Определение № 5395 от 01.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5395 гр. Варна, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 16151/20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 12204/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е повдигнат спор за подсъдност за определяне на местно компетентен съд между Районен съд – Варна и Софийски районен съд за разглеждане на искова молба, подадена от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу М. Н. Н., с която е предявен иск по чл. 500, ал. 2 КЗ.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – Варна, съобразно разпоредбата на чл.

122, изр. 2 ГПК, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото – Районен съд – Варна.

Пред Софийски районен съд е подадена искова молба от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу М. Н. Н., по която е образувано и гр.д. № 47375/2025 г. по описа на съда. С исковата молба е предявен регресен иск на застрахователя по чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 367,76 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника като водач на л.а. „Фолксваген Туарег“, рег. № ****, лишен от право за управление на МПС, в т.ч. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумата. След като е съобразил посочения в исковата адрес на ответника с ъ д ъ т е постановил Определение № 16151/20.11.2025 г., с което е прекратено производството пред Софийски районен съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна, а като мотив е приел, че ответникът е с постоянен адрес в гр.

Варна и е приложима разпоредбата на чл. 105 ГПК.

Районен съд – Варна, от своя страна, е приел, че също не е местно компетентен да се произнесе по исковата молба, доколкото разпоредбата на чл. 105 ГПК не се прилага служебно, без възражение за неподсъдност, поради което липсват основания делото да се прекратява и изпраща по компетентност на съда по постоянния адрес на ответника.

Въз основа на изложеното и след като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Окръжен съд – Варна намира следното:

1

Предявен е регресен иск по чл. 500 КЗ, при който застрахователят желае да ангажира отговорността на делинквента, която не е възникнала от облигационното застрахователно правоотношение между страните, а след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител. В този смисъл отговорността на ответника не е породена от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. Следователно приложима е общата местна подсъдност, уредена в чл. 105 ГПК, а именно компетентен е съдът, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, която обаче не се прилага служебно от съда, а единствено по възражение на ответника в срока за отговор на исковата молба – арг. чл. 119, ал. 4 ГПК.

В допълнение следва да се посочи, че доколкото отговорността на делинквента произтича пряко от закона, то ответникът няма качеството потребител на застрахователна услуга по см. на чл. 2, ал. 2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В този смисъл – Определение № 805 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1670/2024 г., I т. о. и Определение № 110 от 14.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 37/2025 г., II т. о. Ето защо и в случая, не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК. От друга страна, производството е прекратено на етап, в който ответникът не е имал възможност да отправи възражение в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК за неподсъдност на делото, което да съставлява основание за прекратяването му и изпращането по подсъдност на Районен съд – Варна.

По изложените съображения, настоящият състав на Окръжен съд – Варна съд намира, че местно компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд.

Воден от горното и на основание чл. 122 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд за местно компетентен съд да разгледа предявения с искова молба вх. № 313502/26.09.2025 г., подадена от „ЗД „Бул Инс““ АД срещу М. Н. Н., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.

ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Варна за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2