Решение № 8 от 14.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900220 по описа за 2025 година

Ищецът – „М.Л.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Б., Община П., ул.“В.Р.“ № 46, представлявано от управителя М.М.И. е предявил против „П.Ф.Ю” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.ш.“ № 40, представлявано от управителите Р.Ю.К. и К.К.Ц. /заедно/ обективно съединени осъдителни искове, както следва:

1. по чл. 327, ал. 1 ТЗ - за заплащане от ответника на сумата 62 449,20 лева с ДДС, представляваща цена на доставени, но неплатени стоки – технологична дървесина от бял бор, дължима по две фактури с №№ 554/14.11.2023г. и 548/06.11.2023г., издадени от ищеца и 2. по чл.86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на законната лихва върху главницата от 62 449,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира и за направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника били налице търговски взаимоотношения, като ответникът закупувал от ищеца стоки.

Изложено е още от ищеца в исковата молба, че на 06.11.2023г. и на 14.11.2023г. доставил на ответника технологична дървесина от бял бор на обща стойност с ДДС 62 449,20 лева, за което били издадени две фактури, посочени по-горе. Сочи се от ищеца, че фактурите били предявени за плащане на ответника на датите на издаването им и били осчетоводени от него, но плащане по тях не било извършено.

Ищецът поддържа, че ответникът е изпаднал в забава досежно плащането по процесните фактури, тъй като срокът за изпълнението им не бил спазен.

1

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея искове са допустими.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени редовно на ответника „П.Ф.Ю” ЕООД, на 06.10.2025г., и в срока по чл.367, ал.1 ГПК от същият не е постъпил писмен отговор.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на ищеца, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „М.Л.“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството на продавач, и ответникът „П.Ф.Ю” ЕООД, с ЕИК *******, в качеството на купувач, са сключили договор за продажба на технологична дървесина. Не се установява по делото да е уговорено между страните в какъв срок следва да бъде заплатена цената на доставените стоки.

Установява се от представените по делото фактури, че ищецът, въз основа на сключения договор за продажба е издал на ответника – търговско дружество две фактури с №№ 554/14.11.2023г. и 548/06.11.2023г. на обща стойност 62 485,20 лева с ДДС, представляваща цена на доставена технологична дървесина от бял бор По делото са представени кантарни бележки, от които се установява, че ответникът е получил доставените му стоки. Последното обстоятелство не е и оспорено от ответника.

Отделно от горното не се спори в съдебното производство, че ищецът е предал продадените от него стоки на ответника.

Незаплатена по издадените от ищеца фактури за продадените стоки е останала сумата от 62 485,20 лева с ДДС, представляваща цена за доставени, но неплатени стоки.

Не се установи по делото, ответника да е заплатил на ищеца исковата сума в договорените срокове, а и извън тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че между страните по делото е налице валидно сключен договор за продажба на стоки.

От представените по делото писмени доказателства, ищецът по несъмнен начин установи изпълнението на задълженията си по този договор, а именно предаването на ответника на закупените от него стоки. Установи се също така, че ищецът, съгласно договора е издал, данъчни фактури за продадените стоки. Не е спорно по делото обстоятелството, че ответникът е получил продадената му стока, както и че за него е възникнало задължението за заплащане на закупеното.

Предвид на горното се явява основателен предявеният от ищеца главен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ. Този иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 2

62 449.20 лева, т.е. до пълния му предявен размер, съгласно диспозитивното начало в гражданския процес /цената на доставената технологична дървесина е в размер на 62 485,20 лева/.

Основателността на главния иск предпоставя и основателност на акцесорния по чл.86 от ЗЗД. Претенцията на ищеца за законни лихви, следва да бъде уважена за периода от датата на предявяване на исковете – 19.09.2025г. до окончателното изплащане на исковата сума.

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да заплати на ищеца сумата от 9 249,44 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски - държавна такса за водене на съдебното производство – 2 499.44 лева и адвокатско възнаграждение – 6 750 лева.

Следва да се отбележи също така, че искането на ищеца, направено с молба от 15.12.2025г. за постановяване на неприсъствено решение е неоснователно, предвид на обстоятелството, че тази процедура е неприложима в производство по чл.376 от ГПК, тъй като по делото не се провеждат открити съдебни заседания и съответно не може да се отчете втората предпоставка на чл.238 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, „П.Ф.Ю” ЕООД, с ЕИК ******* да заплати на „М.Л.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата в размер на 62 449,20 лева с ДДС, с равностойност на 31 929,77 евро, представляваща цена на доставени, но неплатени стоки – технологична дървесина от бял бор, дължима по две фактури с №№ 554/14.11.2023г. и 548/06.11.2023г., издадени от ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2025г. – датата на предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане на посочената сума.

ОСЪЖДА „П.Ф.Ю” ЕООД, с ЕИК ******* да заплати на „М.Л.“ ЕООД с ЕИК ********* направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 9 249,44 лева с равностойност на 4 729,16 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от днес – 14.01.2026г.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3