Решение № 6870 от 03.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44126/2021
- Вид
- Решение № 6870
- Подписан
- 03.05.2023
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за пътищата
- §1, т.1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6870 гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20211110144126 по описа за 2021 година
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от Е. И. ......К............, с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. проф. .............., със съдебен адрес: гр.София, ул. ....’ 79, ет. 2, ап. 5 чрез адв. Ц. П. – САК срещу Столична община, с БУЛСТАТ: ............., с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова.
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди, претърпени в резултат на виновни противоправни бездействия на служители на ответника, в претендиран размер общо сумата от общо 12 105 (дванадесет хиляди сто и пет) лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 105 лв. и неимуществени вреди в размер на 12 000 лв„ вследствие на злополуката и нанесената телесна повреда.Претендират се мораторна лихва върху претендираната сума от датата на злополуката - 02.02.2021 г., до завеждане на настоящата искова молба и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на предявените суми.
Ищцата твърди, че на 02.02.2021 г. около 08:30 - 9:00 часа сутринта , придружена от своята сестра отивали на пазар, движейки се от дома й, находящ се в гр. София, ул. проф.
............... В района при парка „Заимов“ /конкретно при градинката пред театър /„Сфумато‘/ решили да пресекат двете платна на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока XVII-та Поликлиника, на означеното за целта място - пешеходна пътека със съответната за целта маркировка, като запонали пресичането, на първото платно, огледали се за идващи коли и продължили с пресичането на второто платно на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, като през цялото време се движехме на указаното за целта място - пешеходна пътека със съответната за целта маркировка. Посочено е в молбата точната локация на пътеката, със следните GPS координати: Географска ширина: 42.697694, Географска дължина: 23.347194.
Твърди се, че почти приключили пресичането си, непосредствено преди да стъпи на тротоара, десният крак на ищцата се извил силно в областта на глезена и хлътна надолу, като усетила силно „изхрупване“, чувайки викът на сестра си , която изкрещяла „внимавай“.
1
Ищцата твърди ,че се озовала земята, главата й била на сантиметри от бордюра и изпитвала неописуема, пронизваща болка в глезена. Сестра й помогнала на ищцата да се премести от пътното платно, за да не пречи на преминаващите коли. Твърди се , че след първоначалния шок, ищцата погледнала и видяла, че причината за спъването и падането й е била дупка цепнатина в асфалта на пешеходната пътека. Опитала да се изправи, но не успяла и отново паднала на седалището си, като при опипване на глезена усетила разместване и предвид невероятно силната болка, която чувствала , разбрала, че не става дума за обикновено натъртване на глезен.
Твърди се, че повикала съпруга си по телефона, инцидентът се случил на 100-150 м. от жилището им) и прикрепяна от двамата тръгнали към спешното отделение във ВМА.
Глезенът й започнал да се подува, станал като топка за тенис, болката се засилвала,като ищцата плакала през цялото време. Посочва се, че всички движения на крака били невъзможни, поради силната режеща болка която ищцата изпитвала .
Твърди се, че в медицинския център след извършения преглед и рент...... снимка, ищцата разбрала , че е получила “фрактура на фибуларния малеол или т.нар. “счупен глезен”. Кракът й бил поставен във фиксиращ ботуш, който следвало да носи за период от 45 дни, най-малко. Твърди се, че въпреки поставянето в ботуша, болката не отшумяла и била толкова силна, че долната й челюст изтръпвала. Посочва се ,че фиксиращият ботуш , който бил закупен е на цена от 75 лв.
Твърди се , че периодът на възстановяване е дълъг и болезнен, като кракът на ищцата е бил обездвижен за период от 45 дни, в което време напълно и коренно се променил начина й на живот, не могла да се обслужва себе си, в т.ч. и да спи нощем предвид позата в която била през тези дни , както и да върши домакинска работа и полага грижи за съпруга си , да пазарува.Ищцата твърди, че от невъзможността да стъпва на обездвижения крак се нарушила архитектониката на тялото й, като се появили силни болки и в останалите стави тазобедрена и колянна на другия крак.
Твърди се, че след изтичането на 45-тте дни, и след извършен преглед се наложило ищцата да закупи ортеза, която трябвало да носи още 30 дни. В последствие по предписание се наложило, да провежда рехабилитационен курс за срок от тридесет дни ежедневно в МЦ XVII ДКЦ, и който курс се твърди, че ищцата довършила при домашни условия поради изключително високия брой заболели лица от Covid по времето когато следвало да ходи на рехабилитация.Твърди се , че поради придружаващи заболявания на сърцето и сърдечносъдовата система, предвид напредналата й възраст, след консултация с Кардиолог ищцата била посъветвана да ограничи излизанията си, тъй като при евентуално заразяване с вируса вероятно би завършило със смърт или с тежки усложнения, поради което нямала възможност да посещава рехабилитационен специалист. Същевременно, не могла да си позволя заплащането на рехабилитатор, който да я посещава в домашни условия. Твърди се, че проведената терапия и времето, което било минало от инцидента не били достатъчни да отшуми проблема с глезена, който продължил да бъде с оток. Като след около 70 дни след инцидента - на 14.04.21 г. , ищцата отишла на контролен преглед в МЦ „Ортомед“ поради продължаващите болки в крака и ограничени движения. При прегледа на място било установено, че глезенът й все още е с оток. От извършената контролно рентгенография се установили данни за „консолидация на абрис фракурата на фибулата.“, като била насочена отново за рехабилитация.
Тъй като за придвижването ми бяха необходими допълнителни усилия с увеличеното натоварване на десния крак, получила болки в дясна тазобедренна става и в д.кс, за по нанатъшната й теращия , било предписано ползването на „хондропротектор“.
Същото е обективирано в Епикриза от 16.04.21 и Епикриза от 28.04.21 г. от „ДИАГНОСТИЧНО - КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР XVII - СОФИЯ“ ЕООД издадени от д-р Денка Гьокова.
Твърди се от ищцата , че и към подаване на молбата е в невъзможност да изпълнява 2 ежедневните си задължения, на скулптор – болката й пречела на работата й, като скулптор, отделно от това изпитвала липса на мобилност, поради трудното й придвижване.Ищцата соче, че въпреки извършения домашен курс на рехабилитация болките не отшумяли, като при студено време също се появяват. Отделно от това, след получена такава травма повторно счупване на същото място е много по-лесно да се получи, тъй като е на такава възраст, че счупеното няма да може да се калцира като при млад човек.
Твърди се от ищцата , че са й били предписани множество медикаменти за притъпяване на болката - Репарил гел, Дексофен, Арнигел, Стабифлекс, Ксарелто и Сераца , но каквото и да използвала от посочените лекарства, постигала единствено временно облекчение на болката, която след час-два се появявала отново.
Във връзка с претършения инцидент ищцата посочва и търпените й имуществени вреди , посочвайки като такива – закупуване на ортеза, с която кракът беше обездвижен на стойност 75 лв., сумата от 30 лв. за преглед и снимка при УСБАЛО „проф. Бойчо Бойчев", МЦ „Ортомед“.
Посочва се в молбата , че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от падането на ищцата заради незапълнената дупка/неподдържания асфалт в частта представляваща пешеходна пътека, част от уличната структура на гр. София.
Наведени са правни доводи за осъществен фактическият състав на деликтната отговорност, както и необходимостта да е налице да е причинно- следствена връзка между деянието и вредата. – за което се сочи бездействието на ответника, факт са и настъпилите за ищцата вреди.Посочва се, че съгласно чл. 50 от ЗЗД вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето под чийто надзор те се намират. Трайната съдебна практика приема, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Като според ищцата такъв е и настоящия случай, тъй като увреждането й е настъпило в резултат на падане, причинено от образувано върху пътното платно дупка в частта обособена за пресичане посредством пешеходна пътека, т.е. произтича от самата вещ/. Собственик на вещта е Столична община, тъй като съгл. чя. 2, ал. 1 от ЗОС, респ. чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, т.е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В чл. 5, ал. 2 от ЗП е определено понятие
S то обхват на пътя”, като в него е включено “земното платно”, част от което, съгласно легалната дефиниция, дадена с §1, т.1 от ДР на Закона за Пътищата "Път*1 е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания.
По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на пешеходните пътеки като част от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение, каквато грижа в случая не е положена.Същевременно, ЗДВП в чл. 113 ал. 1 указва задължение за пешеходците да преминават по пешеходните пътеки (при спазване на определени правила). По аргумент за противното, изведен от чл. 113 ал. 2 в населените места пътното платно следва да бъде пресичано единствено при пешеходна пътека. В т.54 на §1 от ДР на ЗДВП е дадена легална дефиниция на термина, а именно: "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, 3 очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
Ето защо, след като инцидентът, причинил увреждането на ищцата е настъпил на място, за чието поддържане и надзор отговаря Общината, последната е легитимирана да отговаря по предявените искове за вреди и обосновава наличие на правен интерес от завеждане на настоящето производство.
С отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като недоказани. Оспорва механизма на увреждането. Отрича бездействие на свои служители. Оспорва твърдението за неизпълнение на задължението на Столична община да поддържа пътищата, в това число и „пешеходните пътеки“, с цел осигуряване на безопасно придвижване на всички участници в движението, произтичащо от качеството й на собственик.посочва , че Столична община е изпълнила тези свои задължения, сключвайки договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019г, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община - V зона, включваща райони „Кремиковци“, „Подуяне“ и „Оборище“, с „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК 113553048. Във връзка с оспорванията излага подробни съображения. Обосновава, че отговорността за вредите е изцяло за ищцата с оглед нейното поведение при движение по асфалтовата настилка. Прави и възражение за съпричиняване на вредите. При евентуалност оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна и несъответстваща на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.02.2021г. около 08.30 – 09.00ч. ищцата Е. ...... – К............ придружена от сестра си , св. Елена ...... , тръгнали на пазар. В района на парка „Заимов“/конкретно при градинката пред театъра „Сфумото“ решили да пресекат бул. „Евлоги и Христо Георгиеви „ в посока на XVII – та Поликлиника.За целта застанали на оказаното място – означена пешеходна пътека и започнали да пресичат бул. Ев. И Хр. Георгиеви „ Първо едното платно след което второто платно, като се оглеждали и в двете посоки за коли, движейки се неизменно по пешеходната пътека.Почти приключили пресичането на булеварда, непосредствено преди да стъпят на отсрещният тротоар, десният крак на ищцата се извил силно в областта на глезена и хлътва надолу и тя усетила силно „изхрупване“. Чула как сестра й , извикала „Внимавай“. Озовала се на земята, главата й била на сантиметри от бордюра, и изпитвала неописуема пронизваща болка в глезена. С помощта на сестра си успяла да се премести от пътното платно на тротоара. След първоначалния шок се огледала и видяла , че да се спъне и падне , причина била дупка , цепнатина в асфалта на пешеходната пътека. Опитала се да се изправи , не успяла и отново паднала на седалището си. Опипала си глезена, усетила разместване и предвид невероятно силната болка , която чувствала разбрала ,че не е обикновено натъртване на глезен.