Решение № 2002 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2002 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110112275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „***********“ ЕАД срещу П. Г. – гражданин на *********, за следните суми: 5219,67 лв. с равностойност 2 668,77 евро - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2022 г. - м.

04.2023 г., 693,19лв. с равностойност 354,42 евро - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г.

-26.02.2025г., както и 64,03 лв. с равностойност 32,74 евро - главница за дялово разпределение за периода от м.5.2022г. до 04.2024г.,. и 13,33 лв. с равностойност 6,81 евро лихва за забава от 17.07.2022г. до 26.02.2025г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че ответникът отговаря за задълженията за цената на доставената топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к.

„************“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44 в качеството му на собственик на същия. Твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало с условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия за топлоснабдения имот, с аб. №224276 като потребителят не му заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, при което като не е изпълнил паричното си задължение, ответникът е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това.

1

С протоколно определение, държано в проведеното на 27.01.2026г. открито съдебно заседание по делото, по направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника съдът е приел, че същото следва да бъде уважено поради наличието на предвидените в чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки за това.

За да достигне до горния извод на първо място съдът съобрази, че съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, същият не изпраща представител в първото заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - с разпореждането от 19.03.2025г., което е редовно връчено на ответника ведно с преписа от исковата молба, на същия са указани последиците от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Ето защо предявените искове следва да се уважават изцяло, като се съобрази чл. 4 ЗВЕРБ..

По разноските:

При този изход на спора с правна възможност да претендира присъждането на разноски разполага само ищецът. Последният е поискал и доказал, че реално е сторил разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр. Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 122,51 евро за държавна такса и 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Г., гражданин на *********, роден на **********г с адрес гр. София, ж.к. „***********“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44 да заплати на „***********” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „************” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 5219,67 лв. с равностойност 2 668,77 евро - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к. „************“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 44 с аб. № 224276 за периода м. 05.2022 г. - м. 04.2023 г., 693,19лв. с равностойност 354,42 евро - мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. -26.02.2025г., както и 64,03 лв. с равностойност 32,74 евро - главница за дялово разпределение за периода от м.5.2022г. до 04.2024г.,. и 13,33 лв. с равностойност 6,81 евро - лихва за забава от 17.07.2022г. до 26.02.2025г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба в съда -04.03.2025г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 222,51 евро за разноски по делото.

2

Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3