомобил 1 по у.“Е.Й.“ в посока за ПГ по МСС-Р. Също така на жалбоподателя му е предоставена възможност да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП.

На 10.01.2024 г. е съставен АУАН серия GA Акт №*/бл.№*/, въз основа на който е издадено обжалваемото НП №*/01.03.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По делото са разпитани редица свидетели, сред които свидетели-очевидци на нарушението, полицейски служители, участвали в установяване на нарушителя и съставяне на АУАН, както и свидетели, доведени от страна на жалбоподателя.

От показанията на свидетеля по сътавянето на акта В.Б. се установява, че не е свидетелочевидец на нарушението. Свидетелят твърди, че е получил обаждане от свидетеля М., който съобщил, че на 09.01.2024 г. вечерта цялото му семейство са били стресирани, и не само те, а целия блок са били по терасите уплашени от маневри, дрифтове на л. а. Б. - червено на цвят, с благоевградска регистрация, което било снимано, дори свид.М. посочил, че знае кои са нарушителите, а именно - братя М.и. Сочи, че просеното МПС е единствено на територията на г.Р., като имал отличителна светлина на задния №, което осветление било премахнато от жалбоподателя на място след като открили автомобила, респективно нарушителя.

Установили от записа от камери които изгледали, че и тазовете на МПС-то са същите. Сочи също, че жалбоподателят не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП по отношение на управлението на автомобила.

Свидетелят М. сочи, че на 09.01.2024 г. е видял винено Б.. да „дрифти“ на кръстовището, като същото се завъртяло няколко пъти, тръгвало по пътя, после пак се връщало, но свидетелят не е видял № на процесния автомобил, нито кой го управлява. Твърди, че на МПС-то имало лепенка и синя светлина на задния №. За въпросното нарушение уведомил кварталния Б., но твърди, че не познава жалбоподателя, няма и представа къде живее същия.

Свидетелят е заснел клип на въпросното „дрифтене“, който е предал на полицейските органи. Сочи, че не е присъствал при съставяне на АУАН, същия бил написан и след като жалбоподателят е отказал да го подпише, казали на свидетелите да го подпишат.

Свидетелят М. излага сходни твърдения като свидетелят Б., а именно, че процесното МПС е имало отличителни знаци - лепенки, джанти, по които са идентифицирали автомобила, но на видеоклипа не се е виждал рег.№. Сочи, че заедно със свидетеля Б. са открили нарушителя, но свид. не е присъствал при съставяне на акта.

Свидетелите М. и Ю. сочат, че същата вечер жалбоподателят е отишъл в с.Б. към 23:00 ч., но същият е управлявал друго МПС.

Свидетелят Т. е очевидец на нарушението, но същата сочи, че не е видяла кой е управлявал процесния автомобил и дава противоречиви данни по отношение на маневрите и движенията, които е извършвал.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съд. производство писмени доказателства.

Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя и другите полицейски служители, както и на свидетеля на нарушението М. като счита, че същите са непротиворечиви, последователни и логични.

По отношение на свидетелските показания от страна на свидетелите М. и Ю., съдът кредитира същите частично, а именно по отношение на обстоятелството, че на процесната дата 09.01.2024 г., жалбоподателят около 23:00 ч. е посетил с.Б.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 12.03.2023 г., а жалбата е подадена на 15.03.2023 г.) Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения: Съдът 2 намира, че НП следва да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и съответно издаване на НП, както и поради недоказаност и на вмененото нарушение от обективна и от субективна страна.

В АУАН серия GA Акт №*/10.01.2024 г. и НП №*/01.03.2024 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., на жалбоподателя е вменено адм. нарушение, както следва по чл.104б, т.2 от ЗДвП; като на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание - глоба от 3`000.00 лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Следва да се посочи, че съдържанието на акта е възпроизведено дословно в съдържанието на НП.

Началото на адм.нак. производство се поставя със съставянето на АУАН. Той е основният процесуален документ, който очертава необходима и незаменима фаза от развитието на адм. нак. производство. До съставянето на акта се стига ч/з извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по адм. нак. производство в съответствие с принципа на обективната истина.

В зависимост от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по адм. нак. производство. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват.

Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на адм. обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано НП, т. е. да установи по безспорен начин въз основа на събраните доказателства извършеното нарушение.

Законът предвижда редица гаранции за съблюдаване принципа на обективност и бързина още при започване на производството. Една от тези гаранции е съставянето на акта в присъствие на свидетел/и. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН посочва, че АУАН се подписва от поне 1 от свидетелите. Целта на това законодателно решение - АУАН да бъде подписан от свидетели е да обезпечи доказателствата по адм. производство. Свидетелите (според нормативните правила на ЗАНН), могат да бъдат очевидци на извършеното нарушение (арг. от чл.40, ал.1, пр.1 от ЗАНН), такива, които са участвали при установяване на нарушението, т. е. такива, които са участвали в неговото разкриване, без да имат непосредствени впечатления от извършването му (арг. от чл.40, ал.1, пр.2 от ЗАНН) или други двама свидетели (които не са нито очевидци, нито такива, установили нарушението), като това обстоятелство изрично се отбелязва в акта (арг. чл.40, ал.3 от ЗАНН).

Единствената хипотеза, при която актът може да се състави в отсъствие на свидетели, е разписана в чл.40, ал.4 от ЗАНН - когато нарушението е установено въз основа на официални документи.

От разпита на св. М. се установява, че той не е присъствал при съставяне на АУАН, същия бил написан и след като жалбоподателят е отказал да го подпише, казали на свидетелите да го подпишат. От доказателствената съвкупност не се установява АУАН да е съставен въз основа на официални документи (хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН), нито се навеждат такива твърдения от страните. Допуснатото нарушение необратимо опорочава процеса по установяване на процесното нарушение по ЗДвП от водача на МПС. Предвиденото от закона изискване за присъствие на свидетел по съставянето на АУАН е гаранция за законосъобразност, тъй като с присъствието си и съответно с подписа си в акта, свидетелят 3 удостоверява извършените действия и достоверността на записаното в него.

Относно нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП:

С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законодателят въвежда забрана за водач на МПС. да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая не се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със с-мите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата - изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана - поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.