Определение № 428 от 17.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Враца, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20221400500255 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. с чл.248,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.260367/18.06.2022 г. на В. К. С. от гр.Козлодуй против определение №260052/29.04.2022 г., постановено по гр.дело №913/2020 г. по опис на РС- Козлодуй в производство по чл.248 ГПК, с което е отхвърлено като неоснователно искане на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №2602122/ 07.06.2021 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че е заплатил на ищците дължимите им суми съобразно договора за аренда и при отчитане на идеалните им части. Твърди, че не е знаел къде живеят ищците и как да им изплати дължимите суми през годините, тъй като те не са поддържали контакт с него и не са го уведомявали как да им изпрати получените суми.

Намира, че по отношение на него е напълно приложима нормата на чл.78,ал.2 ГПК, защото действията му носят всички белези на 60 и сл. ЗЗД - водил е работата на ищците в тяхна полза без да претендира възнаграждение, но вместо това е обременен с такси и разноски.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това претенцията на ищците за разноски да бъде отхвърлена.

В срока по чл.276,ал.1 е постъпил отговор от ищците пред РС - Козлодуй чрез общия им пълномощник адв. А. С. от АК - Пловдив, в който се развиват подробни доводи с позоваване на съдебна практика за неоснователност на частната жалба.

Окръжен съд - Враца приема за установено от фактическа страна следното:

Гр.дело №913/2020 г. по описа на Районен съд - Козлодуй е образувано по искова молба на С. М. С., В. М. С. и В. Б. С., с която ищците чрез адв.С. са предявили против В. К. С. субективно съединени искове с правно основание чл.30,ал.3 ЗС вр. с чл.3,ал.4 ЗАЗ за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 458.54 лв., представляваща дължимото им се арендно плащане като наследници на Г. С. Г. за стопанските 2015-2016 г., 2016-2017 г., 2017-2018 г., 2018- 2019 г. и 2019-2020 г.

1

Посочили са, че ответникът, който също е наследник на Г. Г., е отдавал под аренда наследствените земи, като е получавал цялата рента, без да им плаща дължимото, съобразно идеалните им части в съсобствеността.

В срока по чл.131 ГПК ответникът В. К. С. е признал исковете, като е заявил, представяйки и доказателства за това, че след получаване на исковата молба е превел на ищците претендираните суми за исковия период по указания от тях начин на посочените адреси. Посочил е, че е превел сумите, без да се позовава на погасителна давност за част от периода, въпреки наличието на основание за това. Посочил е, че през годините ищците са се били дезинтересирали и той не е имал възможност да им заплати дължимото, тъй като не е имал връзка с тях. Изложил е и довод, че ищците са се поставили в забава по смисъла на чл.95 и сл. ЗЗД, поради което и по аргумент от чл.78,ал.2 ГПК няма основание да им дължи разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищците е признал извършеното плащане, но е посочил, че претендира лихва за забава от датата на исковата молба до плащането, както и деловодни разноски - по 350 лв. за С. и В. и 50 лв. за В. С.. Ответникът не се е явил, не е представляван и не е заявил становище.

С постановеното решение №2602122/07.06.2021 г. РС-Козлодуй е отхвърлил исковете за главница, отчитайки извършеното в хода на процеса плащане. Уважил е искането за лихва, осъждайки ответника да заплати на всеки от ищците по 0.89 лв. за периода от 09.11.2020 г. до 16.11.2020 г. - датата на плащане Осъдил е ответника да заплати на всеки от ищците по 250.00 лв. деловодни разноски, от които по 200 лв. за адвокатско възнаграждение и по 50 лв. платена държавна такса.

За да възложи деловодни разноски на ответника, съдът е приел, че той е станал причина за завеждане на делото, тъй като е могъл да се снабди с адресите на ищците, снабдявайки се с удостоверение за наследници, както са сторили ищците, и да им заплати своевременно дължимото. Допълнил е, че ответникът и към момента на постановяване на решението е причина за завеждането на делото, тъй като не е заплатил дължимата лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до датата на плащане.

Решението е връчено на В. С. на 08.06.2021 г. и на 14.06.2021 г. той е подал въззивна жалба с вх.№262531/14.06.2021 г., адресирана до ОС-Враца, в която е посочил, че обжалва решение №2602122/ 07.06.2021 г. само в частта за разноските. РСКозлодуй е администрирал жалбата по реда на чл.262 и сл. ГПК и на 09.07.2021 г. е постъпил отговор от ищците.

След постъпване на отговора РС-Козлодуй обаче не е изпратил делото на ОСВраца, тъй като междувременно на 28.06.2021 г. пълномощникът на ищците е подал молба по чл.248 ГПК.

В тази молба адв С. е заявил, че претендира по 350 лв. разноски за ищците С. С. и В. С., от които по 300 лв. за адвокатско възнаграждение и по 50 лв. за платена държавна такса. Поискал е увеличение на разноските за адв. възнаграждение за двамата ищци от 200 лв. на 300 лв.

Съдът се е произнесъл с определение №260404/13.08.2021 г., с което е уважил молбата на адв.С., като същевременно е намалил присъдените на ищцата В. С.

2 разноски от 250 лв. на 50 лв. - за платена държавна такса.

Определение №260404/13.08.2021 г. е връчено на ответника В. С. на 17.08.2021 г. и на 18.08.2021 г. той е депозирал частна жалба с вх.№262951/18.08.2021 г.

Определението не е обжалвано от В. С..

РС-Козлодуй е администрирал частната жалба и на 09.09.2021 г. е постъпил отговор от ищците.

След постъпването на отговора и по частната жалба, РС-Козлодуй е изпратил на ОС-Враца както въззивна жалба вх.№262531/14.06.2021 г., така и частна жалба вх.

№262951/18.08.2021 г.

Пред ОС-Враца е образувано възз. гр.дело №426/2021 г., по което въззивният съд е разгледал само въззивна жалба вх.№262531/14.06.2021 г., приемайки я за недопустима. С постановеното определение №252/28.09.2021 г. въззивният съд е прекратил производството по делото и е върнал жалбата на РС-Козлодуй за разглеждане по реда на чл.248 ГПК, приемайки напълно обосновано в мотивите си, че въззивна жалба против решение само в частта за разноските е недопустима, а отправеното с нея искане следва да се възприема като молба по чл.248 ГПК, по която произнасяне дължи първоинстанционния съд. В мотивите на определение №252/28.09.2021 г. ОС-Враца е отчел наличието на частна жалба против определение №260404/13.08.2021 г., но не се е произнесъл по нея.

След връщане на гр.дело №913/2020 г., първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящо производство определение №260052/ 29.04.2022 г., като в мотивите лаконично е посочил, че ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото и дължи сторените от ищеца разноски.

При така възприетата фактическа обстановка, ОС-Враца приема от правна страна следното:

Решение №2602122/ 07.06.2021 г. на РС-Козлодуй в частта за разноските не е влязло в сила, тъй като по две молби с правно основание чл.248 ГПК - на двама от ищците и на ответника, са постановени две определения - №260404/13.08.2021 г. и №260052/29.04.2022 г., които са обжалвани от ответника В. С. в срока по чл.275,ал.1 ГПК.

ОС-Враца в настоящия си състав намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са и двете частни жалби, тъй като въпросът за разноските следва да бъде разрешен с един съдебен акт.

И двете частни жалби са подадени от лице с правен интерес против подлежащи на обжалване съдебни актове и са процесуално допустими.

Отчитайки, че искането на жалбоподателя - ответник В. С. и по двете частни жалби е едно и също - да бъде освободен от заплащане на разноски на ищците с приложение на чл.78,ал.2 ГПК, Окръжен съд-Враца в настоящия си състав намира и двете частни жалби за неоснователни. Съображения:

Чл.78,ал.2 ГПК не може да бъде приложен в конкретния казус, тъй като с постановеното решение №2602122/07.06.2021 г. жалбоподателят - ответник е осъден да заплати на всеки от ищците по 0.89 лв. лихва за забавено плащане. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила, което значи, че със сила на пресъдено нещо е установена забава на ответника, изключваща приложението на чл.78,ал.2 ГПК.

3

Ответникът се е съгласил с извода на РС-Козлодуй, че е бил в забава, необжалвайки решението в тази му част, от което следва, че той с поведението си е станал причина за завеждане на делото и дължи на ищците направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. А доколкото по делото не се правят възражения за прекомерност на заплатеното от ищците С. С. и В. С. на пълномощника адв. С. адвокатско възнаграждение от по 300 лв., то съдът няма основание да обсъжда, респективно да намалява размера на това възнаграждение.

При тези си съображения и на основание чл.278 ГПК, Окръжен съд-Враца ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260052/29.04.2022 г. и Определение №260052/29.04.2022 г.,и двете постановени по гр.дело №913/2020 г. по описа на РСКозлодуй в производства по чл.248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение №2602122/ 07.06.2021 г.

Определението е окончателно и неь подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274,ал.4 вр. чл.280,ал.3,т.1 ГПК.

Преписи от същото да се изпратят на страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4