Решение № 2249 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Славчев при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Административно наказателно дело № 20231110209624 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН по жалба, подадена от М. Р. М. срещу Наказателно постановление № 23-4332-009599 от дата 01.06.2023г. на началник сектор в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) й е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно постановление като незакоосъобразно. Посочва, че в конкретната ситуация нямала възможност да напусне кръстовището, в което била навлязла, на зелен светофар, поради навлизане на колите от насрещното движение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява. Моли съдът да отмени оспорваното наказателно постановление поради липса на доказателства, подкрепящи констатациите на контролния орган. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, началник сектор в СДВР при ОПП-СДВР, с писмено становище оспорва по същество въззивната жалба, като излага подробно съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ответната страна.

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.04.2023г., около 11:09 часа, в гр. София, по бул. “Шипченски проход”, с посока на движение от ул. “Христо Чернопеев” към ул. “Лидице”, М. М. управлявала лек автомобил “Шкода Октавия” с рег. № (образец Австрия), собственост на А М. Същата преминала кръстовището с ул. “Коста Лулчев”,, регулирано светофарната уредба, след което й е извършена проверка и съставен акт за установяване на административно нарушение за преминаван на червен забранителен сигнал, а именно серия № GA, № 937067 от дата 27.04.2023г. за нарушение на чл. 6, т. 1, предложение второ от ЗДвП, за това, че не е съобразила поведението си със светлинните сигнали. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен за подпис, при което не са направени възражения. В законоустановения срок срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на отразените в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства от началник сектор в СДВР, ОПП- СДВР било издадено наказателно постановление № 20-4332-009599 от дата 01.06.2023г., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗдвП на М. М. е наложено административно наказание за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК: показанията на св. Н.

З. и Б. Г., акт за установяване на административно нарушение серия № GA, № 937067 от дата 27.04.2023г., справка картон на водача, заповед №513з2563/22.04.2015г. на директор СДВР, заповед №8121к-13312/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, писмо с рег. № 785500-10095/13.12.2023г. на директора на ДВС - МВР, Показанията на свидетелите Н. З. и Б. Г., извършили проверката във връзка със съставения акт за установяване на административно нарушение, не са информативни относно установените обстоятелства. Същите излагат сведения само относно начина на извършване на проверките и участието им в 2 проверката, касаеща съставянето на акта. Свидетелят З. уточнява, че при изпълнение на служебните си задължения нямат боди камери. С оглед заявеното от него, че служебният автомобил е снабден с три броя камери, е изискана информация от Дирекция “Вътрешна сигурност” - МВР, предоставена с писмо с рег. № 785500-10095/13.12.2023г. Съгласно изложеното, при осъществен мониторинг на АИС “Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол” - МВР за служебен автомобил с рег. № СВ 6200 КВ, по отношение на заснетото на 27.04.2023г. в периода между 11:00:00 часа до 11:30:00 часа в платформата на информационната система не е установена налична файлова информация. Такава не е установена и като преиндексирана (запазена). Пояснено е, че съгласно чл. 11, ал. 1, и ал. 3 от МЗ № 8121з-140/08.02.2022г., изменена и допълнена със заповед с рег. № 8121з-276/11.03.2023г. всички файлове с видеоинформация от АИС “Видеонаблюдение на охранителната дейност и пътния контрол” се съхранявали за срок от 30 дни в централната компонента или се преиндексирали за срок от 2 години, когато са необходими за провеждане на наказателно или административно производство. След този срок автоматично се заличавали. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. З. и Б. Г. относно заявените от тях обстоятелства, касаещи участието им при съставянето на акта.

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказаният жалбоподател, в срока за обжалване на обжалваем акт, поради което разглеждането и́ е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, при СДВР, О”ПП”, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно законовата делегация на чл. 189, ал.1 от ЗДвП.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, в т. 3.6 е възложена компетентност на административно наказващия орган полицейски инспектор в ОПП - СДВР за 3 обслужваната територия, според законовата делегация на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Административно наказващият орган старши инспектор Д Д е заемала длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП при СДВР към момента на издаване на наказателното постановление, според Заповед №8121к-13318/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в деня на извършване на проверката и сроковете на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът счита, че в административнонаказателното производство е нарушено правото на защита. Нарушителят не е бил уведомен за естеството на нарушението, по отношение на което да се защитава с оглед правната му квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДвП „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват пътни светофари, които подават сигнали с немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят”. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ППЗДвП уточнява, че „пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с определено значение”. Тяхното значение е определено в разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т, 1 от ППЗДвП, а именно „светлинните сигнали имат следното значение: т. 1. червена светлина — означава: Преминаването е забранено. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават стоп - линията, или ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека

От правната квалификация на нарушението - посочването само на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, не става ясно защо водачът не е съобразил поведението си със светлинните сигнали. Изложеното представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което пряко засяга възможността 4 жалбоподателят да организира защитата си, поради което се явява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира, че не се доказа извършването на нарушението.

Свидетелите, извършили проверката, не са изложили никакви обстоятелства, свързани с деянието, за което е съставен акта за установяване на административно нарушение, тъй като не са си спомнили за случая. Актът за установяване на административно нарушение по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, не се ползва с доказателствена стойност в съдебното производство, а обстоятелствата, изложени в акта, подлежат на проверка в съдебното производство.

Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.1 от ЗАНН с оглед защитата от адвокат, въззиваемата страна следва да поеме разноски за процесуалното представителство на жалбоподателя. Такива се доказват направени в размер на 200 лв., съобразно приложеното по делото извлечение за банков превод за възнаграждение за процесуално представителство.

При този изход на делото искането за заплащане на разноски за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-009599 от дата 01.06.2023г. на Началник сектор в СДВР при отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на М. Р. М. на основание чл. 183, ал. 5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. Р. М. сумата от 200,00 (двеста) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Софияград с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на 5 страните по реда на АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6